Решение № 9957 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 665 от 14.03.2025 г., постановено по адм. д. 18/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали (АС - Кърджали). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на доводите е изложил в касационната жалба и в писмено становище. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Н. Ф. Д. редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 665 от 14.03.2025 г., постановено по адм. д. 18/2025 г. по описа на АС - Кърджали е отменено по жалба на Н. Ф. Д. Уведомително писмо (УП) изх. 02-090-6500/4301 от 15.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, за Кампания 2023 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е прихваната сума в размер на 11 621,13 лв. по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство , върната е административната преписка за ново произнасяне по заявлението на Н. Ф. Д. УИН: [номер] от 15.07.2023 г.; определен е 30-дневен срок за издаване на нов административния акт и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, при неспазване на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 26 АПК) и в противоречие на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че УП в оспорената част е издадено от компетентен орган, но при допуснати нарушения по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, съставляващи основание за отмяна. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства при правилно разпределяне на доказателствената тежест и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, а именно, че на 15.07.2023 г. Н. Ф. Д. с УРН [номер] е подал заявление за подпомагане с УИН [номер] за Кампания 2023, в т.ч. и по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи от Мярка 10 Агроекология и климат за 28 бр. говеда. С оспореното пред АС - Кърджали уведомително писмо по това заявление по Мярка 10 е оторизирана сума в размер на 11 621,13 лв., която е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място като всички заявени за участие 28 броя животни, като всички са установени в обекта, няма отразени животни с нередности, нито такива, за които са подадени документи за загуба или брак, няма наддеклариране, няма санкции и редукции на субсидията, но оторизираната сума не е изплатена поради прихващане. В административния акт са индивидуализирани размерите на оторизирана сума (11 621,13 лв.), прихваната сума (11 621,13 лв.) и изплатена сума (0,00 лв.), а поясненията към таблицата 2 съдържат абстрактни разяснения относно възможните основания за пораждане на задължения на земеделския производител, с които да се осъществи прихващане (санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход - отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14, във връзка с чл. 38. ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ Земеделие , в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода). Обосновано административният съд е приел, че от оспореното пред него уведомително писмо по никакъв начин не става ясно фактическото и правно основание за извършеното с него прихващане, а именно от какъв факт (акт) е възникнало и какво по вид задължението на земеделския стопанин, с което е извършено. Липсва яснота относно вида на това задължение, неговата ликвидност и изискуемост, респективно наличие на допуснато предварително изпълнение или подлежащо на принудително изпълнение. Отсъствието на подобни фактически и правни основания в уведомителното писмо за съществена негова част, а именно неудовлетворяване на искането на земеделския производител поради прихващане , правилно и законосъобразно е възприето от АС - Кърджали като нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба по отношение на предшестващия административен акт въз основа, на който е извършено прихващането и характера на вземането, с което е извършено прихващането. Административният орган е бил длъжен да препрати изрично към уведомителното писмо, с което се налагат санкции за бъдещ период и/или посочи фактически и правни основания за извършеното прихващане. Правилно АС - Кърджали е приел за недопустимо допълването на едва в съдебното производството оспорване на уведомителното писмо от административния орган, че прихващането е свързано с друго уведомително писмо от Кампания 2022, което въобще не е индивидуализирано в отмененото от АС-Кърджали. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение