Решение № 2650 от 14.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 77 от 25.03.2022 г., постановено по адм. дело 309/2021 г. Административен съд (АС) Велико Търново е отменил Решение P3M5800-385/32-116902 от 12.04.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Югозападна при Агенция Митници, като е осъдил Агенция Митници да заплати на Екоинвест Импорт - Експорт ООД разноски по делото в размер на 5 050,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница София (преди с наименование ТД Югозападна, променено с оглед ПМС 227 от 13.07.2021 г., приемащо нова структура на Агенция Митници) към Агенция Митници, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Попгеоргиева. В същата се правят оплаквания, че решението на АС Велико Търново е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на изложените оплаквания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Велико Търново, и вместо него да потвърди обжалвания административен акт, както и да присъди направените разноски по делото. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество - Екоинвест Импорт - Експорт ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, област: Велико Търново, община: Горна Оряховица, [улица], представлявано от управителя И. Стоянов, чрез своя процесуален представител адв. Н. Кирчев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС Велико Търново е отменил Решение PЗM5800-385/32-116902 от 12.04.2021 г., издадено от директора на ТД Югозападна при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 22, чл. 74, § 3 и чл. 77, § 1, буква а и § 2 от Митническия кодекс на съюза (МКС) и чл. 54 и чл. 56 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС): са определени митнически стойности (МС) на неуточнени стоки с различно тарифно класиране, посочени във вписани в таблица митнически декларации (МД), като са определени за довнасяне съответни мита за 42 броя стоки, съответно нови данъчни основи по ЗДДС и оттам - ДДС за довнасяне съобразно приложената таблица. Екоинвест Импорт - Експорт ООД е задължен да доплати допълнително възникналите публични задължения в размер от 216 649, 55 лева, от които за довнасяне мито в размер от 75 642, 63 лева и ДДС в размер от 141 006, 92 лева, ведно с дължимите лихви. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на решението на ТД Югозападна при Агенция Митници първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но в нарушение на изискванията за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при неспазване на изискванията на материалния закон. На първо място съдът е приел, че решението не съдържа фактически и правни основания за издаване на акта, тъй като липсва индивидуализация на стоките като фактически характеристики, мерни единици и количества, не е посочена и анализирана декларираната им МС и начина на формирането ѝ в декларациите, които са били предмет на последващият контрол. Наред с това е прието, че не са посочени МС на стоките, на базата на които по реда на чл. 74, § 3 от МКС е определена новата МС, нито е отбелязано как са формирани тези стойности, като представянето на декларациите в дигитален вид не променя този извод по причина, че същите не фигурират нито в доклада, нито в протокола за обсъждане, нито в уведомлението до провереното лице, като в зависимост от това, че мотивите на АА очертават предмета на доказване, няма как декларациите да докажат факт, който липсва там. Отделно от това в мотивите на оспорения акт липсва и информация за това какъв е т. нар. определен рисков праг за стоки със съответния код по КН и държава на произход, като не е посочено от къде може да се почерпи информация за него или как този праг се формира или е бил формиран. На последно място, според съда, доколкото в решението на директора на ТД Югозападна се поддържа, че новата МС е съобразена с осреднената справедлива цена за същия период, е останало неизяснено по делото по какъв ценови механизъм са определени т. нар. осреднени справедливи цени за същия период и то за всяка от стоките, които са предмет на процесните 42 МД. При преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт, решаващият съд на първо място е възпроизвел подробно установената в хода на административното производство фактическа обстановка и основанията на митническия орган да определи нова МС на допуснати за свободно обращение стоки по 42 митнически декларации, както и да задължат Екоинвест Импорт - Експорт ООД да доплати допълнително възникналите публични държавни вземания за мито и ДДС в общ размер, възлизащ на 216 649, 55 лева. Според митническия орган предвид обстоятелството, че определената по реда на чл. 70 от Митническия кодекс МС на декларираните в посочените в таблицата 42 декларации стоки е невярна, както и доколкото тази стойност не може да бъде определена по реда, предвиден в разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2, буква г от този Регламент, то същата следва да се определи по реда и при условията на чл.70, § 3 от него. Систематизирани, изводите на митническия орган в тази посока се свеждат до следното: Според митническия орган новоприетата МС се базира на вече приети МС на стоки, допуснати за свободно обращение, съгласно принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, глава 3, дял II от МКС, както и всички изисквания на разпоредбите на чл. 144, § 1 и 2 от Регламента за изпълнение 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Митническият орган е посочил, че при определянето на новата митническа стойност по един от вторичните методи е спазено изискването тази стойност да не е по-ниска или равна на определения рисков праг за стоки със съответния код по КН на ЕС и държава на произход, като новата МС е определена след извадка от МИС III А досежно стоки, вече допуснати до свободно обращение, както и въз основа на приложените документи, като начинът, по който е определена, е съобразен с осреднената справедлива цена за същия период, определена на база месечните справедливи цени от системата Theseus на Joint Research Center към ЕК. Посочили са, че преизчисляването е извършено след като внесеното нетно количество стока е умножено по справедливата пазарна цена за всеки код по ТАРИК и сумата била разпределена на декларирания брой стоки, а за получената цена е намерена от МИС IIIA на вече приета МС на стока със същия код по ТАРИК, допусната до свободно обращение. За да приеме, че декларираната МС не е меродавна, митническият орган е посочил, че независимо от предоставените документи, за част от стоките са налице необичайно ниски цени в посочените 42 декларации, като освен това към момента на последващия контрол била налице подлежаща на плащане стока, а в представените банкови нареждания за стоките, които са вече платени, не били посочени фактурите, на база на които е извършена плащането, поради което не било възможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е извършено плащане, а това пораждало основателни съмнения относно декларираната митническа стойност. Предвид изложеното, както и с оглед липсата на друга информация за установяване точността на договорената стойност на стоките по проверяваните МД било невъзможно прилагането на чл. 70, § 1 от МКС, отхвърлени са и субсидиариите методи за определяне на МС, посочени в нормите на чл. 74, § 2, букви от а до г от МКС, и е направено позоваване на решение по дело С-291/15 на СЕС досежно тълкуването на правото на Общността с оглед съмненията при договорната стойност, съпоставена със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сходни стоки. При изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е достигнал до различни изводи. При анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства и приложимата правна уредба, е приел, че в оспореното решение митническият орган е аргументирал съмненията досежно декларираната цена на стоката с наличието на неразплатени доставки на част от декларираните стоки поради невъзможност да се установи за кои стоки е заплатено по банков път и оттам невъзможността да се идентифицират фактурите, по които е извършено заплащането, но не е направил преценка за наличието на средностатистическа стойност на въведени на територията на Съюза сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, точка 14 от Регламента за изпълнение, която значително да надвишава декларираната и да обосновава съмнения за фиктивност/недостоверност. В тази насока съдът е приел, че фактът на незаплащането или на непълната информация за заплащането на част от фактурираните стоки на доставчика им не попада в хипотезата на чл. 140, от Регламента за изпълнение, тъй като няма никакви съмнения досежно размера на подлежащата за плащане сума за манифестираните в процесните декларации стоки и в този смисъл не е налице основателно съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, респективно - митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, § 1 - 3 от Кодекса. Наред с изложеното съдът е посочил, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно и с оглед неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Кодекса, тъй като тази разпоредба съдържа една основна и седем субсидиарни хипотези, приложими само ако се установи невъзможността да се приложи основната. Освен това според съда методът на остойностяване на процесния внос е неясен като механизъм и не е надлежно установен. В тази връзка е прието, че не е установено кои оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT са съобразени, за да се приеме за меродавен компонентът справедлива цена, не е посочено кои конкретни тарифни позиции по ТАРИК са съобразени и за какъв конкретен брой стоки е разпределена така наречената в решението справедлива цена, като не става ясно и кои точно принцип от Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията или от Глава Трета на самия кодекс е приложен при определяне на посочената в решението нова митническа стойност. На последно място съдът е посочил, че в случая е нарушен и принципът на правна сигурност, както и произтичащият от него принцип на оправдани правни очаквания, тъй като от материалите по делото е видно, че след внасянето и декларирането на стоките от митническия орган, процесните декларации са били предмет на контролна процедура по чл. 188 и следващите от Регламента, като са издадени решения, определящи нови МС на част от стоките, описани в същите МД, включително и чрез вземане на мостри от стоките за уточняване на състава им и на тарифното им класиране, като част от проверките са приключили с решения за определяне на нови МС, без да са признати за достоверни вече съобразени доказателства, представени при оформянето на режима, отнасящи се до вписаната в тях като подлежаща на плащане цена, формираща съответната МС. Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради което следва да бъде отменено. Решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че оспореният митнически акт е немотивиран и материалният закон е приложен неправилно. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, § 3 от МКС във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК споделя мотивите на Административен съд Велико Търново, че оспореният административен акт страда от пороците по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, които обуславят необходимостта от неговата отмяна. В допълнение на изложеното от първата инстанция следва да бъде посочено следното: По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а до г от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения, обаче, лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая митническият орган е аргументирал основателните си съмнения досежно декларираната МС единствено с наличието на неразплатени доставки на част от декларираните стоки, невъзможност да се установи за кои стоки е заплатено по банков път и оттам невъзможността да се идентифицират фактурите, по които е извършено заплащането. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че незаплащането или непълната информация за заплащането на част от фактурите за доставки на стоките на доставчика им не попадат в хипотезата на чл.140 от Регламента за изпълнение по причина, че липсват твърдени или доказани съмнения досежно размера на подлежащата за плащане сума за манифестираните в процесните декларации стоки. Нещо повече - истинността и достоверността на съдържанието на данъчните свидетелстващи документи не е била оспорена по делото, като няма спор и досежно извършваните плащания. Освен това разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламента не изисква заплащането на стоките като предпоставка за прилагането си, тъй като съдържа алтернативната предпоставка, която в настоящия случай е изпълнена, а именно - да е налице подлежаща на плащане сума, която да е установима и да бележи признака възмездност на доставката. Наред с изложеното, правилно административният съд е преценил за необосновани изводите на митническите органи, че договорната стойност по чл. 70, § 1 от МКС е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на цените на сходни стоки. В решението на директора на ТД Югозападна липсва конкретизация за вида на стоките, чиято декларирана стойност е приета за недостоверна, информация за количествата и мерната единица, в която се измерват, като не са установени и стоките, чиято стойност е ползвана като аналог. Посочените обстоятелства, не водят до извод за необичайно занижаване на декларираната стойност на стоките спрямо средностатистическите покупни цени на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, търгувани в общността. Възникналото в митническия орган съмнение е останало неаргументирано, което прави решението му немотивирано. На следващо място, както вече беше посочено - когато МС не може да се определи съгласно чл. 70 - остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Именно в тежест на митническите органи е да установят релевантните обстоятелства за неприложимостта на методите по § 2. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на МС по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. Нещо повече, от решението на директора на ТД Югозападна не става ясно кой способ, принцип или обща разпоредба на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията или на самото Общо споразумение или Глава Трета от самия кодекс е приложен и как този способ се вписва в приложения конкретен принцип или обща разпоредба, посочени в букви а до в на чл. 74, § 3 от МКС. Наред с изложеното настоящата съдебна инстанция споделя и аргументите на първоинстанционния съд, че не е ясен механизмът за остойностяване на новата митническа стойност. Според мотивите на обжалвания АА процесният внос е съобразен с осреднената справедлива цена за същия период, определена на база на месечни справедливи цени от система на ЕК, представляващи оценки група месечни агрегирани данни, извлечения от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика, но не е установено кои оценки са съобразени, за да се приеме за меродавен компонентът справедлива цена, за който липсва легална дефиниция. Според съдържанието на АА изчислението е извършено като нетното количество стока е било умножено по съответната справедлива цена за всеки код по ТАРИК и сумата била разделена на броя декларирани стоки, като, обаче, липсва информация кои конкретни тарифни позиции по ТАРИК са съобразени и за какъв конкретен брой стоки е разпределена справедливата цена. Нещо повече, от решението на директора на ТД Югозападна не става ясно кой способ, принцип или обща разпоредба на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията или на самото Общо споразумение или Глава Трета от самия кодекс е приложен и как този способ се вписва в приложения конкретен принцип или обща разпоредба, посочени в букви а до в на чл. 74, § 3 от МКС. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани предпоставките за приложимостта на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Отделно от това настоящата съдебна инстанция счита, че обосновано първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден в нарушение на принципа на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, предполагащи яснота и предвидимост. Предвид обстоятелството, че процесните декларации са били предмет на контролна процедура по чл. 188 и следващите от Регламента, при която се констатира, че са изследвани документите, установяващи подлежащата на плащане цена на декларираните стоки, като директорът на ТД Югозападна не е съобразил, че след като с предходни решения за процесните стоки не са определени нови митнически стойности на Екоинвест Импорт - Експорт ООД, то за дружеството са налице основателни надежди, че проверените документи при оформянето на режима ще бъдат счетени за достоверни по отношение на вписаната в тях като подлежаща на плащане цена, формираща съответната митническа стойност. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Агенция Митници в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза ТД Митница София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 000,00 лева, съгласно представените на л. 19 и л. 30 от настоящето дело списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, съгласно който адвокатското възнаграждение е уговорено да бъде заплатено в брой при подписването на договора. Доколкото така определеното възнаграждение не се отклонява от размера на минималното адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ след изм. с ДВ бр. 88/2022 г., както и с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,