Решение № 10241 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2015 г.

Решение № 10241 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка срещу решение № 7241 от 16.06.2015 г. по адм. дело № 9738/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. С него е отменено, като незаконосъобразно писмо с изх. № БНБ-83262 от 8.07.2014 г., издадено от подуправителя на БНБ и преписката е изпратена за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за недопустимост на решението, като постановено по процесуално недопустима жалба. При условията на алтернативност се твърдят още допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответната страна - Агенция за социално подпомагане изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт, който е издаден без да е извършена дължимата по закон проверка на фактите и обстоятелствата по конкретния случай. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК. Образувано е по жалба, подадена от Агенция за социално подпомагане против писмо изх. № БНБ-83262 от 8.07.2014 г. на подуправителя на БНБ, в което агенцията е информирана за липса на твърдяно нарушение по Закона за платежните услуги и платежните системи. Възраженията са били за нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на извършена по случая проверка. Възразява се и за несъответствие на писмото с целта на закона. От приложената административна преписка е установено, че пред БНБ е постъпило писмо от Агенцията за социално подпомагане за неточно изпълнени платежни операции от две банки, в качеството им на доставчици на платежни услуги. Приложен е списък на извършените операции за периода от 31.12.2004 - 19.01.2012 г. за общата сума от 353823.32 лева. Приложени са, като писмени доказателства и съставените искания за превод. Поискано е от БНБ да извърши проверка по чл. 122 ЗПУПС, за да се установи извършено ли е нарушение на подзаконовите актове по прилагане на закона. По искането е издадено и оспореното писмо. При тези данни по преписката, съдът е обсъдил на първо място възраженията на ответната страна за липса на индивидуален административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол. За целта се е позовал на разпоредбата на чл. 137, ал. 2, предвиждаща възможност за издаване на индивидуални административни актове извън случаите по ал. 1 на същата разпоредба, както и на уреденото в чл. 122, ал. 2 ЗПУПС право на БНБ да приложи подходящи надзорни мерки и/или да наложи имуществени санкции с цел преустановяване на нарушението. По тези съображения е приел, че писмото на подуправителя на БНБ съставлява акт, годен да бъде обект на съдебен контрол. По съществото на спора е изложил съображения, че е налице неизпълнение на задължението на административния орган да извърши предварителна проверка преди издаване на писмото. По тези съображения е отменил оспореното писмо и е върнал преписката на подуправителя на БНБ за произнасяне след изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решение по направеното от агенцията възражение. Така постановеното решение е процесуално недопустимо. Надзорът от страна на БНБ върху доставчиците на платежни услуги е уреден в раздел трети от ЗПУПС. Видно от общата разпоредба на чл. 122, касае се за изрично правомощие на националната институция, което може да бъде започнато чрез два способа: служебно от БНБ или по възражение от ползвател на платежни услуги; държател на електронни пари или друго заинтересовано лице, включително сдружение на потребители. При констатирано нарушение на закона, на подзаконовите актове по прилагането му или на изрично фиксираните в чл. 122, ал. 2 регламенти, БНБ има право да приложи подходящи надзорни мерки и/или да наложи имуществени санкции с цел преустановяване на нарушението. По начинът, по който е уредено правомощието, е видно, че законодателят е предоставил на БНБ преценката дали, кога и каква надзорна мярка да приложи. Още повече, че тази преценка е обусловена не само от установяване на закононарушение от страна на доставчик на платежни услуги, но и при съобразяване на рисковете, на които платежните институции са изложени - чл. 123 от закона. Анализът на тези разпоредби с оглед буквата и духа на закона показва, че възражението на субектите по чл. 122, ал. 2 има само сигнална функция. По възражението се извършва проверка, но резултатът от нея, нито засяга права на това лице, нито поражда такива по отношение на него. Надзорните мерки, уредени в чл. 124 от закона нямат обезщетителен или репарационен характер. Поради това законодателят в чл. 122, ал. 3 от закона единствено е задължил БНБ с отговора по възражението, да информира неговия подател за възможността да отнесе спора за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове. Законодателят е предвидил в случаите на възражение, да се дава отговор и той да съдържа информационна клауза. Дори буквалният анализ на разпоредбата показва, че законодателят не е придал на възражението друга функция, освен сигнална такава. Ето защо и неналагането на надзорна мярка не може да се разглежда, като акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съвсем различна е хипотезата, при която въз основа на възражението е установено нарушение и БНБ е упражнила правомощието си да наложи надзорна мярка. С нея пряко се засягат правата на съответната платежна институция и тя има правото да подаде жалба срещу акта на БНБ. Тази надзорна мярка попада в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗПУПС и се налага с акт, издаден от подуправителя, ръководещ управление "Банково", който носи белезите на административен акт. Така извършеният анализ установява, че жалбата на АСП е била процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Поради това е следвало да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да се прекрати. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение. Същото ще следва да се обезсили и образуваното първоинстанционно производство се прекрати. В същия смисъл е и актуалната съдебна практика - определение от 23.04.2014 г. по адм. дело № 12722/2013 г. на ВАС, осмо отделение, оставено в сила с определение № 8871 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 6882/2014 г. на ВАС, петчленен състав; определение от 18.03.3015 г. по адм. дело № 7177/2014 г. на ВАС, осмо отделение, оставено в сила с определение № 7534 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 4967/2015 г. на ВАС, петчленен състав. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия