Решение № 118 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г.

Решение № 118 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. с чл. 218а ГПК (отм.) Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. Ц. Т., К. Ц. Т. и К. К. Т. срещу решение от 5.01.2007 г. по гр. д. № 1889/2005 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлена претенцията му с правно основание чл. 288 ГПК. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Недоволна от решението е й Б. Ц. К., която го обжалва и моли да бъде отменено. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустими. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: ПО ЖАЛБАТА НА Д. Ц. Т., К. Ц. Т. и К. К. Т.. Жалбата е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 2.04.2004 г. по гр. д. № 1086/03 г. на Софийски РС, е осъдил К., Д. и К. Т. да заплатят на Б. Ц. всеки по 268,88 лева обезщетение за ползуване на съсобствен апартамент на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за времето от 27.09.02 г. до 17.10.03 г. Като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част, съдът е изнесъл на публична продан апартамент, находящ се в гр. С., на бул. ". № 149, вх. 1, ет. 1, ап. 2, като е отхвърлил претенцията за възлагане в общ дял на К., Д. и К. Т. и е отхвърлил претенцията по сметки на Б. до 1800 лева. Въззивният съд правилно е приел, че претенцията на съделителителката - жалбоподател Ц. Т. е неоснователна с оглед разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като не е заявена от съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака. Анализирайки всички доказателства по делото, въззивният съд обаче неправилно е отхвърлил предявените от тези жалбоподатели претенции за възлагане на допуснатия до делба апартамент от тези жалбоподатели. При данните по делото, че съделителят К се легитимира като съсобственик с останалите съделители на основание наследство от общия наследодател Ц следва да се приеме, че съсобствеността на делбения имот между всички съсобственици е възникнала от един юридически факт - смъртта на общия наследодател. Този основен правнорелевантен факт за начина на извършване на делбата и приложимостта на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) не е съобразен от въззивния съд, който се е позовал на неправилно на даденото разрешение в т. 8 на ТР № 1/2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Фактическият състав на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) поставя изискването от една страна към начина, по който е възникнала съсобствеността и едва след това и към субекта направил възлагателна претенция. В разглеждания случай допуснатият до делба имот е останал в наследство от Ц. Т. - съпруг на съделителката Ц баща на останалите съделители, като е установено че същият е неподеляем, поради което може да бъде възложен по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) Ето защо решението като неправилно в частта му, с която е постановено извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан следва да се отмени. Делото следва да се върне на съда за ново разглеждане на спора в тази му част. Съдът ще следва да даде възможност на съделителите Д. Ц., К. Ц. и К. Т. да уточнят заявените претенции за възлагане на имота с оглед преценката за наличие на предпоставки за възлагане по отношение на всеки един от тях и поради необходимостта да се прецени намира ли приложение и разпоредбата на чл. 288, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) По жалбата на Б. Ц. К.. Жалбата е неоснователна. Съдът правилно е приел, че с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС е установено, че когато общата вещ се ползува от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици, за ползата от която те са лишени, от деня на писмено поискване. В случая съдът като е установил, че само съделителите-жалбоподатели са ползували процесния апартамент и че със заявяване на претенцията за заплащане на обезщетение от съделителката Б в делбения процес е налице писменото поискване по чл. 32, ал. 2 ЗС, е осъдил всеки от останалите съделители да й заплати обезщетение съобразно дела й в общата вещ. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забраната /чл. 59 ЗЗД / едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гледна точка на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика да ползува своята част от имота. Въззивният съд, анализирайки всички доказателства по делото и съобразявайки правата на съделителите в делбения имот правилно е отхвърлил предявените от Б. Ц. искове до пълните им размери като неоснователни. С оглед на така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, в частта, в която са отхвърлени исковете на Б. Ц. основание чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за ползуване на съсобствен апартамент до пълните им размери. Предвид изложените съображения, съдът