Решение № 1737 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14987/2012 г.

Решение № 1737 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14987/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 5135 от 29.09.2012 г. по адм. д. № 3494/2012 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 149448 от 14.01.2010 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 ЗДвП "Отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС), по отношение Веселин Ангелов Алдев от гр. София. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Веселин Ангелов Алдев счита, че жалбата следва да се отхвърли. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да отмени оспорения административен акт решаващият съд, е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, тъй като по делото няма достатъчно доказателства, от които да се приеме, че към датата на издаване на оспорената заповед, всички посочени в нея наказателни постановления са редовно връчени, влезли са в сила и съответно са отнети посочените в тях контролни точки. Административен съд - София град е приел, че общият брой на отнетите контролни точки на Веселин Ангелов Алдев за извършени от същия нарушения по ЗДВП е 22, което е значително под разполагаемия размер от 39 контролни точки, предоставени на водача при издаване на СУМПС. Решението е неправилно. Правно основание за издаване на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. От друга страна, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Същият размер на контролните точки е предвиден и в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. - действаща към момента на издаване на процесния индивидуален административен акт. Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. В случая наказателните постановления, описаните в заповедта, са както следва: НП № 51734/21.05.04 г. (отнети 10 контролни точки), НП № 99991/17.08.06 г. (10 к. т.), НП № 155883/05.12.06 г. (10 к. т.), НП № 113047/20.08.07 г. (10 к. т.), НП № 89683/09.07.08 г. (8 к. т.), НП № 11220/08/30.09.2008 г. (7 к. т.), НП № 97393/24.08.2009 г. (5 к. т.) и НП № 1301/2304/09/26.08.2009 г. (10 к. т.). При постановяване на оспореното решение АССГ е развил съображения, че по делото липсват доказателства относно връчването и влизането в законна сила на НП № 51734/21.05.04 г., НП № 155883/05.12.06 г., НП № 113047/20.08.07 г., а по НП № 99991/17.08.06 г. и по НП № 97393/24.08.2009 г. не съществуват данни за влизането им в законна сила, доколкото липсват съдебни актове във връзка с тяхното обжалване. Към касационната жалба обаче са приложени съдебни актове свързани с обжалването на НП № 99991/17.08.06 г. и НП № 97393/24.08.2009 г., видно от които НП № 99991/17.08.06 г. е влязло в законна сила по смисъла на чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на 07.01.2008 г., а НП № 97393/24.08.2009 г. - на 18.09.2009 г. Въз основа на новопредставените доказателства, събирането на които не се дължи на процесуални пропуски на решаващия съдебен състав, и предвид установените по делото относими факти и обстоятелства се налага извода, че към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ ответникът по касация е имал влезли в сила наказателни постановления - НП № 99991/17.08.06 г., № 89683/09.07.08 г., НП № 11220/08/30.09.2008 г., НП № 97393/24.08.2009 г. и НП № 1301/2304/09/26.08.2009 г., с които са му отнети общо 40 контролни точки при нормативно установени 39 контролни точки. Ето защо за Веселин Ангелов Алдев от гр. София на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е възникнало задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, а след като не е сторил това - административният орган законосъобразно е издал заповед за прилагане на ПАМ при наличието на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав, с оглед пълнота на изложението, се счита задължен да отбележи, че спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП и приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН законова фикция, не може да бъде предмет на настоящото производство. НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред - чл. 59 и сл. ЗАНН. Единствено в това производство нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то във връзка със спазването на срока за подаване на жалба. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ), поради което АССГ неправилно е обсъждал обвързващото официално удостоверяване на органа за влизането в сила на НП № 155883/05.12.2006 г. Спор по този факт е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае служебното документиране на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН) пред съответния районен съд. Доказателствената тежест за тези факти е върху оспорващия. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Като е отменил оспорения индивидуален административен акт първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Оспореното решение следва да бъде отменено и т. к. делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отхвърляне на жалбата на Веселин Ангелов Алдев от гр. София срещу заповед № 149448 от 14.01.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ, която е издадена от компетентен административен орган при наличие на сочените в нея фактически и правни основания по чл. 171, т. 4 ЗДвП. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, вр. чл. 228 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Веселин Ангелов Алдев от гр. София следва да бъде осъдено да заплати на административния орган 150 лева - разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд