Решение № 1234 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2012 г.

Решение № 1234 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Захари Стоянов Монев от гр. Русе против решение № 27 от 18.06.2012 г. постановено по адм. дело № 94/12 г. по описа на Административен съд - Русе. Ответната по жалбата страна - директорът на Териториално поделение на НОИ (ТП на НОИ) - гр. Русе не изразява становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон се преценява като неоснователна. Настоящото касационно съдебно производство е второ по ред. С решение № 43 от 7.10.2011 г. постановено по адм. дело № 367/2011 г. по описа на Административен съд - Русе е отхвърлена жалбата на Захари Стоянов Монев от гр. Русе срещу решение ПЕО № 176/4.08.2011 г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. Русе. Това първоначално решение на Административен съд - Русе е отменено с решение № 3812 от 15.03.2012 г., постановено по адм. дело № 14737/2011 г. по описа на ВАС, VI - то отделение и делото е върнато за ново разглеждане. С отменителното решение са дадени указания на първоинстанционният съд да се установи точното основание за осигуряване на Захари Стоянов Монев от гр. Русе в спорните периоди, включително и чрез назначаване на експертиза. Дадени са също така указания да се установи при новото разглеждане на делото дали представената от Захари Стоянов Монев от гр. Русе декларация от 12.10.2009 г. има характер на ново доказателство, във връзка с правилното определяне на началната дата на изменение на пенсията. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е изпълнил дадените му задължителни указания с отменителното решение на ВАС, като е постановил своето решение при правилно приложение на материалния и процесуален закон. В касационната жалба касаторът Захари Стоянов Монев от гр. Русе оспорва съдържанието на удостоверение обр. УП-2 № 726/6.01.2009 г. и по-конкретно частта от него, отнасяща се за месец септември и месец октомври 2003 г., като твърденията са за невярно отразени данни. В тази връзка, съдът правилно е приел, че макар събраните доказателства, включително изслушаната и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, да сочат, че за спорния период от време липсват данни за внесени осигурителни вноски и за подадена информация за проведено за лицето осигуряване в регистъра на осигурените лица в НАП, издаденото удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 № 726/6.01.2009 г. не се явява такова с невярно съдържание по отношение на спорните месеци. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 4а, ал. 1, какъвто е касаторът, са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа. По делото не е имало спор, че Захари Стоянов Монев от гр. Русе е уволнен на 1.09.2003 г., като уволнението е признато за незаконно с решение на РС - Исперих и същият е възстановен на работа считано от 11.05.2008 г. Следователно целият период се зачита за осигурителен стаж съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. По силата на чл. 46, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 от КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски. За процесния случай това означава, че осигурителят е бил длъжен да включи в осигурителния доход за периода от 1.09.2003 г. до 11.05.2008 г., отразен в спорното удостоверение № 726/6.01.2009 г. и дохода за м. септември и м. октомври 2003 г., независимо дали е внесъл осигурителните вноски за тези месеци, тъй като същите са дължими по силата на съдебното решение за отмяна на уволнението и възстановяването на работа на касатора. Съдът е отчел и обстоятелството, че основанието, на което на Захари Стоянов Монев от гр. Русе, се признава осигурителен стаж, респективно осигурителен доход за периода 1.09.2003 г. до 11.05.2008 г. и в частност за м. септември и м. октомври 2003 г. не е поради съществуване на същинско (класическо) осигурително правоотношение във връзка с полаган от лицето труд, а е в хипотезите на приравнени случаи на осигурителни правоотношения по силата на чл. 9, ал. 3 от КСО, поради което няма пречка да е налице фактическо застъпване и част от периода да се признава за осигурителен стаж и на друго основание, включително поради отпуснато обезщетение за безработица. Ето защо, твърдението на касатора, че в удостоверение обр. УП-2 № 726/6.01.2009 г. са отразени неверни данни, е неоснователно. По отношение на втория спорен въпрос по делото - дали представената от Захари Стоянов Монев от гр. Русе декларация от 12.10.2009 г. има характер на ново доказателство, което има отношение към началната дата на изменение на пенсията. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че тази декларация представлява нов документ, предвид факта, че към момента на подаването й не е имало започнало и неприключило административно производство по определяне на пенсията на Захари Стоянов Монев от гр. Русе. Подаването на декларацията от Захари Стоянов Монев фактически замества липсващ удостоверителен документ за осигурителен доход, от значение за определяне размера на пенсията. Следователно обосновано съдът е приел, че декларацията от 12.10.2009 г. е нов документ, предвид факта, че по административната преписка липсва друг предхождащ документ с подобно съдържание или такъв, от който да е могла да бъде изчислена по реда на чл. 70 от КСО исканата от Захари Стоянов Монев пенсия. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 (за отпускане на пенсия) може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж. Следователно правилен е изводът на съда, че по отношение на декларацията от 12.10.2009 г. е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и началната дата, от която следва да се извърши изменението по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, е законово регламентирана в чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, според която, разпореждането се изменя или се отменя от датата на представяне на доказателствата и в случая това е датата 12.10.2009 г. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,