Решение № 7316 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 301/2010 г.

Решение № 7316 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 301/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Министъра на правосъдието, чрез процесуалния представител юрисконсулт Елена Славова, против решение № 15275/14.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2819/2009 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е обявена за нищожна заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. на министъра на правосъдието, представляваща отказ за преместване на нотариус Бисер Демирев Вълев в друг район на действие, както и е отменен мълчаливия отказ на министъра по заявление вх. № 94-Б-/6/9.01.2008 г. за преместване на нотариуса. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, поради това че е постановено извън предмета на спора. Неправилно съдът е присъединил за съвместно разглеждане адм. дело № 6649/2009 г. по описа на ВАС, образувано по жалба от същото лице против мълчалив отказ на министъра на правосъдието по същото заявление за преместване, тъй като към датата на образуване на това дело - 18.05.2009 г., вече е било постановено окончателно решение на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 15366/2008 г. със същия предмет. Наред с това, в касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в мотивите на решението има противоречие относно момента на постановяване на изричния отказ. Според касатора, неправилни са изводите на съда относно приложението на чл. 34б, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. При произнасянето по заявлението за преместване в друг район на действие министърът на правосъдието действа при условията на оперативна самостоятелност, която е законосъобразно упражнена при постановяване на оспорената пред съда заповед. Жалбоподателят не е доказал наличието на важни причини за преместването, които да не зависят от неговата лична воля или избор. По съображения, обосноваващи посочените касационни основания, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Бисер Демирев Вълев от гр. Айтос оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни доводите за недопустимост на съдебното решение, тъй като разпоредбата на чл. 213 ГПК е правилно приложена. Неоснователно е твърдението на касатора, че издадената заповед е в изпълнение на съдебното решение, тъй като същата предхожда решението на петчленния състав на ВАС. Изводите в съдебното решение са правилни, тъй като министърът на правосъдието се е произнесъл при висящ съдебен процес относно законосъобразността на мълчаливия отказ по заявлението за преместване. Правилни са изводите и относно задължението на министъра да се произнесе с изричен акт по заявлението, поради което мълчалив отказ е недопустим. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, е обявена нищожността на заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. на министъра на правосъдието, с която на Бисер Демирев Вълев е отказано преместване, в качеството му на нотариус, вписан под № 324 в регистъра на Нотариалната камара, от район на действие Районен съд - Айтос в район на действие Районен съд - София по заявление вх. № 94-Б-/6/9.01.2008 г.; отменен е мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление вх. № 94-Б-/6/9.01.2008 г. за преместване, подадено от Бисер Демирев Вълев, и е върната преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по същото заявление. Решението е постановено по две жалби, след като с определение № 9863/20.07.2009 г. по адм. дело № 6649/2009 г. на ВАС, трето отделение, на основание чл. 213 ГПК, това дело, образувано по жалба на Бисер Демирев Вълев против мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението за преместване на нотариуса, е присъединено за съвместно разглеждане и за постановяване на общо решение с адм. дело № 2819/2009 г., образувано по жалба на същото лице против заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. на министъра на правосъдието, представляваща отказ за преместване по същото заявление. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният състав на съда е приел, че заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. е постановена по заявление вх. № 94-Б-/6/9.01.2008 г. за преместване на основание чл. 34б ЗННД и е издадена в рамките на започналото и неприключило съдебно производство по обжалване на мълчаливия отказ по същото заявление за преместване. Поради това е налице хипотезата на чл. 172, ал. 3 АПК и обжалваната заповед е нищожна. При мълчалив отказ проверката за законосъобразност, която се осъществява от съда се свежда само до проверка относно спазването на материалния закон. Поради това че в специалната норма от ЗННД се съдържа изискване административният орган да се произнесе с мотивирана заповед, в която да посочи начина на упражняване на оперативната си самостоятелност при преценка на обстоятелствата относно наличие на основавания за преместване, то в случая мълчаливия отказ следва да се прецени и относно спазването на процесуалните изисквания. Мълчаливият отказ на министъра на правосъдието, последвал касационното решение, противоречи на изискванията на чл. 34б, ал. 1 ЗННД за излагане на мотиви и въпреки че органът действа при условията на оперативна самостоятелност, то в случая е препятстван съдебния контрол за законосъобразността на акта, включително и относно спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид това, съдът е направил извода, че мълчаливият отказ, който е предмет на жалбата по адм. дело № 6649/2009 г. следва да се отмени, а преписката да се върне за постановяване на изричен индивидуален административен акт. Съдът е приел за неоснователни доводите на административния орган за наличие на изрично произнасяне със заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. В тази връзка е посочил, че тази заповед е нищожен административен акт и от нея не произтичат никакви правни последици, тъй като въпросът вече е бил отнесен за разглеждане от съда. Органът е действал в противоречие с изискването по чл. 14 ГПК, вр. чл. 144 АПК и в разпоредбата на чл. 58, ал. 3 АПК изрично е предвидено, че такова поведение е лишено от правни последици. Настоящият петчленен състав на съда приема, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Бисер Димирев Вълев, в качеството му на нотариус, вписан под № 324 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Айтос, е подал заявление с вх. № 94-Б-6/9.01.2008 г. до министъра на правосъдието с искане за преместване в район на действие - Районен съд гр. София, на основание чл. 34б ЗННД. Компетентният орган не се е произнесъл в срока по чл. 58 АПК, поради което лицето е обжалвало пред съда мълчаливия отказ по заявлението за преместване. По жалбата е образувано адм. дело № 2997/2008 г. по описа на ВАС, трето отделение, като с решение № 12207/13.11.2008 г. съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра на правосъдието по съображения, че със специалната норма на чл. 34б, ал. 1 ЗННД е изключена възможността за мълчаливо произнасяне; преписката е върната на административния орган с указания за изрично произнасяне по подаденото заявление. Решението е обжалвано по касационен ред пред петчленен състав на ВАС, като е образувано адм. дело № 15366/2008 г., приключило с решение № 2003/12.02.2009 г. за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Междувременно, от министъра на правосъдието е издадена заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. по заявление вх. № 94-Б-/6/9.01.2008 г., с която на Бисер Демирев Вълев е отказано преместване в друг район на действие. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред, като е образувано адм. дело № 2819/2009 г. на ВАС, трето отделение, по което е постановено решението, предмет на настоящото производството. Същевременно, след постановяване на касационното решение по адм. дело № 15366/2008 г. на ВАС, петчленен състав, Бисер Вълев е подал молба до министъра на правосъдието с вх. № 94-Б-6/30.03.2009 г. с искане за произнасяне съобразно решението на ВАС. В срока по чл. 58 АПК не е постановен акт на министъра, поради което е подадена жалба против мълчалив отказ, по която е образувано производството по адм. дело № 6649/2009 г. Както се посочи по-горе, това дело е присъединено към адм. дело № 2819/2009 г. по реда на чл. 213 ГПК за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение по тях. Предвид изложената фактическа обстановка, неоснователно се явява първото оплакване в касационната жалба - за недопустимост на обжалваното решение. Касаторът е обосновал твърдението си за недопустимост с неправилност на определението за присъединяване на адм. дело № 6649/2009 г. към адм. дело № 2819/2009 г., и двете на ВАС, трето отделение. Настоящият състав намира, че това определение не е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 213 ГПК, която намира субсидиарно приложение и в административното производство на основание чл. 144 ГПК. В чл. 213 ГПК е предвидено, че когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Двете условия в разпоредбата са предвидени алтернативно, поради което съединяването може да се постанови от съда и при наличието само на едно от тях. В конкретния случай са налице и двете условия - по двете дела участват едни и същи лица на страната на жалбоподателя и на ответника и същевременно двете дела имат връзка по между си, тъй като имат за предмет мълчалив и изричен отказ по едно и също искане за преместване на нотариус по реда на чл. 34б ЗННД. Неправилно касаторът поддържа, че определение № 9863/20.07.2009 г. за съединяване на двете дела е постановено при липсата на висящ съдебен процес. Това определение е по адм. дело № 6649/2009 г. на ВАС, трето отделение, което е образувано на 18.05.2009 г. и с него е постановено присъединяване на делото към адм. дело № 2819/2009 г. на ВАС, трето отделение, образувано на 24.02.2009 г., което несъмнено е било висящо към този момент, тъй като настоящото касационно производство е във връзка с обжалването на първоинстанционното решение, постановено именно по това дело. Неправилно касаторът твърди, че с решение № 2003/12.02.2009 г. на ВАС петчленен състав, е постановено окончателно решение по жалба против мълчалив отказ по същото заявление. Това решение действително е постановено по жалба против мълчалив отказ по заявление вх. № 94-Б-/6/9.01.2008 г., но адм. дело № 6649/2009 г. е образувано по жалба против повторен мълчалив отказ по същото заявление, който е формиран след като с решението на ВАС по адм. дело № 2997/2008 г., трето отделение, потвърдено с решението на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 15366/2008 г., е отменен първия мълчалив отказ и преписката е върната на министъра на правосъдието със задължителни указания за постановяване на изричен акт по чл. 34б ЗННД. Не може да бъде възприет довода на касатора, че министърът на правосъдието е изпълнил съдебното решение по адм. дело № 15366/2008 г. на ВАС, петчленен състав, с издаването на изрична заповед, в която е отказано исканото преместване. Както се посочи по-горе и се установява недвусмислено от датите на първоинстанционното и касационното решение, съответно по адм. дело № 2997/2008 г. и по адм. дело № 15366/2008 г., и датата на заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г., заповедта е издадена преди касационното решение, т. е. преди влизане в сила на решение № 12207/13.11.2008 г. на тричленния състав. Следователно, не може да се приеме, че с издаването на заповедта е изпълнено съдебното решение, тъй като същото не е било влязло в сила към момента на постановяването й, а спорът е бил висящ пред петчленен състав на ВАС по адм. дело № 15366/2008 г., образувано по жалба на министъра на правосъдието и приключило с решение № 2003/12.02.2009 г. В тази връзка следва да се посочи, че е неправилно твърдението в касационната жалба за наличие на противоречие в мотивите на обжалваното решение относно момента на постановяване на изричния отказ. На първо място, датата на която е постановена заповед № ЛС-И-6/27.01.2009 г. безспорно се установява от самата заповед. На стр. 2, последния абзац от решението, цитиран в касационната жалба, правилно е посочено, че тази заповед е издадена в рамките на започналото и неприключило съдебно производство по обжалване на мълчаливия отказ по молбата от 9.01.2008 г. Както вече се посочи, заповедта е издадена след постановяване на първоинстанционното решение - № 12207/13.11.2008 г., и преди касационното решение - № 2003/12.03.2009 г. Този извод на съда не противоречи на извода, направен на стр. 3, абзац трети, също цитиран от касатора, в който съдът е обсъждал мълчаливия отказ на министъра, последвал касационното решение. В тази част от мотивите става въпрос за повторния мълчалив отказ, който е предмет на обжалването по адм. дело № 6649/2009 г., присъединено към адм. дело № 2819/2009 г. Този отказ действително е формиран след касационното решение по адм. дело № 15366/2008 г. на петчленен състав на ВАС. Доводите в касационната жалба, които са свързани със законосъобразността на първия мълчалив отказ по заявление вх. № 94-Б-/6/ от 9.01.2008 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като този мълчалив отказ не е предмет на настоящото производството. Същият е бил предмет на адм. дело № 2997/2008 г. на ВАС, трето отделение и е отменен, а преписката е върната със задължителни указания за произнасяне с изричен акт. Оплакванията, свързани с неправилността на решението в частта, с която е прогласена нищожността на заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г., са неоснователни. Тази заповед е постановена в рамките на висящо съдебно производство във връзка със законосъобразността на мълчалив отказ по същото заявление. Правните последици на мълчаливия отказ и на изричния отказ са еднакви. В тази връзка в чл. 58, ал. 3 АПК изрично е предвидено, че когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяната. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 172, ал. 3 АПК, която предвижда, че когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Наред с това, предвид субсидиарното приложение на чл. 14, ал. 3 ГПК, когато въпросът за законосъобразността на един административен акт /мълчалив или изричен/ е отнесен за разглеждане пред съда, то административният орган не е компетентен да разглежда този спор, което означава, че органът не може да изменя, отменя или потвърждава акта, нито да издава друг със същото съдържание. Поради изложеното, правилно първоинстанционният състав на съда е достигнал до извода, че заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. на министъра на правосъдието представлява нищожен административен акт. Оплакванията, свързани с неправилност на решението в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление вх. № 94-Б-6/9.01.2008 г., също са неправилни. След влизане в сила на решението по адм. дело № 2997/2008 г. на тричленен състав на ВАС, което е оставено в сила с решението по адм. дело № 15366/2008 г. на петчленен състав на ВАС, за административния орган съществува задължение да се произнесе с изричен акт по подаденото заявление. Това задължение произтича от указанията в съдебното решение, които съгласно чл. 173, ал. 2 АПК са задължителни за административния орган. Самите указания съответстват на действителния смисъл на разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД за постановяването на мотивиран административен акт по заявлението за преместване на нотариус в друг район на действие. В този смисъл са мотивите и изводите на тричленния и на петчленния състави на ВАС в постановените решения във връзка с обжалването на мълчаливия отказ. Тези изводи се споделят напълно от настоящия състав на съда, същите са относими в пълна степен и за настоящото производство. Повторният мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление вх. № 94-Б-/6/9.01.2008 г., формиран след влизане в сила на решение № 12207/13.11.2008 г. на ВАС, трето отделение, оставено в сила с решение № 2003/12.02.2009 г. на петчленен състав на ВАС, е незаконосъобразен като несъответстващ на изискването за писмена форма, присъща за изричните административни актове. Затова правилно с обжалваното решение този отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявление вх. № 94-Б/6/9.01.2008 г. В обжалваното първоинстанционно решение не е разглеждан по същество въпросът относно законосъобразността на заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. с оглед спазването на изискванията на материалния закон, тъй като заповедта е прогласена за нищожна. Поради това и в настоящото производство не следва да бъде обсъждано съответствието на заповедта с материалния закон, а изложените в тази връзка съображения и доводи от касатора са неотносими съм обжалваното съдебно решение. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по жалбата не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия