Решение № 8882 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15584/2013 г.

Решение № 8882 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15584/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив, чрез пълномощника му юрк. С. Г., срещу Решение № 2093 от 07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3877/2012 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - В. И. Д., чрез пълномощника си адв. И. К. - АК П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил Заповед № 03-160-РД/492 от 29.09.2012 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Пловдив и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за второ плащане на В. Д. по Договор № 16/112/01710 от 19.03.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., съобразно указанията по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 383114 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Приел е още, че на 19.03.2009 г. е сключил с ДФ "Земеделие" (ДФЗ) Договор № 16/112/01710 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно т. 2.1 от Договора безвъзмездната финансова помощ, въз основа на представените документи по проект № 16/112/01710, е уговорена в размер на 48 892 лева за период от пет години, платима на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева и второ плащане в размер на 24 446 лева при нарастване на икономическия размер на стопанството с пет икономически единици. Установено е също, че съгласно т. 4.4. б."е" от същия договор ДФЗ отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 г., т. е. не по-късно от един месец след изтичане на срока т. 3.1 по договора или в случая до 19.04.2012 г. (л. 118, т. 1). За безспорно е прието също, че дължимата по първото плащане сума е извършено. Спорът между страните се е концентрирал върху това, дали жалбоподателят е предприел действия за депозиране на заявлението си за второ плащане в срок. По този спорен въпрос съдът е изследвал всички относими за правилното му решаване доказателства, обсъдил е възраженията на страните и промените в нормативната уредба и въз основа на подробен анализ е достигнал до извода, че жалбоподателят се е явил на 16.04.2012 г. в ОД - Пловдив към "ДФ "Земеделие", за да подаде заявление за второ плащане по Договор № 16/112/01710 от 19.03.2009 г., но по време на проверката на документите не са изпълнени изискванията на Правилника за работа на отдел "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", утвърден на 22.07.2010 г. и действащ към април 2012 г., според които експертът от отдел РРА прави проверка за наличието на всички изискуеми документи за съответната дейност, като отбелязва резултата от проверката в Контролен лист КЛРРА1. Първият експерт проверява попълнената и подписана от бенефициента таблица за разходите, приложена към заявката му за плащане. Проверката се извършва в присъствието на бенефициента или упълномощено от него да подаде документите лице, което последният удостоверява с подпис върху контролния лист КЛРРА1 и саморъчно изписване на имената си. В случай, че документите на бенефициента не са окомплектовани или не съдържат необходимите реквизити, първият експерт предава КЛАРА1 на втори експерт, който извършва последваща проверка и удостоверява проверката си с подпис. При потвърждаване на заключението на първия експерт от втория експерт, първият експерт връща документите на бенефициента, като му предоставя копие от Контролен лист КЛАРРА1 и го уведомява, че след отстраняване на нередовностите може да подаде нова заявка за плащане в рамките на нормативно определения срок. В случая експертите от ДФЗ не са съставили Контролен лист и бенефициента не е уведомен, че може да подаде нова заявка за плащане в рамките на нормативно определения срок, с което съществено са нарушени административно-производствените правила, заложени в цитираните подзаконови нормативни актове. Съдът е приел още, че срокът за подаване на заявката за второ плащане по Договора не е до 19.04.2012 г., а е до 19.05.2012 г. и това е така, защото съгласно § 26 (обн. ДВ, бр. 83 от 2011 г.) от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в редакцията към 19.03.2012 г., за бенефициенти, за които е започнала стопанската година, през която трябва да бъде подадена заявката за второ плащане, срокът по чл. 24 е до два месеца от влизане в сила на изменението. Стига се до извода, че за бенефициентите, за които е започнала стопанската година (която започва от 01 октомври), през която трябва да бъде подадена заявката за второ плащане е въведен срок от два месеца, а срокът от един месец по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е определен за тези бенефициенти, за които срокът за подаване на заявка за второ плащане е извън стопанската година. За жалбоподателя, за когото стопанската година е започнала през м. октомври 2011 г. е приложима хипотезата на § 26 от Наредба № 9 в променената му редакция, поради което срокът за подаване на заявката за второ плащане по Договора не е до 19.04.2012 г., а до 19.05.2012 г., вкл. Тъй като § 26 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е отменен с изменение на Наредба № 9, публ. в ДВ, бр. 23 от 2012 г., в сила от 20.03.2012 г., т. е. след като е възникнало задължението за жалбоподателя за подаване на заявлението за второ плащане съгласно т. 3.1 от Договор № 16/112/01710 от 19.03.2009 г., то искането на Д. до Директора на ДФ "Земеделие" с вх. № 02-6500/4759 от 02.05.2012 г. е в срок и административният орган дължи произнасяне. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. На първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд, че оспорвания пред него административен акт "съдържа фактически и правни основания и отговаря на основните изисквания на чл. 59 от АПК". Видно от съдържанието му (вж. л. 256, т. 2) Заповед № 03-160-РД/492 от 29.09.2012 г. изобщо не отговаря на изискванията за форма на индивидуален административен акт посочени в чл. 59 от АПК и по-конкретно издадена е в нарушение на т. 1, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8 от ал. 2 на текста, поради което и само на това основание подлежи на отмяна без съдът да дължи произнасяне по съществото на правния спор. След като е приел обратното, първостепенният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК, е проверил законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и е стигнал до обоснования извод за неговата незаконосъобразност. Законодателната промяна, извършена в Наредба № 9 и публ. ДВ, бр. 83/2011 г., в сила от 25.10.2011 г., и по-конкретно § 26 от ПЗР, е засегнала земеделския производител, внесла е неяснота по отношение на сроковете за изпълнение на договорното задължение за депозиране на заявление за второ плащане по смисъла на чл. 24 от Наредба № 9, поради което следва да се тълкува в негова полза, както правилно е процедирал съда, особено при наличието на безспорни доказателства, че И. Д. е изпълнил задължението си и се е явил лично в ДФЗ на 02.05.2012 г., когато е завел молба с вх. № 02-6500/4759 от същата дата, с която е поискал анексиране на договора и възможност да депозира искането си ведно с приложените документи. При тълкуването на § 26 от ПЗР вр. чл. 26 от Наредба № 9 срокът за подаване на заявлението за второ плащане в случая е бил 19.05.2012 г., поради което е бил спазен и заявлението следва да се разгледа по същество от административния орган. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. В случая обаче тя не може да бъде уважена, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Съгласно посоченият текст страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Принципа на равнопоставеност на страните в процеса ще бъде нарушен ако съдът се произнесе по искането без да е изслушал становището на другата/е страна/и в процеса по искането (непредставянето на списък на разноските води като последица невъзможност за страната да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът също дължи прозинасяне). Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният админис8тративен съд, трето отделение