Решение № 14274 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2009 г.

Решение № 14274 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Столична РДНСК срещу решение № 9 от 3.04.2009 г. по адм. д. № 3199/2008 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответниците Мирослав Василев, Петър Василев и Стефана Василева оспорват касационната жалба, като излагат подробни доводи за обоснованост и законосъобразност на решението в писмено възражение и защита и молят за неговото потвърждаване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-СО-46/3.04.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажно допълващо застрояване" в УПИ ХI-406, кв. 176 по плана на София, извършен от Мирослав Василев, Петър Василев и Стефана Василева без строителни книжа и при навлизане в съседен имот - нарушение по чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Прието е, че се касае за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като сградата е безспорно, че е построена преди 1958 г - през 1930 г. и съответства на действащия правен режим към този момент - ППЗПИНМ (отм.). Констатациите, залегнали в Констативен акт № С8-131/14.03.2008 г. досежно вида на строежа, годината и начина на изграждане е установено, че не съответстват на изяснената по делото фактическа обстановка, поради което и тъй като в административната фаза на производството не е изследвана хипотезата по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ оспорената заповед е възприета като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Регламентираният в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ режим на търпимост касае незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по реда на ЗУТ, които не подлежат на премахване и забрана за ползване, т. е. тази норма изключва от обхвата на чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ незаконните строежи, изградени до 1987 г., допустими по техническите правила и норми към момента на извършване на строежа или по сега действащия правен режим по ЗУТ. Отменената заповед на Столична РДНСК е мотивирана в констатацията за наличен незаконен строеж, който навлиза в съседен имот - УПИ Х-407 по действащия регулационен план. Не е отчетен обаче факта, че процесния строеж "едноетажно допълващо застрояване", със същите, непроменени параметри на застрояване фигурира още в кадастралния план от 1950 г., както и в последващ актуализиран кадастър от 1980 г., също и в предходния регулационен план - в п-л ХII-24 и по сега действащия план - в ХI-406. Това е установено по безспорен начин от приетата без оспорване от страните по делото съдебно-техническа експертиза. В административната фаза на производството не е изследвана въобще търпимостта на строежа по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, въпреки категоричните данни за годината на неговото изграждане - 1930 г., като в оспорената заповед е прието, че не се представя Удостоверение за търпимост. Този извод е погрешен и сочи на допуснато съществено на нарушение на процедурата, тъй като съгласно регламентацията на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, удостоверението за търпимост е с единствено предназначение за правна сделка. Същото, дори и да бъде представено в производството по установяване на незаконен строеж не е обвързващо за органите на РДНСК, които са длъжни служебно да събират доказателства и се произнесат по наличието, респ. липсата на "търпимост" на строежа по § 16, ал. 1, предвид визираната защитата на търпими строежи по тази разпоредба - не подлежат на премахване. С оглед на това, отменителното решение на административният съд е правилно, още повече, че експертизата е установила и липса на навлизане на процесния строеж в съседния имот УПИ Х-407 по действащия регулационен план - границата между в УПИ Х-407 и ХI-406, означена с А-Б-В-Г-Д на скицата, съвпада с контура на процесната постройка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Претенцията на ответниците за присъждане на разноски е основателна, предвид изхода на делото, но тъй като такива не са направени пред настоящата инстанция не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,