Решение № 62 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1182/2010 г.

Решение № 62 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1182/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 1 и 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 10.07.2010 г. по в. а. д № 228/2009 г., постановено от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата /АС при Б./. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че: предявеният иск по чл. 694 ТЗ не подлежи на разглеждане от арбитраж, предвид наличието на специален ред по Търговския закон за разглеждането на тези искове; искът е недопустим, тъй като арбитражният съд се е произнесъл преди да са приключили обуславящите повдигнатия пред него спор дела по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на Бургаски окръжен съд - № 193/2007 г. и № 194/2007 г., в чиито предмет се включва също въпросът за действителността на процесните предварителни договори и вината на дружеството-продавач /сега ищец/ за неизпълнението им; синдикът на несъстоятелното дружество не е бил уведомен за образуването на арбитражното дело, за назначаването на арбитър и е лишен от участие в арбитражното производство; процесните предварителни договори и споразумението за арбитраж са недействителни поради сключването им от свързани лица, което води до липса на компетентност на арбитражния съд по повдигнатия пред него спор. Ответникът - [фирма], [населено място] - оспорва исковете и моли за отхвърлянето им като неоснователни по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор от 28.12.2010 г. и писмена защита от 28.03.2011 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания и доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. От приложеното по делото известие за доставяне /обратна разписка/ № 00QPN3 R, издадена от Пощенска станция - С., се установява, че постановеното по арбитражно дело № 228/2009 г. решение е връчено на ответника по иска /сега ищец/ [фирма] /в несъстоятелност/ на 16.07.2010 г., като исковата молба е подадена на 15.10.2010 г., т. е. в рамките на посочения срок. По основателността на исковете: Настоящият състав намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение по чл. 47, т. 3, пр. 1 ЗМТА, тъй като с него е разгледан спор, неподлежащ на арбитраж. А. съд е бил сезиран с иск на [фирма], [населено място] с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на неприето в производството по несъстоятелност негово вземане към [фирма] /сега в несъстоятелност/, [населено място] в размер на сумата 3 000 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение /забавено изпълнение/ по два предварителни договора от 12.08.2005 г. С разглеждането на посочения иск АС при Б. е нарушил императивната разпоредба на чл. 694, ал. 1, изр. 2 ТЗ, съгласно която установителният иск се предявява пред съда по несъстоятелността. Неоснователно е поддържаното в тази връзка становище от ответника, че цитираната норма визира единствено подсъдността за разглеждането на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но не и неговата подведомственост, с твърдението, че по отношение на подведомствеността е приложима нормата на чл. 19, ал. 1 ГПК, в която не е установена изрична забрана за разглеждането на този иск от арбитражен съд. Разкриването на смисъла на нормата на чл. 694, ал. 1, изр. 2 ТЗ, изисква същата да бъде тълкувана логически с оглед останалите разпоредби на Част Четвърта "Несъстоятелност" на Търговския закон, имащи отношение към проблематиката на предявяване и приемане на вземанията, в т. ч. и относно исковете, чрез които се установяват вземанията на кредиторите към длъжника. Съгласно действащата нормативна уредба, производството по несъстоятелност е съдебно производство - същото е възложено в компетентността на държавния съд. Законът определя изрично и кой е компетентният съд - окръжният съд по седалището на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 613 ТЗ/. Задължителен етап от това производство, чрез който се подготвя постигането на неговата основна цел - справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника - е производството по предявяване на вземанията на кредиторите към длъжника, включващо също оспорването на изготвените от синдика списъци на приетите и неприети вземания пред съда по несъстоятелността и съответно предявяването на искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на неприето вземане, респ. несъществуването на прието вземане. Доколкото предявяването на установителните искове е неразделна част от производството по предявяване вземанията, което се развива в рамките на самото производството по несъстоятелност, то логично е разглеждането на същите да е предоставено отново в компетентността на съда по несъстоятелността. В този смисъл именно следва да се разбира указанието в чл. 694, ал. 1, изр. 2 ТЗ, че искът се предявява пред съда по несъстоятелността. По такъв начин законодателно е уредена не само подсъдността, но и подведомствеността на установителния иск, като по отношение на него мълчаливо е изключено приложението на чл. 19, ал. 1 ГПК за постигане на споразумение между страните за разглеждане на спора от арбитражен съд. Горният извод не се опровергава от разпоредбите на чл. 637, ал. 1 - 3 ТЗ, според които с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника /с изключение на изчерпателно изброени хипотези/, като същите се прекратяват, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ или се възобновяват при подадено възражение по повод на вземането от страна на кредитор или на длъжника. Разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ се отнася единствено за съдебно или арбитражно производство, което е заведено преди откриване на производството по несъстоятелност, но не и за исковете по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Това следва както от буквалното тълкуване на ал. 1, така също и от императивната разпоредба на чл. 637, ал. 6 /предишна ал. 5/ ТЗ, въвеждаща изрична забрана за образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, освен за установените в т. 1 - 3 изключения, сред които обаче не са споровете по чл. 694, ал. 1 ТЗ. В посочения смисъл следва да се тълкува и чл. 621а, ал. 2 ТЗ, предвиждащ особеното правило, че на съда по несъстоятелността са подсъдни, т. е. той е компетентен да разгледа, освен посочените в тази част искове, каквито именно са исковете по чл. 694, ал. 1 ТЗ, още и исковете срещу синдика по чл. 663, ал. 2 и 3 и обусловените от чл. 646 и чл. 647 искове. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав приема, че АС на Б. се е произнесъл по спор, чийто предмет не подлежи на арбитраж, поради което предявеният иск с правно основание по чл. 47, т. 3, пр. 1 ЗМТА е доказан и основателен и като такъв следва да бъде уважен. Доказаността на посоченото основание изключва проверка на правилността на атакуваното арбитражно решение на останалите релевирани от ищеца основания по чл. 47 ЗМТА. Същите биха били от значение само при условие на допустимо произнасяне от арбитражния съд, каквато в случая не е налице. При този изход на спора и предвид изричното искане на ищеца в молба вх. № 9844 от 23.11.2010 г., съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на същия следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 120 000 лв. - платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 60 450 лв., определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, т. 3, пр. 1 и чл. 49, пр. 1 ЗМТА