Решение № 1924 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 909/2017 г.

Решение № 1924 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 909/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. против решение № 367/9.12.2016 г., постановено по адм. д. № 314/2016 г. по описа на Административен съд-В. Т., в частта в която е отменен РА № Р-04000415004351-091-01/1.02.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-В. Т., потвърден с решение № 134 от 25.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т.. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Б-7" ООД, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Владимирова. Претендира за оставяне без уважение на касационната жалба и оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. По същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част първоинстанционният съд е отменил РА № Р-04000415004351-091-01/1.02.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 134 от 25.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т., в частта в която за данъчен период 2008 г. е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 24 382,62 лв. и съответните лихви. С решението в необжалваната му част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА, в частта в която е определен корпоративен данък в размер на 14,85 лв. и съответните лихви. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. За ревизираната 2008 г. първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на основа за облагане с данъци по особения ред, предвид че не е извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Наличието на счетоводна грешка - неотчитане на отрицателна репутация при придобиване на предприятието на едноличен търговец от приходните органи е коригирана с увеличаване на финансовия резултат на дружеството за данъчния период на събитието с размер на неотчетения приход. Според съда този метод на облагане представлява облагане по общия ред. Първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите неправилно са определили формираната от покупката на предприятието репутация. Приходните органи са приели отрицателна репутация в размер на 243 497.07 лв., в резултат на направеният от тях извод, че в счетоводството на едноличния търговец неправилно е отчетено задължение към доставчици /кредитор в размер на 253 420.93 лв/. Органите по приходите приемат, че тази сума представлява лични средства на собственика, с които финансира дейността, която следва да се отрази по сметка 107 и не следва да се взема предвид при формиране на репутацията за придобиващия търговец. Позовавайки се на неоспорената от страните ССчЕ от съда е прието за установено, че ако извършената покупко-продажба на предприятие е в обхвата на СС 22, то стойността на формилата отрицателна репутация за придобиване на предприятието е в размер на 8 907.47 лв. и през 2008 г. следва да се отчете като извънреден приход сумата в размер на 148.46 лв., предвид че отразените в сметка 107 "сметка на собственик" суми имат характер на разчет и следва да участват при определяне на стойността активите. Решението е правилно като краен резултат. За ревизирания период от "Б-7" ООД е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, в която е деклариран положителен финансов резултат и съответно данъчна печалба в размер на 5 649.09 лв., КД в размер на 546.91 лв., който е внесен. Задължението по ЗКПО за корпоративен данък за ревизирания период е определено, като е взето предвид декларирания от РЛ финансов резултат и е извършено увеличение със сума в размер на 243497.07 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО. Тази сума представлява определената при ревизията отрицателна репутация във връзка с извършеното придобиване от "Б-7" ООД на предприятието на ЕТ "Д. П.-Б.-ЕМ". Органът по приходите е приел, че прехвърлянето на предприятието представлява бизнескомбинация по смисъла на т. 2 от Счетоводен стандарт 22 "Отчитане на бизнескомбинации". Приложението на СС 22 "Отчитане на бизнескомбинация" изисква отразяване в счетоводството на купувача на придобитите разграничими активи и пасиви, след проведена инвентаризация, определяне на репутация след сравняване на придобивната цена на предприятието със стойността на разграничимите активи и пасиви. При установени от приходните органи стойности на активите, пасивите и стойността на сделката е констатирано превишение на стойността на нетните активи, които са в размер на 248 497.07 лв. над първоначалната стойност на придобиването в размер на 5000 лв., т. е установена е отрицателна репутация по смисъла на т. 7.1 от СС 22 в размер на 243 497.07 лв. Поддържаният от касатора довод, че е налице бизнескомбинация по смисъла на СС 22 е неоснователен. Според определението в т. 2 на СС 22, бизнескомбинация е обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяване на едно предприятие с друго или придобиване на контрол от едно предприятие върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Придобиване е бизнескомбинация, при която едното от предприятията /придобиващото/ придобива контрол върху нетните активи и дейности на другото предприятие /придобиваното/ в замяна на прехвърляне на активи, поемане на пасиви или емитиране на акции. Прехвърлянето на предприятието на едноличен търговец на търговско дружество със сделка по реда на чл. 15 от ТЗ не представлява бизнескомбинация в първата от хипотезите - обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица, тъй като обединяването е вид преобразуване по чл. 261 от ТЗ, които се осъществяват само между търговски дружества, а ЕТ не е търговско дружество. Не е налице и втората хипотеза, според която бизнескомбинация е придобиването на контрол от едно предприятие върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Придобиването на предприятие на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ не представлява придобиване по смисъла на СС 22, поради това, че при сделката по чл. 15 от ТЗ се прехвърля обособено в предприятие имущество на търговец, но търговецът не се заличава. Предмет на сделката е обособено имущество, представляващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не предприятието като субект на търговското право. При сделката по чл. 15 от ТЗ нетните активи на прехвърляното предприятие на ЕТ стават собственост на придобиващото предприятие, затова не може да се говори за контрол върху нетните активи. Същото се отнася и за контрол върху дейностите, след като осъществяваните след прехвърлянето дейности не са такива на прехвърляното предприятие, а на придобиващото. В този случай счетоводното отчитане следва да се отрази в баланса по цена на придобиване - платената сума при прехвърлянето на предприятието и разликата между поетите активи и пасиви. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на РА, в обжалваната му част АС-В. Т. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски в размер 1321,36 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,