Решение № 3064 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2017 г.

Решение № 3064 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Ю.", община П., против решение № 1472 от 15.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2505/2016 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неспазване на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответните страни - К. Й. Т., Д. Х. Т., В. Х. А. и К. Х. Т. - Ш., чрез адвокат Д. С. като процесуален представител, в писмен отговор излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 46-РОА-673 от 30.09.2016 г. на кмета на район "Ю.", община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ "Стопанска постройка", разположена в УПИ ХI-1545, кв. "В."-юг, гр. П., осъществен от Х. Д. Т. и К. Й. Т.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като процесният незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че изпълнената стопанска постройка е без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. От описанието й, направено в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че същият съответства на констатациите в оспорения административен акт и отговаря на понятието "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. При тези данни, изводът на първоинстанционния съд, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Стопанската постройка е шеста категория, поради което по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахва със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая, с оглед данните за времето на построяването й през 1971 г., законосъобразно съдът е съобразил предпоставките за търпимост съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, като е извършил преценка за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Тези обстоятелства са изследвани от първоинстанционния съд, който се е позовал на приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза и е кредитирал в констативно-съобразителната им част. и обосновано е приел, че условията за търпимост са налице. От заключението на вещото лице по допълнително поставената задача се установява, че извършеното строителство отговаря на изискванията за площ, размери и отстояния на § 60 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места, действали към момента на извършването му, както и на действалите към този момент кадастрален и устройствен планове, одобрени със заповед № 1294/18.07.1959 г. Съдът е проследил регулационния статут на имота, в който е изпълнена постройката и е изложил аргументирани съображения относно предвидените в § 178 и § 179 ППЗПИНМ (отм.) забрани, които се споделят от настоящия състав. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липсата на съгласие на собственика на земята и на собственика на съседния имот поради изграждането й на общата регулационна линия. Тези обстоятелства са относими към разрешаването на строителството и последиците от тяхната липса е извършване на строежа без разрешение за строеж, по който въпрос спор по делото няма. Изискването за съгласие на собственика на земята и собственика на съседния имот касаят узаконяването на строежа, а не неговата търпимост. При узаконяване строежът става законен, а в хипотезата на търпимост строежът продължава да е незаконен, но не подлежи на премахване. Правилата и нормативите по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ представляват техническите и строителни такива, а не нормативните, предвиждащи съгласие на заинтересувани лица. Съгласието на собственика на земята и на собственика на съседния имот за извършване на строеж на общата граница на съседни имоти не са сред условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото искането на ответниците за присъждане на разноски е основателно. Касационният жалбоподател дължи такива в размер на 700 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от община П.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,