Решение № 12931 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вилмартур ЕООД с адрес на управление гр. Априлци, [улица], представлявано от управителя П. Г. П. чрез пълномощника си адв. З. Иванов, срещу решение 476 от 06.03.2024г., постановено по адм. дело 421/2022г. на Административен съд Ловеч. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения се иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Вилмартур ЕООД, срещу решение за налагане на финансова корекция 11/312/00368/3/01/04/02 с вх. 03-РД/3383 от 07.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, издадено на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал.1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал.2 и чл.2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и чл. 70, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение 4137 от 03.05.2022г., постановено по адм. дело 7501/2021г. по описа на Върховния административен съд, с което на дружеството е определена финансова корекция, като установения размер на задължението е 370 540.27 лв., погасената сума в размер на 748, 10 лв. и остатък за възстановяване в размер на 369 792.17 лева. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и са изслушани съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени извънредна проверка на място през м. юни 2019 г., извършена цялостна проверка м. юли 2019г., както и допълнителни административни проверки от административния орган, неизпълнение на задължение на касатора по сключения между дружеството и ДФЗ, договор 11/312/00368/10.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 11.28% и неизпълнение на заложено в бизнес плана наемане на персонал, при извършената проверка е установено, че е назначено едно лице, на двучасов работен ден при заложени за 2016г. -5,5 работни места, за 2017 г.- 6 работни места и за 2018г. 7 работни места. По искане на страните по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, заключението, от която е видно, че средноаритметичния процент на изпълнение на приходите за периода от трите проверявани финансови години е 11.25%, а среднооритметично за трите финансови години средносписъчният брой на лицата реално заети в дружеството е 0.6 броя. Според експерта, дружеството следва да възстанови 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Съдът е предоставил възможност на вещото лице да представи окончателен вариант на заключението. В изпълнение на което експерта е депозирало заключение, като промяна има единствено по отношение на установеното за наети на работа лица, според която средноаритметичното за трите финансови години средносписъчният брой на лицата реално заети в дружеството е 1 бр. От приетата допълнително съдебно-икономическа експертиза не се установява в бизнес плана на дружеството да има оперативни разходи, които бенефициента по проекта да е предвидил да извърши след това да получава от общонстния бюджет и същите да имат връзка с реализирането на прогнозните приходи. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение и предвид липсата на спор по тях между страните, както и че се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Съдът е приел за неоснователен довода, че към момента на стартиране на процедурата по ЗУСЕФСУ с писмо от 01.06.2022г. всички претенции, произтичащи от договора с оглед изтеклия срок на задълженията по него са бири погасени. Съдът е приел, че не е изтекла давността предвидена в Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. На следващо място съдът е приел за несъстоятелно оплакването, че всички издадени актове в образуваното първо по ред административно производство са нищожни, поради нарушаване на процесуалните правила при тяхното издаване, както и поради липса на законоустановена форма и че същите не притежават правна годност да поставят началото на производство по налагане на финансова корекция. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата Вилмартур ЕООД и осъжда дружеството да заплати на ДФЗ сумата от 500 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски. Обжалваното решение е правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване, че административния съд неправилно е приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правил. Както правилно е отбелязал административния съд, решението е издадено въз основа на установеното от разпоредените със заповеди проверки на място, така и въз основа на установеното и инкорпорирано в контролните листи установявания, както и от доклад за нередност, който по своята същност са официални документи, които не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, относно тяхната истинностт, която има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че доказателствата, които са събрани в производството по издаване на АУПДВ, впоследствие отменен от съда, могат да се ползват в производството по издаване на решение за финансова корекция. Също така следва да се отбележи, че при отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от касатора /с оглед нарушеното договорно задължение/ БФП, правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да открие процесното производство за налагане на финансова корекция не е преклудирано с отмяната на предходно издадения АУПДВ, като органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, което предвид фактическата установеност по делото, законосъобразно е сторил. Освен това, тълкуването на относимите към спора законови разпоредби, дадено в мотивите на горепосоченото решение на състав на осмо отделение на Върховния административен съд, с което е отменен АУПДВ, е задължително за административния орган, който следователно не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за приемането на акта. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и прогнозния характер на заложените в него финансови показатели. В противовес на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /в аналогичен смисъл са решения 12173/7.12.2023 г. по адм. дело 5496/2023 г., 3655/5.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от Вилмартур ЕООД, и се установяват от доказателствата по делото, включително от приетата съдебно-икономическа експертиза, според която средноаритметично процентът на изпълнение на приходите за трите пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. спрямо заложения приход по бизнес плана е равен на 11, 25%, а установеното от административния орган изпълнение е 11.28%, но предвид факта, че реализираните приходи са под 20% от предвидените приходи съгласно бизнес плана, както и установеното неизпълнение за трите финансови години наети лица е 83.87%,с оглед на което неизпълнението на заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост е по-голям от 50% то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на едноличния търговец по т. 4.12 и т. 4.18 от договор 11/312/00368/10.10.2014 г. и чл. 16, ал. 2 Наредба 29/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от търговеца финансова помощ. След като не е достигнала застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода, както и заложената устойчива заетост за проверяваните три финансови години, касатора не е изпълнила задължение, даващо й правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 312 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от нея помощ е изцяло отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с т. 30 и т.18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата. Неоснователно е довода за изтекла погасителна давност. Неправилно процесуалния представител на касатора се позовава на разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.80, ал.1, т. 5 от НК, които са неотносими в конкретния казус и процедура, тъй като в случая следва да намери приложени Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95. Същият е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В настоящия случай е налице "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г./, като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019 г. Давностния срок е прекъснат с писмо от 25.10.2019 г., с което бенефициентът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, т. е. в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, като образуването на това производство, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция 07.09.2022 г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, обективно не е изтекъл. Освен това, Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите- членки на ЕС, предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ нито за извършване на проверки, нито за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции. По изложените съображения и споделените от състава мотиви на първоинстанционния съд, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и при липсата на установени, други негови пороци, съставляващи основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не е претендирал разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,