Решение № 15150 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2014 г.

Решение № 15150 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София срещу Решение № 8032/17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8277/2011 г. по описа на Административен съд - София, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001006469/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1388/17.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София (понастоящем Дирекция "ОДОП" - София), досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Медиа чойс" ЕООД по фактури, издадени от "Униконсултинг" АД за данъчните периоди м. 08.2009 г., м. м. 10, 11 и 12.2009 г. и м. 03.2010 г. в общ размер на 12 626.83 лв. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал Решение № С-118/11 г. на СЕС, като е игнорирал обстоятелството, че макар по делото да са налице доказателства, че автомобилът е заведен като актив, то не са налице данни същият да е използван за целите на извършваната от дружеството независима икономическа дейност. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли жалбата и срещу горепосочената част на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Медиа чойс" ЕООД, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София е била обосноваността и законосъобразността на РА № 2001006469/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1388/17.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София (понастоящем Дирекция "ОДОП" - София), с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 14 026.83 лв. за данъчни периоди от 01.04.2009 г. до 30.04.2009 г., от 01.08.2009 г. до 31.01.2010 г. и от 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г. по фактури, издадени от "Макиавели финанс" ЕООД и от "Униконсултлизинг" АД. Със своето решение, в обжалваната му част, административният съд е отменил РА № 2001006469/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1388/17.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София (понастоящем Дирекция "ОДОП" - София), досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Медиа чойс" ЕООД по фактури, издадени от "Униконсултинг" АД за данъчните периоди м. 08.2009 г., м. м. 10, 11 и 12.2009 г. и м. 03.2010 г. в общ размер на 12 626.83 лв. и е отхвърлил жалбата на "Медиа Чойс" ЕООД срещу процесния РА в останалата й част. В отхвърлителната си част решението на АССГ като необжалвано е влязло в сила. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон в частта му, предмет на настоящия спор. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението на съда в обжалваната част е правилно, в съответствие е с материалния закон и с практиката на съда на ЕС, отразена в решение по дело № С-118/2011 г. от 16.02.2012 г. Правилно съдът е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Униконсултинг" АД с предмет на дейност вноски по лизингов договор за закупуване на л. а. "Мерцедес" ML 320 CDI 320 CB 1 в процесните данъчни периоди. Не е спорно и е установено от ССчЕ, че процесният автомобил е заведен в счетоводството на търговското дружество като ДМА по сметка 207 "Транспортни средства", като с лизинговите вноски е ангажирана сметка 152 "получени дългосрочни заеми (152/2 "Униконсултинг АД"). По счетоводни данни, съгласно ССЕ, се установява начисляване на амортизации на ДМА по сметка 241 "Амортизация на ДМА" (241/4 "Амортизация на сметка 207"). Не е установено отписване на актива от сметките за ДМА. С оглед техническите характеристики на автомобила във вр. с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, същият не отговаря на дефиницията за "лек автомобил", доколкото броят на местата за сядане без мястото на водача превишава 5. Поради това правилно съдът е приел, че не е приложимо правилото по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за непризнаване правото на данъчен кредит. Правилно е приел, че не е приложимо и правилото по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за непризнаване на правото на данъчен кредит, тъй като предвид материалите в делото за завеждане на автомобила като ДМА в счетоводството на дружеството "Медиа чойс" ЕООД, за дейността на дружеството и третирането му по стопански начин чрез включването му в ДМА и начисляването на амортизации като ДМА както и, че лизинговите вноски за придобиването му са отчитани, като дългосрочен заем, сочи, че автомобилът е предназначен за обслужване дейността на дружеството. Поради това възниква правото на приспадане на данъчен кредит за платения ДДС при придобиване на автомобила. В този смисъл е решение на СЕС по дело С-118/2011 г. от 16.02.2012 г., съгласно което чл. 168, б. "а" от Директива 2006