Решение № 13680 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14607/2014 г.

Решение № 13680 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14607/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Прайм Пропърти" ООД, подадена чрез управителя му Дора Праматарова, против Решение № 5996 от 13.10.2014 г. по адм. дело № 11438/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което решение е отхвърлена подадената жалба против Ревизионен акт № 2141208027/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1821/28.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, в с. з. чрез юрк. Кожухарова моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Прайм Пропърти" ООД против Ревизионен акт № 2141208027/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1821/28.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП". За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, като е изложил изрично мотиви относно некредитирането им. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от ЕТ "Азизия - Димитър Димитров" в общ размер на 20 015,34 лв. по 26 бр. фактури подробно описани в РД, като 3 са с предмет: "СМР и почистване на обект". Приел е, че предвид липсата на доказателства относно вложени материали и кадрови потенциал, необходим за извършване на СМР, се предопределя невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне датата на възникването му по процесните фактури. Сделките са оформяни само документално, без да е налице фактическо приемане-предаване и реално осъществяване на доставка на СМР от издателите на процесните фактури. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорният по делото въпрос е относно реалното извършване на доставки по процесните фактури. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Волята на законодателя е изрична, че данъчно събитие е налице единствено и само при извършване на услуги, т. е. при наличие на реалност на престацията, на фактурираната доставка. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Въз основа на приетите писмени доказателства - приобщени от ревизионното производство и допълнително представени в съдебната фаза на производството, както и въз основа на заключенията на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, вкл. и въз основа на събраните гласни доказателства, се установява следната фактическа обстановка: Фактурите, по които с процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са издадени на получател - ревизираното дружество от ЕТ "Азизия-Димитър Димитров" в качеството му на изпълнител на СМР по договор от 19.05.2009 г. Предмет на договора са СМР услуги - зидарии, полагане на теракот, бояджийски услуги, почистване и заграждане на обект - комплекс от административна сграда, подземни гаражи и многопрофилни сгради - блок А, секции 1 и 2, находящ се в Студентски град, София. Фактурите, издадени в период м. 07.2009 г.-10.2010 г. са редовно осчетоводени при ревизираното лице, по тях са извършени плащания от ревизираното лице като възложител по банков път, вкл. с ДДС в общия му размер от 20 015,32 лв. Сумите са осчетоводени при РЛ и стойностите по фактурите са калкулирани като в себестойността на строителния продукт, за който е издадено разрешение за ползване от 25.05.2010 г. на ДНСК. Към всяка от фактурите има приложени приемо-предавателни протоколи за установяване извършване на натуралните СМР, вкл. със стойност и вид на услугите. Установено е въз основа на заключение на ССчЕ, че за същия период услуги от вида на процесните не са възлагани и получавани от други доставчици, както и че възложителя няма технически и кадрови ресурс за изпълнение на същия вид услуги за същия период. От заключението на приетата СТЕ се установява, че услуги от вида на фактурираните са извършени на обекта, за който са фактурирани и за който са издадени приемо-предавателните протоколи, вложени са описаните в тях материали. Налице са данни по делото /фактура/ за закупени материали от възложителя - гранитогрес. Пак от същото заключение е видно, че за извършване на фактурираните СМР, съобразно периода на извършване и вида им, е бил необходим кадрови ресурс от трима до петима работника. При извършената насрещна проверка изпълнителят е декларирал, че е издал процесните фактури и е извършил възложените дейности. Не се установява обаче осчетоводяване при него на издадените фактури /с изключение на две/, подавал е СД по ЗДДС с нулеви стойности. От разпита на св. Мирчев, работник при изпълнителя ЕТ "Азизия" се установява, че на обекта в Студентски град, в процесния период, освен него като майстор-зидар са работили още четирима общи работника. При тези данни съдът е приел, че не са налице реално извършени доставки от изпълнителя поради липса на материална и кадрова обезпеченост, поради което не е ценил доказателствената сила на документите за приемо-предаване на извършеното. Счел е също, че са налице обективни данни за наличие на данъчна измама. Тези изводи на съда са необосновани и оттам незаконосъобразни. При наличие на достатъчно неоспорени и годни доказателства, писмени и устни, вкл. и заключения на експертизи относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, включително и във връзка с данните за последващи облагаеми доставки, съотносими с получените услуги от този доставчик, липсата на материална и кадрова обезпеченост, не е основание да се приеме нереалност на доставката. Обратно на приетото от данъчния директор и от съда, в случая следва да бъде извършено позоваване на даденото задължително тълкуване на СЕС по решение по дело С-342/11, според което не се допуска отказ от право на приспадане на ДДС за предоставени услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без да е установено въз основа на обективни данни от приходния орган, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект по веригата на доставки. В решението на данъчния директор, както и в обжалваното първоинстанционно съдебно решение е налице твърдение, че в случая са налице обективни данни за данъчна измама, но тези твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото като в доказателствена тежест на приходните органи е да посочат релевантни доказателства и обстоятелства в този смисъл, както и да обоснован направените твърдения. Не се посочват каквито и да било обстоятелства, че ревизираното лице е знаело, че заплатените от него фактури, ведно с ДДС, не са осчетоводени впоследствие или че е нямало да бъдат осчетоводени при неговия доставчик, съответно, че същият няма да се разчете с бюджета относно дължимия ДДС, не са събрани доказателства за установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. Не е установено знание или дори индиция за знание у ревизираното лице, че неговият доставчик не е декларирал кадрови или материален ресурс са изпълнение на възложеното. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите, договарянето и приемо-предаването им, последващата реализация, както и за редовното осчетоводяване при ревизираното лице. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени строително - монтажни работи и по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Изводът на касационния съд е, че първостепенният съд неправилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Като е достигнал до извод за нереалност на доставките и оттам за неправомерно начисляване на данък по процесните фактури, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионния акт в обжалваната по съдебен ред част относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по 26 бр. фактури, издадени от ЕТ "Азизия- Димитър Димитров". С оглед изхода на спора решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. Пред първата съдебна инстанция са направени разноски от ревизираното лице в размер на 650 лв. за експертизи и държавни такси в първата съдебна инстанция. За втората съдебна инстанция не е поискано присъждане на разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 650 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,