Решение № 3 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2007 г.

Решение № 3 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд, постановено под № 192 на 11.06.2007 г. по в.гр.дело № 935/2006 г., с което е отменено решение № 144 "Д" от 25.09.2006 г. по в.гр.дело № 56/2006 г. по гр.дело № 56/2006 г. на К. районен съд, съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) спорът е решен по същество като е обявен за нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.04.2004 г., оформен с нотариален акт № 1* том I, рег. № 1* нот.дело № 118/2004 г. на нотариус И. Г., вписан под № 440 на Н. камара с район на действие К. районен съд, с който Т. К. Х. като пълномощник на В. С. К. прехвърля на Ф. А. Х. следния недвижим имот: дворно място от 1140 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, две второстепенни сгради и навес с оградни стени, представляващо УПИ * по плана на с. К. от 1974 г. при съседи: улица, УПИ ХI-*, IХ-* и ХII-* срещу задължението Ф. А. Х. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката В. С. К. за минали повече от 10 години, настояща и бъдеща такава до края на живота й, като й осигури нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водила до сега и с право на ползване на целия имот, докато е жива, като привиден в първата част и поради липса на основание във втората част. Недоволни от въззивното решение са касаторите Ф. А. Х. и А. А. Х., двамата от с. К., община К., представлявани от адвокат В от АК- К., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е неправилно и необосновано понеже изводите не кореспондират със събрания доказателствен материал, а освен това е недопустимо тъй като е произнесено по непредявен иск и липсва произнасяне в диспозитива относно спорното право: иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - нищожност поради привидност на сделката, прикриваща дарение, твърдят, че е недопустим поради липса на правен интерес, а след като съдът е приел обратното - то са приложими правилата на прикритото съглашение стига да са налице изискванията за неговата действителност, чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Претендират за направените разноски пред всички инстанции. Процесуалният представител адвокат Л от САК поддържа жалбата, допълнително съображения излага в писмена защита. Ответникът по касация С. Х. К. от гр. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че при съвкупната преценка на фактите сочат на извод, че процесният договор е привиден и прикрива волята на страните за друга сделка, а не за прехвърляне на имота срещу полагани повече от 10 години преди това грижи по гледане и издръжка от страна на приобретателката и тъй като ищецът не е претендирал последиците на прикритата сделка съдът може да я разкрие при условията на чл. 17 ЗЗД само по искане на ответника, което в настоящото производство не е направено. Относно втората част на договора е прието, че е нищожен поради липса на основание тъй като прехвърлителката е починала твърде скоро (10 дни) след сключване на договора и настъпването на смъртта е било известно на приобретателката. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон. При договор, по силата на който се прехвърля имот срещу което от приобретателя се поема задължение да г леда и издържа прехвърлителя, това задължение е срочно, но определения в договора срок е неопределен, т.е. страните сключват договора с оглед на едно събитие, което неминуемо ще настъпи - това е смъртта на прехвърлителя, но не е известно кога. Това е алеаторността на договора. Настъпилата кратко време след сключване на договора смърт на прехвърлителя не означава, че сделката е без основание. Само тогава, когато нейното настъпване е било положително известно на приобретателя, договорът би могъл да се признае за нищожен, като такъв без насрещно основание, което би означавало, че приобретателят не е поел насрещно задължение. Самото болестно състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от приобретателя означава, че се нуждае от грижи и от издръжка. Когато болестното състояние е прогнозирано като последващо от близка смърт и това е било известно на приобретателя, той знае или може да знае, че няма да престира нищо срещу получения имот. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр.1 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени. Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че така както е предявен и поддържан искът за прогласяване недействителност на договора за издръжка и гледане е неоснователен и недоказан. Безспорно установено е по делото, че ответницата е полагала грижи за минали повече от 10 години преди сключването на алеаторния договор на 28.04.2004 г. с прехвърлителката, вкл. и до смъртта й. В този смисъл събраните по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели, кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните свободно определят съдържанието на договора относно насрещните престации, стига то да не противоречи на императивни правила на закона. В случая договорът е сключен за минало и бъдеще време, т.е. за вече реализирана издръжка и гледане и до края на живота на прехвърлителката като при условията на пълно и главно доказване не е установено неизпълнение, респ. симулативност на същия или целящ заобикаляне на закона. Липсват доказателства алеаторният договор да е привиден в първата си част за минали грижи и без основание във втората част. При този изход на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на касаторите (ответници по спора) се присъждат направените разноски по делото пред всички инстанции, вкл. за един адвокат общо сумата 1 026,42 лева. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение