Решение № 534 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2020 г.

Решение № 534 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив срещу решение № 234/28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2525/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-165 от 17.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д-1-15-00560976 от 8.05.2019 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че административния орган е следвало да инициира производство по чл. 74, ал. 3 от КТ, с искане за обявяване на недействителност на процесния трудов договор. Сочи се, че контролният орган е формирал изводите си предвид липсата на безспорни доказателства, потвърждаващи полагането на труд от страна на лицето С. Чушев, назначен на длъжност "технически изпълнител", а не на недействителност на трудовия договор. По съображенията, изложени в касационната жалба се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и предписания). Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт и заплатена държавна такса. Ответникът – "Корект Транс Груп" ООД гр. Пловдив, редовно призован, представител не се е явил, като не е взето и становище по постъпилата касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-165 от 17.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания № 3 Д-1-15-00560976 от 8.05.2019 г., издадени от контролен орган - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Пловдив, с които по повод извършена проверка вх. № 1006-15-8/14.04.2019 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е предписано дружеството - осигурител "Корект Транс Груп" ООД, гр. Пловдив да заличи подадената информация в регистъра на осигурените лица / декларация обр. 1 за С. Чушев ЕГН [ЕГН], подадена от "Корект Транс Груп" ООД, ЕИК ********* за месец ноември 2018 г. От събраните по делото доказателства се установява, че на 31.10.2018 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ между "Корект транс груп" ООД и С. Чушев бил сключен трудов договор, по силата на който Чушев приел да изпълнява длъжността "технически изпълнител" с уговорено трудово възнаграждение 665 лева, като на същата дата работодателят изпратил до НАП и уведомление на основание чл. 62 от КТ. В трудовия договор е отразено, че служителят ще постъпи на работа на 1.11.2018 г., като с подпис в самия договор е удостоверено, че служителят е постъпил на работа на посочената дата. С допълнително споразумение към трудовия договор от 1.11.2018 г. основното месечно трудово възнаграждение било променено на 2665 лева. Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 8.11.2018 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ същото било прекратено, считано от посочената дата, за което било депозирано уведомление до НАП по реда на чл. 62 от КТ на 10.11.2018 г. В разчетно - платежна ведомост за месец ноември 2018 г. е отразено, че дружеството-работодател е изплатило трудово възнаграждение от 726, 82 лева на Чушев срещу подпис. По повод на подадено от Чушев заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ - Пловдив бил изготвен доклад от Началник сектор "КП-1" в ТП на НОИ Пловдив до Началник сектор "Контрол по разходите на ДОО" при ТП на НОИ Пловдив, с изискано съдействие за извършване на проверка на осигурителя относно верността на подадените данни и дали е възникнало основание за осигуряване - изпълнени ли са условията на чл. 10, ал. 1, и на § 1 от ДР на КСО. В изпълнение на Заповед от 27.03.2019 г. на временно изпълняващия съгласно надлежна заповед длъжността Директор на ТП на НОИ, на основание чл. 107 от КСО, от контролен орган на ТП на НОИ, е извършена проверка по разходите на ДОО на "Корект Транс Груп" ООД. За проверката бил съставен констативен протокол № КП – 5-15-00560955/08.05.2019 г., в който след анализ на събраните при проверката писмени доказателства – трудов договор, допълнително споразумение към него, длъжностна характеристика, заповед за прекратяване на трудовия договор, разчетно-платежни ведомости, присъствена форма, обяснения на управителя на дружеството и обяснения на служителя е направено заключението, че не може да се направи извод, че С. Чушев е упражнявал трудова дейност за периода от 1.11.2018 г. до 8.11.2018 г. Отразено е, че не са били представени убедителни доказателства за упражняване на трудова дейност от последния - нямало обяснение защо е било необходимо назначаването на технически изпълнител за няколко дни в дружеството, както и нямало разписани документи от служителя като технически изпълнител за периода от назначаването му до прекратяване на трудовото правоотношение. Позовавайки се на чл. 10 от КСО, контролния орган на ТП на НОИ - Пловдив приел, че ще следва да се издадат задължителни предписания за заличаване на подадената информация в Регистъра на осигурените лица за ноември 2018 г. за Чушев, осигурен от "Корект транс груп" ООД. На 8.05.2019 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, контролен орган на ТП на НОИ Пловдив издал Задължителни предписания № 3 Д -1-15-00560976, с които е предписано на дружеството - осигурител "Корект Транс Груп" ООД, гр. Пловдив да заличи подадената информация в регистъра на осигурените лица / декларация обр. 1 за С. Чушев ЕГН [ЕГН], за месец ноември 2018 г. По повод подадена жалба от управителя на "Корект Транс Груп" ООД срещу същите, Директора на ТП на НОИ, постановил Решение № 2153-15-165 от 17.06.2019 г., с което жалбата била счетена за неоснователна и били потвърдени задължителните предписания. В решението, позовавайки се на чл. 10 от КСО и параграф 1, т. 3 от ДР на КСО и анализ на събраните по преписката доказателства, в т. ч. обясненията на управителя на дружеството-осигурител и служителят Чушев, бил направен извода, че безспорно не може да се направи заключение че служителят действително е упражнявал трудова дейност, а сключването и регистрацията на трудовия договор не е достатъчно основание да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО. В производството пред административния съд, в подкрепа на твърденията си че Чушев е упражнявал трудова дейност за периода 1.11.2018 г. - 8.11.2018 г., ответното дружество представило три броя пътни листа: № 000327/5.11.2018 г., № 000328/6.11.2018 г. и № 000329/7.11.2018 г. – оформени с подписите на техническия изпълнител, вписан като С. Чаушев, вместо Чушев и управителя Пещерлиев, както и оферта № 2018110701 от 7.11.2018 г., с вписан получател на офертата- П. Марков-управител на "Кети 94" ООД с. Моминско, с положен подпис и печат. В офертата за присъствал е вписан техническия изпълнител Чушев и има положен подпис. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд счел, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Пловдив е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, възложени с КСО, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че на практика, макар, това да не е изрично отразено в оспореното решение, административният орган е счел, че по трудовия договор не е било налице изпълнение от страна на работника, т. е. същият е бил само привиден договор. Посочено е, че след като административният орган навежда довод за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 1 от КТ като основание за решението си, същият е следвало да сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор и едва след произнасянето на съда да се извърши преценката има ли основания за издаване на процесните задължителни предписания. Върховният административен съд – шесто отделение намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО компетентният орган да се произнесе по жалба срещу задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО по аргумент на чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО е ръководителят на ТП на НОИ - в случая директорът на ТП на НОИ – Пловдив, а издаването на задължителни предписания от контролен орган - инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Пловдив, е в съответствие с чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 2, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Правилен е и изводът му, че оспореният административен акт притежава законово изискуемото съдържание, тъй като в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Анализът на събраните по делото доказателства налагат извода, че сключеният между "Корект транс груп" ООД гр. Пловдив и С. Чушев трудов договор съответства на изискванията за форма и съдържание, предвидени в КТ, за същия е подадено надлежно уведомление до НАП, в изпълнение разпоредбата на чл. 62 от КТ и са оформени редица документи във връзка с изпълнение на задълженията на страните по този договор. По смисъла на КСО, наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО пък осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Следва да се отбележи, че поначало неизвършването на трудова дейност е относимо към изпълнението на трудовия договор, а не неговата действителност. По тази причина КТ предвижда като последици от непрестирането на труд неизплащане на договореното трудово възнаграждение, реализиране на дисциплинарна отговорност, прекратяване на трудовия договор и др.. Органите на НОИ не са оправомощени да осъществяват контрол по спазване на трудовото законодателство, но предвидените в чл. 108 от КСО широки правомощия при осъществяване на контролната им дейност налага извода, че при извършване на проверките относно спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, последните детайлно изследват дадено трудово правоотношение, за да се извърши преценката възникнали ли са осигурителни права. В случая трудовият договор е сключен за неопределено време, което предполага, че работодателят е имал нужда от по-продължително ползване на работната сила на служителя Чушев, като технически изпълнител и е преследвана целта да се гарантира стабилност в съществуването на установеното трудово правоотношение. Кратният срок на просъществуване на трудовото правоотношение, договаряне на трудово възнаграждение към максималния размер на осигурителния праг и липсата на убедителни доказателства, че служителят Чушев е полагал труд на длъжността на която е назначен, основателно е породило съмнение у административния орган, че страните по трудовия договор не са преследвали и не са искали настъпването на типичните за трудовия договор правни последици, а същият е сключен единствено с оглед недобросъвестно получаване на обезщетение за безработица. Породеното съмнение безспорно сочи на симулация на трудовия договор, водеща до неговата недействителност, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. В тези случаи, когато контролен или друг компетентен орган сметне или за последния се породи някакво съмнение, че трудовият договор е недействителен /симулативен/ на някое от основанията, посочени в чл. 74, ал. 1 от КТ, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор /чл. 74, ал. 3 от КТ/. Правилен се явява и изводът на съда, че контролния орган не е съобразил правилото на чл. 75, ал. 5 от КТ, съгласно което страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните и не е признал действието на сключения между страните трудов договор, след като е дал предписания на работодателя да заличи подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, с който е обявена недействителност на сключеният и редовен от външна страна трудов договор със служителя Чушев, издадените задължителни предписания и решението на директора на ТП на НОИ се явяват незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по действителността на трудовия договор, би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение