Решение № 9883 от 18.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез главен юрк. Д. Ялъмов, против решение 2919/02.05.2023 г., постановено по адм. дело 1716/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа се становище, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и/или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават задължителни предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъкват се нарушения на закона при преценката за издаване на акта в установената форма, при уведомяване на касатора за започване на производството и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Ответните страни И. Иванова и В. Нетовски - инспектори в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северозападна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. Враца, офис Враца, чрез процесуален представител Е. Златева, с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират сторените в хода на производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190б, ал. 1 от Закона за водите, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол 03-01-79/ 01. 12.2022 г. на инспектори в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северозападна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. Враца , офис Враца , като в полза на ДАМТН са присъдени разноски в размер на 100 лева. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Северозападна България, на язовир Градините, находящ се в общ. Бяла Слатина, обл. Враца, който язовир доказано е собственост на ДПУСЯ, е констатирано, че каменната броня на водния откос е компроментирана. Поради това, с Констативен протокол 03-01-79/01.12.2022 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Северозападна България, офис Враца, на ДПУСЯ са дадени предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация т.2 Да се възстанови каменната броня на водния откос в срок до 1 месец от избора на изпълнител. Посочено е, че е обявена обществената поръчка. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна. Установил е, че оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Разглеждайки спора относно компетентността на издателя на акта, административният съд е посочил, че по делото са приложени съответните заповеди на председателя на ДАМТН, по силата на които съответните експерти към РО НЯСС Северозападна България, област Враца, притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Посочено е, че възможността председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, като в чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от същия закон е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол, а съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1 за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Собствениците на язовири имат задължението да поддържат язовирните съоръжения, което е от особена важност, защото касае особено важни обществени отношения свързани със здравето и живота на хората. Оспореното предписание е издадено в резултат на извършена проверка от органите на ответника. По делото са приложени като доказателства протоколи и от други извършени проверки, както и констативни протоколи, съставени отново от длъжности лица от ДАМТН. Съдът посочва още, че самият констативен протокол се ползва с формална и материална доказателствена сила, поради което в тежест на ДПУЯС е да оспори констатациите в него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения от АССГ акт, представляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства касаещи издаденото на основание чл. 190б, ал. 1 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V.Предписания, т. 2 от Констативен протокол 03-01-79/ 01.12.2022 г. на инспектори в РО НЯСС Северозападна България офис Враца към ДАМТН. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 03-01-79/01.12.2022 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта (под 31 и 34 от заповедта), да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица правото да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Неоснователно се явява и твърдението на касатора, че актът е незаконосъобразен поради несъответствие с целта на закона. В касационната жалба също е цитирана разпоредбата на чл. 10 ал.4 от АПК свързана с контрола извършван от ДАМТН. Осъществената проверка и оспорените предписания, са извършени и дадени именно в израз на осъществявания контрол, който е цялостен, пълен и произтича пряко от закона и дадените отново по силата на закона правомощия на ДАМТН, във връзка с осигуряването на безопасно техническо състояние на язовирните стени. В тази връзка е изпълнена и целта на закона. Поради това, правилно административният съд е посочил, че не се констатира порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 АПК. Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу констативен протокол от 01.12.2022 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Северозападна България офис Враца към ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, раздел V, т. 2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир Градините, обл. Враца, стопанисван от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Не е спорно по делото, че собственик на процесния язовир Градините е Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Предписанията се адресират именно до собствениците. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. С даването на предписания от компетентните органи се цели да се приведе в безопасно техническо състояние язовир "Градините". Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението от първа степен. Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Правилно административният съд е отбелязал, че представител на собственика на язовира е присъствал на проверката, но не е направил възражения по протокола. Видно от приложения Констативен протокол, предмет на делото, по време на проверката е присъствал инженер към ДПУСЯ, представител на собственика. Поради това следва, че неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство. Представени са освен това и доказателства, че оспореният констативен протокол е изпратен на ДПУСЯ с писмо с обратна разписка 2110013799098. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като на основание чл. 140 ал.1 от АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б от ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК, както и при правилна преценка на всички събрани по делото доказателства и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. В заключение следва да се посочи, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, като те са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. В конкретния случай, язовир Градините е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, поради и което неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на неблагоприятни и вредни последствия. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,