Решение № 11315 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2010 г.

Решение № 11315 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2084 от 17.02.2010 г. по адм. дело № 6914/2009 г. Върховният административен съд, седмо отделение, отменя решение № 48 от 01.04.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Светослав Димитров Петков в качеството му на изпълнителен директор на Пенсионно осигурителна компания "ДСК - Родина" АД, гр. София е допуснал дискриминация по признак "пол" и неравно третиране по смисъла на чл. 14, ал. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) спрямо Мая Живкова Узунова при упражняване правото й на труд и Петков е санкциониран с глоба в размер на 500.00 лв. Решенето е обжалвано от Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбата против акта на комисията да бъде отхвърлена или евентуално - делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. Решението е обжалвано и от Мая Узунова, която освен твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, излага и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против решението на КЗД да бъде отхвърлена. Ответникът ПОК "ДСК - Родина" АД, гр. София оспорва касационните жалби и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирани страни, поради което са допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е законосъобразно. Правилно тричленният съдебен състав приема, че оспореното решение № 48 от 01.04.2009 г., въпреки че е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила, подлежи на отмяна, поради противоречие с материалноправни разпоредби. Заключението, че решението на административния орган е постановено в нарушение нормите на ЗЗД е законосъобразно. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, както и всяко по-неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД). В случая правилно и в съответствие с посочените текстове тричленният състав приема, че от страна ПОК "ДСК Родина" АД, гр. София в качеството на работодател не са извършени действия или са допуснати бездействия, които да представляват дискриминация на основа на признака "пол", посочен в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, както и че по отношение на служителката Узунова не е налице неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 14, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗД, тъй като трудовото й възнаграждение за разглеждания период е определено съобразно действително положения от нея труд, след преценка на характера и вида на извършената работа. Установено е, че длъжността "организатор продажби и реклама" за регион Смолян, която жалбоподателката Узунова заема, е свързана с чести пътувания и срещи с клиенти в целия регион. В началото на 2008 г. Узунова уведомява работодателя, че поради бременност няма да може да пътува из региона и да поддържа необходимите контакти с клиенти. Служителката запазва длъжността и определеното й към момента възнаграждение, но с оглед здравословното си състояние изпълнява само задължения, които не са свързани с пътуване и натоварване, а работодателят назначава на същата длъжност Бисер Горанов, който да поеме пътуванията и срещите с клиенти в региона. Трудовото възнаграждение на последния е определено в съответствие с вътрешните правила за работна заплата и чл. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, след договаряне между страните и отчитане на професионалната квалификация, качества, умения и опит на служителя Горанов и полагания от него труд. (В този смисъл са и изводите на извършената от Инспекцията по труда проверка). При тези данни съвсем аргументирано първоинстанционният състав приема, че разликата в трудовото възнаграждение, определено на жалбоподателката Узунова и на служителя Горанов са свързани единствено и само с характера и оценката на полагания от двамата труд - работата, извършвана от Узунова е с намален обем, докато Горанов изпълнява с максимално натоварване всички служебни задължения, включени в заеманата длъжност. В този смисъл законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че след като обемът на извършената работа не е еднакъв, заплащането на служителите, макар заемащи една и съща длъжност, също не може да бъде еднакво. Обстоятелството, че на Узунова не се изплатени средства за допълнително материално стимулиране през 2008 г. също не обосновава неравно третиране по смисъла на ЗЗД. Това решение на работодателя е обосновано с резултатите от атестирането и работата на служителката за предходния период, поради което не може да се възприеме като проява на дискриминационна практика. С оглед изложеното правилен е и крайният извод на съдебния състав, че в случая не е допусната разлика в третирането на Узунова по признака "пол" или по някой от другите признаци, визирани в нормата на чл. 4 от ЗЗД. Заключението на първата съдебна инстанция, че от страна на работодателя не е допуснато нарушение на принципа на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, предвиждащ осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време, също е законосъобразно. В случая е установено, че трудът, полаган от Узунова не е равностоен с труда, полаган от друг служител на ПОК "ДСК - Родина" АД Невена Пеева. Последната заема длъжността "организатор маркетинг и реклама" за регион Варна, поради което обслужва повече клиенти на по - голяма територия. Това налага извода, че двете служителки не полагат еднакъв труд, факт, който обосновава и по-високото възнаграждение на Пеева. Поради всичко изложено като достига до изводите, че Узунова не е дискриминирана от страна на работодателя и при определяне на трудовото й възнаграждение не е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1, 2 и 3 и на това основание отменя решението на КЗД, с което такава дискриминация е установена, съдът постановява акт, който кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Изводите на тричленния съдебен състав са направени в съответствие със събраните доказателства. Представените пред административния орган и в хода на съдебния процес документи за средната годишна заплата на служителите в ПОК "ДСК Родина" АД, начините на формиране на същата, трудови договори, отчети за дейността на компанията и служителите за различни периоди, резултатите от проверката, извършена от Инспекцията по труда, данните за невъзможността Узунова да изпълнява служебните си задължения в пълен обем, обективирани в нейна молба до работодателя, както и събраните гласни доказателства мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на компанията не е допуснато неравенство в третирането на Узунова и дискриминация по признак "пол", а трудовото й възнаграждение е определено в съответствие с принципа на чл. 14 от ЗЗД. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът извършва цялостна преценка на събраните в производството пред административния орган доказателства, като се съобразява с доводите и твърденията на страните, като подробно аргументира изводите си за липса на разлика в третирането и на извършена спрямо Узунова дискриминация. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 от АПК и е разпределена в съответствие с изискванията на ал. 2 от същия текст, при отчитане изискванията на чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл твърденията за допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено Върховният административен съд, петчленен състав приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, петчленен състав,