Решение № 7855 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2009 г.

Решение № 7855 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Тритон - 55 - Стефка Василева", със седалище в гр. Варна, подадена чрез адв. Н. Станев против решение № 769/15.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, (ВОС), АО, втори състав, постановено по адм. д. № 1605 по описа за 2005 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 1165/20.07.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, с който е определено допълнително данъчно задължение по ЗДДС (отм.) в размер общо на 12 792,35 лв. в. ч. за данъчни периоди: м. 08.03 г. - 46,51 лв.; м. 09.03 г. - 1 970 лв.; м. 05.04 г. - 1 988,39 лв.; м. 08.04 г. - 1 998,87 лв.; м. 09.04 г. - 2 998 лв.; м. 11.04 г. - 800 лв.; м. 12.04 г. - 2 990,58 лв. и лихви общо в размер на 830,27 лв., потвърден в обжалваната част с решение № 877/15.09.05 г. на РДД - Варна. В полза на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 612,45 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание, предвидено в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 64, чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм., но приложим за процесните периоди), тъй като е установено начисляването на данъка. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от касационната инстанция, с което да бъде отменен РА в оспорената му част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Административният съд е упражнил контрол върху законосъобразността и обосноваността на процесният ДРА при което е установил че: За м. 08., м. 09.2003 г., м. 05., м. 08. и м. 11.2004 г. ЕТ "Тритон - 55 - Стефка Василева" е приспаднал данъчен кредит общо в размер на 12 792,35 лв. по 14 бр. фактури, издадени от "Коктейли и сънища" ЕООД, подробно описани в акта. Предмет на доставките са: хранителни стоки, маркетингово проучване. Връчено е ИПДПОЗЛ, като в определения срок субектът не е представил изисканите документи. След служебна справка в информационния масив на ТДД - гр. Варна е констатирано, че данъкът по обсъжданите фактури не е платен по "ДДС - сметка" на доставчика. Правото на данъчен кредит е отказано, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По делото е изслушано заключение по ССчЕ , което съдът е кредитирал, защото е обективно дадено и не е оспорено от страните. Въз основа на заключението съдът е направил извод, че данъка е отразен, като задължение към бюджета и е начислен съгласно изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.). Според ВОС обаче, специалната разпоредба на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) намира приложение винаги, когато са налице предвидените в нея предпоставки - относно предходните доставчици. Последните не са проверени от вещото лице, поради което съдът е формулирал извода си, че констатациите от ДРА не са оборени. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу ДРА в процесната част, съобразявайки основанието на което е отказано правото на данъчен кредит - чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Доводите от касационната жалба са относими към безспорно установения факт на начисляване на данъка от прекия доставчик. В жалбата същевременно не се коментират обстоятелствата, свързани с непредставяне на документите и обясненията за предходните доставчици. В решението на РДД - гр. Варна е посочено изрично, че с изх. № 03-42/3878/25.05.05 г. са изискани счетоводни документи, договори и други, относими към фактурите, справки и фактури за предходни доставчици, документи, доказващи кадрова, техническа и материална обезпеченост. Задълженото лице не е представило такива документи нито по време на данъчно - ревизионното производство, нито по време на съдебното производство. При тези обстоятелства окръжният съд е направил обоснования извод, че са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), мотивиращи отказ за признаване правото на приспадане на данъчния кредит. Тук следва да се посочи и, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), фактическите констатации от акта се счита за верни до доказване на противното. Констатациите от процесния акт не са опровергани, поради което законосъобразно е отхвърлена жалбата против ДРА. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение