Решение № 3934 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2009 г.

Решение № 3934 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Елена Младенова Фиданова и Катя Боянова Скопакова от гр. София подадена срещу решение № 23 от 10.04.2009 г. постановено по адм. дело № 7217/2008 г. по описа на Административен съд - София-град и жалба подадена срещу протоколно определение от 08.06.2009 г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за постановяване на основание чл. 176 АПК на допълнително решение по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбите намира, че са подадени от надлежни страни, за които решението и определението са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, образувано по жалба на Елена Боянова и на Катя Скопакова, е упражнил контрол за законосъобразност на административен отговор - писмо изх. № 97-45/2008 г. от 22.10.2008 г. на зам. областния управител на област София, с което са уведомени, че подадената от тях молба с вх. № 97/45 от 26.05.2008 г. с направеното от тях искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ е просрочено и няма да бъде разгледано. Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията за отмяна поддържани от жалбоподателите, представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия закон. Административният отказ /предмет на обжалване/ макар и с неточна редакция, следва да се преценява като постановен при проверка на административния орган на предпоставките за допустимостта на искането. На основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК административният орган е отказал да разгледа направеното искане за обезщетяване по ЗОСОИ "поради наличие на други специални изисквания, установени със закон" - т. е. искането е подадено след изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. От доказателствата по делото е установено, че с акт № 1229 от 13.01.1953 г. е одържавен имот собственост на национализирано предприятие по реда на ЗНЧИМП - "Тухларна фабрика на Димитър Кочов Марковски", кв. Драгалевци, гр. София. Със заповед № РД-57-1117/16.08.1994 г. на кмета на Столична голяма община по направен от искане от Милка Д. Марковска е деактуван /отписан/ от актовите книги да държавни и общински имоти в ТОА "Триадица" на основание чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/ недвижим имот - "празно място от 10956 кв. м, имот пл. № 111, кв. 176 /стар/, 187а нов, местност "Южен парк", III част, парцел I-за правителствена болница, означен на скицата със син цвят, която да се счита неразделна част от заповедта - бивша тухларна фабрика -сградите са разрушени". Преценявайки основателността на искането с разпоредбата на ал. 2 на приложимия закон /собствеността върху имотите се възстановява, ако при влизане в сила на реституционния закон те са собственост на държавата или общините и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени/, административният орган е приел за установено, че тези законови условия са налице. Към това административно производство е приложен протокол от 21.03.1994 г. съставен от комисия относно преписката за реституиране на процесния имот, в който на основание "проучвания и допълнително набавени документи" е установено, че "имотът попада почти изцяло в терена на Правителствена болница" -строителството е започнало през 1965, 1969 г. и 1983 г. и е бил съставен АДС 1679/1969 г на Благоевски районен съвет, район Лозенец и АДС № 10139/22.05.1995 г. на район "Триадица" - т. е. имотът не е съществувал реално във вида, в която е отчужден, а върху него е реализирано мероприятие, за което е бил отреден по влязъл в сила регулационен план. Със заповед № 12-21-1001/21.07.1999 г. на областния управител на област София по искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, направено със заявление с вх. № РД-97-00-3654/09.09.1998 г. наследниците на бившия собственик на национализираното предприятие са обезщетени с компенсаторни записи за активното салдо по нарочния баланс на предприятието, намалено със стойността на деактуваната част от недвижимите имоти със заповедта на кмета на Столична голяма община № РД-57-1117/16.08.1994 г. На основание заповедта за деактуване жалбоподателите са провели исково производство по чл. 108 от ЗС срещу Клинична болница "Лозенец" /публична държавна собственост/ за предаване владението и собствеността на празно дворно място с площ от 10 956 кв. метра. С влязло в сила решение № 535/07 от 08.02.2008 г. постановено по гр. дело № 474/2006 г. по описа на ВКС, II гр. отделение, е приключило производството по предявения ревандикационен иск, като съдът е приел, че "не са налице предвидените в закона предпоставки за реално връщане на ищците на процесния имот." След приключване на съдебното производство по чл. 108 ЗС за процесния имот жалбоподателите са предявили искане с молба с рег. № 97/45 от 26.05.2008 г. до областния управител на област София "да бъде деактуван имот с площ от 340 кв. метра, находящ се извън територията на Клинична болница "Лозенец" и да бъдат обезщетени с друг равностоен имот с площ от 10 616 кв. м., като компенсация за отхвърления иск по чл. 108 ЗС." При тези установени обстоятелства по административния спор съдът обосновано е приел, че административния отказ е законосъобразен на основанията посочени в чл. 146 АПК. Правният извод на съда, че искането е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ и административният орган не е длъжен да прави преценка относно обстоятелствата и причините, поради които е пропуснат срока, е обоснован и законосъобразен. Основателно съдът е прел, че жалбоподателите сами в резултат на процесуалното си поведение не са охранили правата и интересите си по реституционния закон ЗВСВОНИ, защото са имали обективни доказателства, че "процесния имот попада почти изцяло в терена на Правителствена болница", което е достатъчно основание за преценка за приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и в срока по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ /до м. ноември 1998 г./ да направят искане за обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОСОИ или в заявлението с вх. № РД-97-00-3654/09.09.1998 г. до областния управител на област София. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението като правилно следва да се остави в сила. Неоснователна е и жалбата подадена срещу определението постановено в открито съдебно заседание на 08.06.2006 г. за допълване на решението по реда на чл. 176 АПК, за да се произнесе съдът по основателността на мълчаливия административен отказ на областния управител по искането за деактуване на имот с площ от 340 кв. м. С обжалвания административен отказ областния управител на област София се е произнесъл изцяло по допустимостта на искането, както законосъобразно е прел съдът. Водим от горното върховният административен съд - III отделение,