Решение № 2515 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2020 г.

Решение № 2515 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична регионална здравна инспекция срещу Решение № 1065/16.07.2020 г., постановено по адм. дело № 324/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е обявена нищожността на Предписание за поставяне под карантина, изх. № 51/18.03.2020 г., издадено от инспектор в Столична регионална здравна инспекция относно поставяне на Г. Спасов под карантина за срок от 14 дни. Наведени са доводи за неправилност на решението, което според касатора е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът Г. Спасов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на процесното решение и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Г. Спасов срещу Предписание за поставяне под карантина, изх. № 51/18.03.2020 г., издадено от инспектор в Столична регионална здравна инспекция, с което на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести е предписано поставяне под карантина на лицето. От фактическа страна административният съд е приел, че пристигайки на 18.03.2020 г. с полет от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на летище София, на жалбоподателя е издадено Предписание за поставяне под карантина на основание Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, във вр. с чл. 63 от Закона за здравето /в редакцията на текста към датата на издаване на предписанието, доп. ДВ, бр. 23 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / и чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести /изд. от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 62 от 29.07.2005 г., в сила от 01.01.2006 г. /, с което последният е поставен под карантина на адрес в гр. Благоевград за срок от 14 дни. В т. 2 и 3 от предписанието, на жалбоподателя са наложени конкретни противоепидемични мерки, като е посочена изрично и санкция при неизпълнение на предписанието- ангажиране на наказателна отговорност по чл. 335 от Наказателния кодекс. Предписанието е издадено от главен инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична регионална здравна инспекция. В предписанието не е вписана възможност, срок и ред за обжалването му. След анализ на относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е направил извод, че предписанието притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и като такъв той безспорно подлежи на проверка за законосъобразност. Развити са мотиви досежно нищожността на предписанието, като съдът е преценил, че му липсва изцяло законово основание. Счел е, че освен че липсва изрична нормативно регламентирана процедура за поставяне под карантина, съпоставяйки оспорения акт с действащата нормативна уредба, е налице и разлика в категорията лица, компетентния орган, налагащ мярката, вкл. и във вида на акта, с който се налага- заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Като основание за прогласяване на нищожност, съдът е приел и липсата на материална компетентност на главния инспектор към СРЗИ. Преди изменението на Закона за здравето с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., не е предвидена законова делегация за упражняване на административни правомощия на директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице, каквато в конкретния случай е налице. По изложените съображения първоинстанционният административен съд е прогласил нищожността на оспореното предписание. Върховният административен съд, шесто отделение, намира обжалваното решение за неправилно. Със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 63 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (Наредба № 21/18.07.2005 г.), във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространяването на COVID-19 на територията на страната, обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България за извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед №Р-37/26.02.2020 г. на министър- председателя на РБългария, са определени конкретни противоепидемични мерки за територията на страната. В т. 1 от заповедта на министъра на здравеопазването е разпоредено "всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на РБългария..., пристигащи от........ Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, да се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол... " Съгласно императивната разпоредба на чл. 44 от ЗЗ физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за здравето нормативно са установени компетентността и правомощията на държавните санитарни инспектори, като съобразно текста на чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето, същите имат право да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение. Процесното предписание е издадено от инспектор в Столична регионална здравна инспекция, като е налице и Заповед за преназначаване № РД-15-02-07/26.02.2019 г. на П. Вълкова- главен инспектор в СРЗИ, т. е, предписанието е издадено от компетентно длъжностно лице и в кръга на нормативно установените му правомощия, поради което не е налице липса на материална компетентност, какъвто извод е направил административния съд. Следва да се има предвид, че чл. 11 от Закона за здравето разпорежда с цел защита на здравето на гражданите на територията на Република България да се извършва държавен здравен контрол чрез осъществяване на определените в чл. 15 от ЗЗ дейности, осъществявани от регионалните здравни инспекции, една от които е надзорът на заразните болести, каквато е COVID-19. Условията и редът за осъществяване на държавен здравен контрол са установени в ЗЗ и Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. В чл. 7 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. подробно и изчерпателно са посочени правомощията на държавните здравни инспектора при провеждането на държавния здравен контрол, едно от които е това да налагат принудителни административни мерки, предвидени в закон/т. 13/, какъвто е и настоящият случай. Освен това в Раздел IV "Условия и ред за извършване на държавен здравен контрол върху дейности, имащи значение за здравето на човека", в чл. 36, т. 4 е посочено, че държавен здравен контрол се извършва за опазване на страната от разпространение на особено опасни заразни болести по реда на Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България, приета с ПМС № 274 от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 85 от 2006 г.; изм., бр. 37 от 2008 г.). Посочената подзаконова нормативна уредба опровергава категорично извода на първоинстанционния съд за липса на материална компетентност на главния инспектор към СРЗИ. Предвид обстоятелството, че заповедта на министъра на здравеопазването се отнася за всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване, които влизат на територията на страната, а не само за тези, за които има съмнение, че са заразени, то министърът на здравеопазването, предвид разпоредбата на чл. 63 от ЗЗ и своя Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., по начина, по който е записано в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България, при опасност от възникване и разпространение на болести, които представляват опасност за общественото здраве, може да разпореди въвеждането на допълнителни здравни мерки, поради което и длъжностните лица от съответната РЗИ, в качеството им на органи, осъществяващи и граничен здравен контрол, са материално компетентни да я прилагат. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗЗ, в относимата редакция към момента на издаване на обжалваното предписание (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. По силата на чл. 29 от Наредба № 21/18.07.2005 г., при възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди: 1. задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в приложение № 1; 2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация. Именно такава конкретна мярка представлява поставянето под карантина на Г. Спасов. Видно от т. 6 на Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г. на МЗ, всички лица по т. 1 и 5 от заповедта, поставени под карантина, са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок. Безспорно е и обстоятелството, че Спасов е пристигнал в страната от рискова зона с разпространение на COVID-19. Предписанието е акт за предприемане на хигиенни и противоепидемични мерки във връзка с предотвратяване на разпространение на COVID – 19 и опасността от разпространяване на инфекции и представлява принудителна административна мярка като има задължителен характер за адресата си (арг. от чл. 44 от ЗЗ). Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че предписанието за поставяне под карантина е издадено от компетентен орган и в кръга на нормативно установените му правомощия, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за нищожност на предписанието е неправилен, както и необоснован, с оглед събраните по делото доказателства, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Г. Спасов се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,