Решение № 16172 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2019 г.

Решение № 16172 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 887/17.04.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 361/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001617001610-091-001/28.09.2017 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 732/19.12.20, 17 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, и е осъден ответникът да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2 832 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за липса на разполагаемост от страна на доставчика на стоката предмет на доставките. Счита, че кантарните бележки и стоковите разписки биха могли да се обвържат с прехвърлянето на правото на собственост на стоките, но не могат да докажат транспорта на същите. Претендира се отмяна на решението, включително в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за внесена държавна такса за касационното производство. Ответникът по касационната жалба – "КРИЧИМФРУКТ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Кричим, обл. Пловдив кв. Промишлена зона, офис администрация на фабрика за плодови концентрати – чрез пълномощника си адв. Рангелова изразява становище за нейната неоснователност в писмена молба от 5.11.2019 г. Иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение и да му присъди направените разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил Ревизионен акт № Р-16001617001610-091-001/28.09.2017 г" издаден от Н. Колев - началник сектор, възложил ревизията, и З. Танева - главен инспектор. по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 732/19.12.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С него е отказан на "КРИЧИМФРУКТ" ООД данъчен кредит в размер на 28 548,66 лв. и са установени задължения за ДДС и лихви за забава в размер на 14. 190,99 лв., за д. п. м. септември 2012 г., м. октомври 2012 г. и м. ноември 2012 г. по 31 бр. фактури, издадени от "ВЕГАГРУП" ЕООД, с предмет на доставките общо 679 730 кг. – "ябълки за преработка, доставени в Кричим", на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При ревизията е установено, че ревизираното дружество осъществява основна дейност през ревизирания период - производство, преработка и консервиране на плодови и зеленчукови сокове. За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит, приходните органи са приели, че доставчикът не е разполагал с процесната стока, фактурирана на ревизираното лице; липсват доказателства за произведена такава, както и документи за закупуване на процесните стоки; липсват документи за транспорт. Първонистанционният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи при съобразяване разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След като подробно е изложил фактите, свързани с извършените от ревизиращия екип насрещни проверки, установените при тях обстоятелства и представените доказателства, представените от ревизираното дружество писмени обяснения и документи, е обосновал изводи за това, че: по делото се доказва наличието на редовно издадени от доставчика фактури, които са отразени в регистрите по ЗДДС; не е спорно извършеното плащане - по банков път и в брой по две от фактурите с № 168/21.09.2012 г. и № 178/04.10.2012 г. - документирано и осчетоводено по съответния ред, което се потвърждава и от заключението на вещото лице; установява се редовно осчетоводяване, заприхождаване на закупената стока и нейното влагане в производствения процес, пряко свързан с основаната дейност на дружеството, което не е оспорено от ответника. По делото се установява фактът на предаването на стоките, които са родово определени вещи, чрез представените, както от жалбоподателя, така и от доставчика, кантарни бележки и стокови разписки, надлежно подписани и подпечатани и от двете страни. За приел стоката на фактурите и стоковите разписки фигурира името на Г. Павлов, управител на дружеството-жалбоподател, а на кантарните бележки - Н. Милев и Й. Калинова, лица, работещи на трудово правоотношение в "КРИЧИМФРУКТ" ООД. За предал стоката на всички документи фигурират името и подписът на П. Ангелов, управител на дружеството-доставчик през процесния период. Отбелязано е, че тези доказателства не са били оспорени по отношение на тяхната автентичност и истинност. Съдът е приел, че фактическата наличност на стоката се доказва от представените 3 бр. фактури, издадени от "Институт по земеделие", с приложени към тях доказателства за извършено плащане, с представените в хода на съдебното производство експедиционни бележки, както и от заверено ксерокопие на тетрадка-тефтер, а така също и от разпита на допуснатия по делото свидетел. По отношение на транспорта на процесните стоки в мотивите на решението е посочено, че същият е за сметка на доставчика, като за това с възражението срещу РД са представени фактури за извършен транспорт от, , ТРАНСАУТО ГРУГГ" ООД, "ГАР-ТРАНС" ООД и ЕТ "А. Борска-МИДА 95" ведно с доказателства за извършено плащане. Съдът е обсъдил представените в хода на съдебното производство свидетелства за регистрация на МПС, договори за наем на МПС, както и дадените показания от разпитания по делото свидетел Ангелов. Приел е, че се установява транспортирането на стоките, предмет на процесните доставки, доколкото е налице съвпадение между посочено МПС в 11 бр. от кантарните бележки с per. [рег. номер на МПС], собственост на Р. Иванов и предоставено под наем на ЕТ "А. Борска-МИДА 95"; съответствие се констатира и относно МПС с рег. [рег. номер на МПС], фигуриращо в 4 бр. кантарни бележки, което е собственост на ЕТ "А. Борска-МИДА 95", а относно посочено в 4 бр. кантарните бележки МПС с рег. №[рег. номер на МПС]е прието за установено, че същото е собственост на С. Станков, който го е предоставил под наем на "ТРАНСАУТО ГРУП" ООД, като последното дружество е издало фактура за извършени пет превоза от Кюстендил до Кричим. За МПС с per. № [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС] не са представените свидетелства за регистрация и фактури за извършен транспорт, но това обстоятелство не изключва правото на приспадане на ДДС предвид наличието на всички останали условия за упражняването му. В подкрепа на този свой извод решаващия състав е цитирал практика на СЕС по дела С-385/09, С-587/10, С-284/11. Така постановеното решение е правилно. Две са основните предпоставки, при наличието на които правото на данъчен кредит на получателя следва да бъде признато – осъществяването на доставките на стоки и използването на стоките за следващи облагаеми доставки или във връзка с независимата икономическа дейност на получателя /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 33/. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК в тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже наличието на тези две предпоставки. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 44 от определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес. Правилни и законосъобразни са изводите на административния съд за това, че чрез събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени и гласни доказателства се установяват предпоставките за признаване правото на приспадане на ДДС по процесните 31 бр. фактури, а именно – осъществена облагаема доставка на стока и влагането на същата в производствената дейност на получателя, което не е спорно. Представените от страна на ревизираното дружество, както и от доставчика, кантарни бележки и стокови разписки доказват предаването на стоката. Кантарните бележки установяват осъществяването на доставките на територията на консервната фабрика в Кричим, където има електронна везна за товарни автомобили. Количеството получени ябълки е отчетено чрез електронната везна и вписано в кантарните бележки. Във всяка кантарна бележка са отбелязани дата и час на влизане на МПС, идентифицирано с регистрационен номер и имена на шофьора, час на напускането. Отчетено е бруто тегло, тара и нето. Кантарните бележки са подписани от служител на ревизираното дружество, измерил и отчел данните. Въз основа на кантарните бележки са издадени стокови разписки, подписани за приел от управителя на "Кричимфрукт" ООД и за предал П. Ангелов – представляващ дружеството доставчик "ВЕГАГРУП" ЕООД. Съответствието между кантарните бележки, стоковите разписки и фактурите е установено и от вещото лице, изготвило ССЕ. Тези доказателства не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК от ответника и отделно от това П. Ангелов е разпитан като свидетел и е потвърдил, че именно той е осъществил доставките като подробно е обяснил как е ставало изкупуването на ябълки в различните пунктове и как са транспортирани до фабриката в Кричим. Правилни са изводите на съда и по отношение на доказателствата за транспортирането на стоките. Видно от изготвената таблица на л. 6 от експертизата, за три автомобила не са представени доказателства за собствеността му и фактури за транспорт. С оглед безспорно установения факт, потвърден и от вещото лице, че дружеството - доставчик има нов управител, то е без дейност и няма счетоводител, е обяснимо непредставянето на всички документи, които са му поискани. Този факт правилно е преценен от съда и правилно съдът се е позовавал решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11, според което, ако е доказано реалното осъществяване на доставките, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците /разполагаемост със стоките/ и непредставянето на доказателства за транспорт, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. Данъчната администрация има съмнения, че ябълките не са доставени от доставчика, издал фактурите, но те са необосновани и недоказани. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира решението на Пловдивския административен съд за правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят на ответника разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1800 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение