Решение № 2281 от 6.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Асенова и М. Малоселска, подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение 2480 от 16.03.2022 г., постановено по адм. д. 10181/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Искателите твърдят, че са съсобственици на недвижим имот с допълващо застрояване - УПИ XVII-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница, но не са конституирани като страни и не са участвали в проведеното съдебно производство, образувано по жалба на Е. Атанасов срещу заповед РД 04-90/27.01.2021 г. на кмета на община Дупница за премахване на строеж от шеста категория "второстепенна постройка на допълващо застрояване - лятна кухня", находяща се в описания недвижим имот. Молят влязлото в сила решение на Върховния административен съд да бъде отменено на основание чл. 239, т. 5 АПК и делото да бъде върнато на тричленния съдебен състав на ВАС за ново разглеждане. Ответникът по искането - кметът на община Дупница, оспорва същото с твърдение, че искателите не са надлежни страни в развилото се съдебноадминистративно производство, тъй като с оглед предмета на оспорването страни в производство по чл. 215а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са адресатът на заповедта и органът, който я е издал. Подробни съображения излага в писмено възражение. Ответникът по искането Е. Атанасов не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и срещу съдебен акт, по отношение на който отмяна по този ред е допустима. По същество искането е неоснователно. От данните по делото е видно, че Е. Атанасов е сезирал Административен съд - Кюстендил с жалба срещу заповед РД 04-90/27.01.2021 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ органът е разпоредил на Атанасов да премахне незаконен строеж "второстепенна постройка на допълващото застрояване - лятна кухня", находящ се в УПИ XVII-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница, поземлен имот с идентификатор 68789.14.113 по кадастрална карта на гр. Дупница, с административен адрес: гр. Дупница, [улица], като изграден без строителни книжа. С решение 195/27.07.2021 г. по адм. д. 87/2021 г. на Административен съд - Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна. По подадена от Е. Атанасов касационна жалба тричленен състав на Върховния административен съд се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, с което е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Решението е окончателно на основание чл. 223 АПК. Искателите Д. Асенова и М. Малоселска не са конституирани като страни и не са участвали в съдебноадминистративното производство. От приетите писмени доказателства е видно, че те притежават 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.14.113 по кадастрална карта на гр. Дупница, ведно с находящите се в имота сграда - селскостопанска постройка; еднофамилна жилищна сграда и сграда с предназначение хангар, депо, гараж. Влязлата в сила заповед на кмета на община Дупница - предмет на съдебния контрол по адм. д. 87/2021 г. на Административен съд - Кюстендил, е с адресат Е. Атанасов и касае обект - второстепенна постройка лятна кухня, изградена в описания поземлен имот. Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Това основание визира допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. Не е спорно, че искателите не са били страни в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно. Изложените в искането съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Искателите твърдят, че е следвало да бъдат конституирани като заинтересовани страни, тъй като са съсобственици на описания недвижим имот и са лишени от възможността да участват в съдебното производство по разглеждане на подадената от Е. Атанасов жалба срещу заповед РД 04-90/27.01.2021 г. на кмета на община Дупница. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК изисква три кумулативни предпоставки, чието доказване обосновава основателност на искането: да не са участвали по делото - да не са били конституирани като страни в процеса; решението да е неблагоприятно за тях при условие, че по силата на закон са имали право на участие в делото; решението да има сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие спрямо тях. Видно от доказателствата по делото, адресат на оспорената заповед е Е. Атанасов. Административното производство е проведено между него и органа. Страни в съдебното производство са били Е. Атанасов и административният орган. Обстоятелството, че второстепенната постройка - обект на заповедта за премахване на незаконен строеж, е изградена върху съсобствен недвижим имот, не води до придобиване на качеството на заинтересована страна на искателите в съдебноадминистративното производство, респективно до нарушаване на техни права и законни интереси от неучастието им в съдебното производство. Спорът няма вещноправен характер и с подаването на жалба Е. Атанасов е упражнил свое субективно право върху второстепенната постройка - обект на премахване. Също така решението, с което е отхвърлена жалбата на Е. Атанасов срещу заповедта, е установително, и като такова има правно действие само по отношение на страните по делото. Предвид изложеното, подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд