Решение № 15466 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2010 г.

Решение № 15466 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 40 от 21.04.2010 г., постановено по административно дело № 226 по описа за 2009 г., Административен съд - Габрово е уважил частично жалбата на "ОМБАЛ - Дряново" ЕООД, гр. Дряново като е отменил заповед № РД-09-731 от 25.09.2009 г. на директора на РЗОК - Габрово в частта й по т. 7 и т. 11 и е отхвърлил като неоснователна жалбата на лечебното заведение против същата заповед в останалите й части. Срещу това решение в отхвърлителната му част, касаеща т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9 и 10 на заповед № РД - 09-731/25.09.2009 г. на директора на РЗОК - Габрово, с която за констатирани по тях нарушения са наложени санкции - финансови неустойки в размер общо на 2700,00 лв., е подадена касационна жалба от "ОМБАЛ - Дряново" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дряново, ул. "Шипка" № 164, представлявано от управителя д-р Пламен Михайлов Лаков, чрез адвокат Нина Велкова от ВТАК. Касаторът поддържа довод за неправилност и необоснованост на решението на административния съд в отхвърлителната му част и като го обжалва в законния срок, моли да се отмени. Ответникът - директорът на РЗОК - Габрово, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от ВАП е, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на предявените касационни основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Габровския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, е оспорената от касатора заповед № РД-09-731/25.09.2009 г. на директора на РЗОК - Габрово, с която му е наложена санкция - финансова неустойка в общ размер 3420,00 лв., формирана от 11 санкции по 10 броя клинични пътеки, изрично посочени в 11 точки на заповедта. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-09-731/25.09.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Габрово в частта й по т. 7, с която е наложена санкция в размер на 180 (сто и осемдесет) лева и по т. 11, с която е наложена санкция в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева на "Общинска многопрофилна болница за активно лечение - Дряново" ЕООД - Дряново, представлявано от управителя д-р Георги Георгиев Стойнов и в останалата част е отхвърлил жалбата. Предмет на касационната проверка е обжалваното решение в частта, с която е отхвърлено като неоснователно оспорването на заповедта на директора на РЗОК - Габрово в частите й по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9 и 10. Върховният административен съд намира, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са обсъдени доказателствата, събрани в хода на производството, както и доводите на страните. Липсва и обсъждане на двете експертизи, назначени и приети в съдебното заседание на 26.03.2010 г. По същество не са изложени мотиви относно извода на съда за неоснователност на жалбата. Обстоятелството, че административният орган съгласно чл. 241, вр. чл. 243, ал. 1 от НРД 2006 г. при липса на възражения или потвърдени от Арбитражната комисия констатации, действа при обвързана компетентност и следва да издаде заповед за налагане на санкции, не ограничава упражняването на съдебен контрол за законосъобразност. В този аспект съдът декларативно е изброил изискванията съгласно критериите по чл. 146 от АПК, като не е изпълнил изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността на акта. Доводите, поддържани от жалбоподателя не са обсъдени. Настоящата инстанция е недопустимо да проверява прилагането на материалния закон, като е обвързана от установеното в обжалваното решение. С оглед забраната за фактически установявания (чл. 220 от АПК) при наличните доказателства, които не са обсъдени от съда, не може да се провери материалната законосъобразност на решението. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,