Решение № 5153 от 31.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изи Асет Мениджмънт АД със седалище в град София, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт И. Боянов. Жалбата е срещу решение 629 от 04.02.2022 г., постановено от Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 7767/2021 г. С него е отхвърлена жалбата на дружеството - касатор против отказ по заявление за достъп до данни ДАЕУ8479/25.05.2021 г. на Държавна агенция Електронно управление (ДАЕУ), обективиран в писмо на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) от 08.06.2021 г., и Изи Асет Мениджмънт АД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия закон и необоснованост. По тези съображения се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което първостепенният съд да бъде задължен да извърши необходимите съдопроизводствени действия и разгледа жалбата срещу издадения отказ по същество и в цялост. Ответникът изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Я. Младенов, с представен по делото отговор на касационната жалба навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на Изи Асет Мениджмънт АД против отказ по заявление за достъп до данни ДАЕУ 8479/25.05.2021 г., който отказ е обективиран в писмо от 08.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. С това писмо изпълнителният директор на приходната агенция, в качеството на първичен администратор на данни на НАП, е отказал на дружеството касатор достъп до заявения регистър на задължените лица със справка за наличие/липса на задължения. За този си отказ административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 3, предл. второ от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ) във връзка с чл. 11, ал. 6 от Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата за междурегистров обмен (ОУДДРДАСМО). За да отхвърли подадената срещу издадения отказ жалба, АССГ е установил, че Изи Асет Мениджмънт АД има право да подаде заявление за достъп по чл. 8, ал. 2 от НОИИСРЕАУ, защото в качеството си на небанкова финансова институция се явява организация, предоставяща обществени услуги по смисъла на чл. 1, ал. 2 вр. § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление (ЗЕУ). Същевременно административният съд е приел, че и двете посочени от касатора в заявление ДАЕУ 8479/25.05.2021 г. разпоредби на чл. 16, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 66, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) предвиждат извършването на необходимите справки да става в публично достъпни регистри и бази данни, каквито администрираните от НАП регистри не са. Като съобразил това първоинстанционният съд намерил, че за Изи Асет Мениджмънт АД не е налице законово основание за получаване на достъп до администрирания от НАП регистър на задължените лица със справка за наличие/липса на задължения, поради което правилно достъпът до този регистър с поисканата справка му е бил отказан. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му административният съд е разгледал и обсъдил всички относими към правния спор доказателства по делото, установил е релевантните за спора факти, издирил е приложимите към случая законови и подзаконови разпоредби, които е тълкувал правилно. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първостепенния съд мотиви в оспореното решение, към които препраща предвид предвидената за това възможност в чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. От данните по делото се установява, че АССГ е извършил дължимата според чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, в следствие на която е достигнал до правилния извод, че атакуваният отказ е постановен от компетентен орган в установената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Между страните няма спор, че касаторът е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а НАП притежава качеството първичен администратор на данни съобразно легалната дефиниция, дадена на това понятие в чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ. Според чл. 8, ал. 2 от НОИИСРЕАУ достъпът до регистрите и базите данни се осъществява чрез подаване на заявление, съдържащо минимум данни за: 1. произхода на заявлението - юридическото лице - заявител и информационната система; 2. основанието за получаването на данните, включително номер на преписка, ако има такава; 3. длъжностното лице, извършващо заявяването, ако има такова. Аналогичен на т. 2 от цитираната разпоредба е чл. 11, ал. 6 от ОУДДРДАСМО, съобразно който в заявлението за достъп задължително се декларират правните основания за достъп до регистри/справки/полета. Като такива в заявлението си ДАЕУ 8479/25.05.2021 г. Изи Асет Мениджмънт АД се е позовал на чл. 16, ал. 1 от ЗПК и чл. 66, ал. 1 от ЗМИП. И двете обаче не му дават право на достъп до регистрите на НАП, предвид следното: Според чл. 16, ал. 1 от ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Посочената норма вменява задължение на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, но не предвижда изрично законово основание в полза на кредитора за достъп до поддържания от НАП регистър на задължените лица, който е с ограничен достъп и не е публичен. Изрично законово основание за достъп до този регистър в полза на кредитора не предвижда и визираната от касатора разпоредба на чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, в която е посочено, че регистрите и базите данни, от които може да се събира информация за произхода на средствата, трябва да бъдат публично достъпни. Не такъв е администрираният от НАП процесен регистър. Според чл. 8, ал. 3, предл. второ от НОИИСРЕАУ първичен администратор на данни отказва достъп до данни на лицата, които ги заявяват, когато заявителят няма право да получи данните съгласно закон. Разпоредбата е императивна и ясна. В случая за касатора не са налице предвидени в закон основания за достъп до поддържания от НАП регистър на задължените лица със справка за наличие/липса на задължения, поради което правилно жалбата му срещу отказа, обективиран в писмото от 08.06.2021 г. на изпълнителния директор на приходната агенция за приходите, е била отхвърлена от АССГ като неоснователна. Не намират основание и оплакванията на касатора, че при постановяване на обжалваното решение административният съд изобщо не е взел предвид и не е разгледал изложените в жалбата му аргументи относно липсата на произнасяне от страна на изпълнителния директор на НАП по отношение на заявения от Изи Асет Мениджмънт АД достъп до регистъра на задължените лица със справка с данни за осигурените лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към Кодекса за социално осигуряване (КСО), посочен в подаденото заявление за достъп до данни ДАЕУ 8479/25.05.2021 г. Първостепенният съд не е дължал произнасяне по тези аргументи, които предвид данните по делото, са неотносими към поставения за разглеждане пред административния съд правен спор. Предмет на производството пред АССГ е подадената от касатора жалба срещу изричния отказ за предоставяне на достъп до регистъра на задължените лица със справка за наличие/липса на задължения, обективиран в писмото от 08.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Именно това писмо с посоченото в него съдържание е обжалваният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. След като с подаденото заявление за достъп е бил поискан достъп до регистъра със заявени две различни справки и първичният администратор на данни се е произнесъл с изричен отказ само по отношение на едната заявена от касатора справка, а другата изобщо не е разгледал, то съобразно чл. 58, ал. 1 от АПК по отношение на заявения достъп до регистъра на задължените лица със справка с данни за осигурените лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към КСО компетентният орган е формирал мълчалив отказ, който е различен административен акт. Този мълчалив отказ не е оспорен самостоятелно и отделно от касатора Изи Асет Мениджмънт АД с жалба, съдържаща реквизитите по чл.150, ал.1, т.5 и т.6 от АПК и с отделна държавна такса по това оспорване /чл.151, т.3 от АПК/. Изричният и мълчаливият отказ подлежат на отделно обжалване. В случая мълчаливият отказ на изпълнителния директор на НАП не е бил обжалван от касатора с подадената жалба против него. Поради това АССГ не е дължал произнасяне по наведените от касатора аргументи относно необжалвания по делото мълчалив отказ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. При този изход на делото и на основание на чл. 143, ал. 3 от АПК своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Касаторът следва да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,