Решение № 5360 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2012 г.

Решение № 5360 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Косана Бахнева Йорданова, в качеството на едноличен търговец ЕТ "Косана - 2004 - Косана Йорданова" от гр. Омуртаг, чрез процесуален представител адв. Ц. Игнатов от АК Търговище, против Решение № 1119/26.04.2012 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. № 3748/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Косана Бахнева Йорданова, в качеството на едноличен търговец ЕТ "Косана - 2004 - Косана Йорданова" гр. Омуртаг срещу Ревизионен акт № 271102047/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 628/28.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, като Йорданова е осъдена да заплати разноските по делото в размер на 1231,15 лева на Дирекция "ОУИ" гр. Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се съображения за липса на мотиви към оспореното решение, доколкото последното съдържало формални такива, както и липса на проверка и обсъждане на направените възражения. Твърди, че с Решение № 1038/2011 г. директорът на дирекция "ОУИ" Варна е отменил предходен ревизионен акт и е върнал преписката на органа по приходите с указание ревизията да бъде извършена по реда на 122 от ДОПК. Последното представлявала съществено нарушение, доколкото се утежнява положението на ревизираното лице. Излага съображения, че решаващият състав неправилно не е обсъдил представените доказателства и е приел, че не е оборена констатацията на органа по приходите, касаещи приложението на особената процедура по чл. 122 от ДОПК. В тази връзка се сочи, че по делото са представени доказателства, вкл. гласни такива за произхода на получените суми от родители и трети лица, представляващи погасяване на парични заеми. В заключение моли за отмяна на първоинстанционното решение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По делото е постъпил отговор от Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител К. Михалева, в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд Варна е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. От доказателствата по делото съдът установил, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК наличие на укрити приходи или доходи и декларираните доходи не съответстват на декларираните и/или получените приходи и доходи на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, доколкото според съда жалбоподателят не е провел успешно пълно насрещно доказване и в хода на съдебното производство не са оборени фактическите констатации в ревизионния акт. Съдът приел, че правилно и законосъобразно органът по приходите не е включил в приходната част на баланса касовата наличност на паричните средства за 2004 г. сумата от 62950 лв. и е определил данъчна основа респ. данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004,2007 и 2009г в размер общо на 14383.40 лв. За да достигне до този извод, решаващият състав е обсъдил подробно и по периоди баланса и паричните потоци на едноличния търговец, както недоказаността възможността на родителите на касатора да предоставят финансови средства. Мотивирано е отхвърлено възражението, свързано с определяне на разходите за издръжка на семейството по данни на НСИ, а не по критерия "Праг на бедността". По отношение възражението за нарушаване на чл. 155, ал. 8 от ДОПК съдът приел, че не е допуснато такова, доколкото с решение № 1038/31.01.2011г на Директора на Д"ОУИ" гр. Варна, предходният ревизионен акт е бил отменен и преписката върната за нова данъчна ревизия, което не представлява изменение на РА във вреда на жалбоподателя и влошаване на положението му, доколкото последващият и оспорен пред съда РА е издаден при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК. По горните съображения Административен съд Варна отхвърлил жалбата срещу РА № 271102047/18.07.2011г Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. По направените възражения в касационната жалба. Правилно Административен съд Варна е установил, че са налице основанията за извършване на ревизия по особен ред - налице са данни за укрити приходи, а декларираните приходи и доходи на Косана Бахнева Йорданова, в качеството на едноличен търговец ЕТ "Косана - 2004 - Косана Йорданова" гр. Омуртаг не съответстват на имущественото и финансово състояние. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Последното не е направено, като съдът подробно е изложил защо не дава вяра на изложените съображения и събраните гласни доказателства в подкрепа на твърденията на Йорданова. Настоящият състав изцяло споделя извода на съда, че сключването на договор за заем сам по себе си не е доказателство, че посочената сума е получена. Според чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора по време на ревизията са били събирани доказателства дали физическите лица - заемодатели са притежавали паричните суми, които са предоставили според договорите за заем на жалбоподателя, и било ли е извършено такова предаване. С оглед на събраните по реда на ДОПК е прието, че не е доказан с надлежни доказателства обстоятелството, че заемодателите са притежавали паричните суми. Този извод на органа по приходите е направен на база на анализ на други факти и обстоятелства, установени по време на ревизията и предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на данъчно-задължено лице е да обори тези констатации. Представените от жалбоподателя доказателства не опровергават изводите на органа по приходите, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че констатациите на РА в тази насока не са оборени. Правилни и обосновани са и изводите на първоинстанционния съд за доказателствената сила на договорите за заем и правилно същата не е зачетена. Отчетено е още, че показанията на свидетеля, в случая баща на жалбоподателката, са дадени в качеството му на свързано лице с ревизирания субект - § 1, т. 3, б "а" от ДР на ДОПК, при което и във връзка с липсата на други доказателства, че заемодателя е разполагал с парични средства, правилно не са кредитирани. Другото основно възражение е свързано с обстоятелството, че с Решение № 1038/31.01.2011 г. е отменен предходен РА № 251004354/29.11.2010 г. и е върната преписката на органа по приходите при ТД на НАП гр. Варна със задължителни указания за възлагане на нова ревизия. Това възражение е било разгледано от първоинстанционният съд, който изложил подробни съображения за липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на настоящия касатор. Тези съображения се споделят изцяло, правилно е установено, че е не е налице соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, релевирано и с касационната жалба, нарушение, касаещо забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК. Това е така, защото с Решение № 1038/31.01.2011 г., по жалба на настоящия касатор е отменен РА № 251004354/29.11.2010 г. и преписката е върната със задължителни указания за възлагане на нова ревизия. С други думи казано РА № 251004354/29.11.2010 г. е престанал да съществува в правния мир, поради което не е налице ревизионен акт, който да може да бъде изменен във вреда на жалбоподателя. След отмяна на първоначалния ревизионен акт и връщане на преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, се извършва нова ревизия - аргумент от чл. 154, ал. 4 от ДОПК. За да бъде същата правно валидна, по отношение на нея следва да са налице всички законови условия - издаване на нова заповед за ревизия - чл. 112, ал. 1 от ДОПК, връчване на същата на ревизираното лице, съставяне на нов ревизионен доклад, нова заповед за определяне на компетентен орган - чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и едва тогава издаване на нов ревизионен акт. В случая тези законови изисквания са спазени от органа по приходите - Заповед за възлагане на ревизия № 1100718/9.02.2011г, изменена със Заповед за възлагане на ревизия № 1101663/18.04.2011 г. и № 1102047/16.05.2011 г. са издадени от надлежно оправомощени органи по приходите, с предмет установяване на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 1.01.2004г-31.12.2006г и по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007г - 31.12.2009 г., за резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № 1102047/16.06.2011 г. /стр. 642 от преписката/, връчен на жалбоподателката на 20.06.2011г. В срока по чл. 119, ал. З от ДОПК е издаден РА № 271102047/18.07.2011 г., от орган по приходите, определен със ЗОКО № К 1102047/16.06.2011 г. Следователно не са налице съществени нарушение на процесуалните правила, които да налагат отмяна на издадения РА. Предвид гореизложеното, касационната жалба на Косана Бахнева Йорданова, в качеството на едноличен търговец ЕТ "Косана - 2004 - Косана Йорданова" от гр. Омуртаг се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение