Решение № 5130 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2008 г.

Решение № 5130 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Драгоев Драгоев от София срещу Решение № 628 от 15 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 7/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-14-423/21 ноември 2007 година на зам. началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ДНСК - София, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Михаил Драгоев Драгоев е оспорил Заповед № РД-14-423/21 ноември 2007 година на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахват незаконен строеж "тоалетна", изпълнен в УПИ ХI, кв. 14, м. "Витоша - ВЕЦ Симеоново" по плана на София. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1993 година Михаил Драгоев е извършил строителство на тухлена постройка с размери в план около 1.00 м (1.20 м и височина около 2.20 м с дървен покрив, покрит с керемиди, която постройка се използва за тоалетна. Установено е също така, че постройката е изградена на около 1.00 метър от страничната регулационна линия към УПИ Х, кв. 14, като за изграждането й не е издавано разрешение за строеж. Строежът не е заявен за узаконяване в срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Този строеж е извършен в нарушение на действащата по това време разпоредба на чл. 55, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Изграждането на строеж без предварително издадено разрешение за това прави строеж незаконен, а обстоятелството, че този строеж не е бил заявен за узаконяване, е основание съгласно § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИДЗУТ за премахването му. Неоснователно е възражението на касатора, направено в представената по делото писмена защита, че така изградената тоалетна е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Цитираната разпоредба предвижда, че незаконни строежи, започнати в периода 08 април 1987 година - 30 юни 1998 година, но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са били декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 година. Последното изискване в случая не е налице - по делото липсват данни незаконния строеж да е бил деклариран от Драгоев в посочения срок. Впрочем, доколкото възражението за търпимост на строежа се прави за първи път в касационното производство, по делото не са представени доказателства, установяващи и останалите предпоставки за приложението на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Исканото от пълномощника на жалбоподателя доказателство за декларирането на строежа пред данъчните органи правилно е била отказано от съда като неотносимо. Изискването е незаконния строеж да е бил деклариран пред одобряващите органи, а не пред данъчните такива. Неоснователно е и възражението относно това, че за имота на касатора не се прилага одобрената регулация. Това възражение няма отношение към наличието на незаконен строеж в имота на Драгоев. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,