Решение № 14257 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2019 г.

Решение № 14257 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, последният конституиран при условията на чл. 153, ал. 2 АПК като овластен с компетентността на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" административен орган, срещу решение № 245 от 10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3443/2018 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменена заповед № 225 от 8.03.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебния акт. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е приел, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и не е съобразил доказателствата, установяващи, че се касае до лечение на заболяване, което може да бъде извършено своевременно на територията на България, които оплаквания съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед № 225 от 8.03.2018 г. Ответникът И. И., като баща и законен представител на малолетната И. Д., чрез адвокат Манев, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С.-град е заповед № 225 от 8.03.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с която на И. Д., с диагноза: [диагноза] е отказано организационно и финансово подпомагане за диагностика и лечение в чужбина. Отказът е мотивиран, че не са налице положителните предпоставки, регламентирани в чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПДОРЦФЛД, тъй като необходимите диагностични и лечебни процедури могат да бъдат извършени своевременно в България, където има условия за това. Издателят на административния акт се е позовал на мотивирано отрицателно становище на Обществения съвет при ЦФЛД и на докладите на проф. д-р Н. Габровски дмн, Клиника по неврохирургия при УМБАЛСМ "Н. П." и проф. д-р М. М., Клиника по неврохирургия при УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Правилно първоинстанционният съд е приел, че цитираните доклади не изпълняват в пълен обем задължителните изисквания по чл. 34 от ПДОРЦФЛД. В доклада на проф. д-р М. М. липсват данни за история на заболяването, данни за лечебните заведения, в които досега е лекувано детето, резултатите от проведеното лечение и изследвания. В доклада на проф. д-р Н. Габровски също липсва изчерпателно проследяване на лечебните заведения в България и Турция, в които е лекувано детето, резултатите от лечението в тях и проведените изследвания. И в двата доклада липсва комплексен план за лечение, съобразен със заболяването и състоянието на пациента, което е задължително изискване по чл. 34, ал. 2, т. 5а от ПДОРЦФЛД, съществувало в редакцията на Правилника още с допълнението му обн. ДВ, бр. 68 от 2016 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че и в заповед № 225 от 8.03.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" липсва конкретизация на лечебното заведение в страната, към което се насочва детето, към кой момент трябва да постъпи в него и за какви процедури, поради което не може да се говори за спазване на критерия своевременност. Освен това, при изготвянето на докладите си външните експерти не вземат отношение по становище вх. № 3-111-2 от 26.02.2018 г. на ЛКК при УМБАЛ "Свети Георги" - П., в което е посочено, че след лечението в Турция, насочено от ЦФЛД, детето е хоспитализирано двукратно в клиниката, като при приема му на 25.04.2017 г. родителите отказват предложеното образно изследване по повод на многократни повръщания, а при приема на 5.06.2017 г. се провежда КТ на ЦНС и поради персираща хидроцефалия се препоръчва консултация с неврохирург. При това положение цитираните експерти е трябвало да изложат аргументи дали искането на родителите за контролни прегледи и диагностика в болницата в Турция е обусловено от обективни специфични здравословни потребности на детето, на които в Болница Аджибадем ще бъде отговорено на по-високо технологично ниво. При тази преценка следва да се отговори конкретно, с оглед на съдържанието на заявлението, което се отнася до радиологичен тест и тест Бера. При преценката на искането за два контролни прегледа в Турция, точно следва да бъде отговорено на въпроса, след като основното лечение на детето е извършено в Турция ще бъде ли от медицинска гледна точка оправдано проследяващите състоянието му прегледи и изследвания да бъдат извършвани в България. Задълбочени отговори на тези въпроси не са дадени в хода на административното производство. Що се касае до коментираната от касатора медицинска експертиза, то в съдебното заседание, състояло се на 12.12.2018 г., вещото лице д-р Петров изрично заявява, че поддържа лечението в Турция, тъй като 90% от лечението на детето преди това е извършено там. Лекарите са запознати с цялата процедура. В България е правена само една операция. Документацията е там, където е гледан най-много един пациент. Предвид изложеното не може да бъде споделено оплакването, че съдът не е съобразил доказателствата, установяващи, че се касае до лечение на заболяване, което може да бъде извършено своевременно на територията на България. Както Общественият съвет към ЦФЛД, така и директорът на Фонда са се позовали на непълни доклади на експертите, поради което административния акт е издаден и в нарушение на чл. 35 АПК, което е самостоятелно основание за отмяната му. Правилни са констатациите на съда относно факта, че протокол № 13 от редовното заседание на Обществения съвет към ЦФЛД, състояло се 7.03.2018 г., е подписан само от осем негови членове, което поставя под съмнение легитимността на взетото решение и е в противоречие с изискването на чл. 42, ал. 1, предложение второ от Правилника, съгласно което протоколът се подписва от всички присъствали членове на Обществения съвет до два работни дни от проведеното заседание. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила опорочават извода на административния орган, че липсват положителните предпоставки, регламентирани в чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПДОРЦФЛД, тъй като необходимите диагностични и лечебни процедури могат да бъдат извършени своевременно в България, където има условия за това. Налице е самостоятелно отменително основание по чл. 146 АПК. Стигайки до аналогични изводи първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касатора нарушения на ПДОРЦФЛД, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдебният акт е валиден и допустим. По изложените в тези мотиви съображения решението следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационна инстанция не следва да бъде уважено, тъй като по делото липсват данни за направени такива - чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3443/2018 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 56 състав. Решението не подлежи на обжалване.