Решение № 6087 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2013 г.

Решение № 6087 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15765/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Цонко Панов Иванов и Стефана Христова Георгиева са подали касационна жалба срещу решението от 19.09.2013 г. по адм. дело № 2268/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 344 от 5.06.2013 г. на кмета на район "Приморски" - Община Варна за прекратяване на наемното правоотношение за обитаваното от тях общинско жилище в град Варна, ул. "Дружба" 74, бл. 8, вх. А, ет. 3, ап. № 6. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Кметът на район "Приморски" е взел становище за отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че със заповед № 1197 от 18.11.2009 г. на кмета на община Варна, район "Приморски", Стефана Христова Георгиева и пълнолетния й син Цонко Панов Иванов са били настанени в общинско жилище, находящо се в гр. Варна, ул. Дружба", бл. 8, вх. А, ет. 3, ап. № 6. На 18.11.2009 г. бил сключен договор за отдаване на жилището под наем за срок от три години. Преди изтичане на срока на договора Стефана Георгиева подала заявление № СДЖП12001272ПР/02.11.2012 г. за сключване на нов договор за наем, като приложила декларация по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, приета от Общинския съвет - Варна. С писмо № СДЖП 12001272 ПР-001/29.11.2012 г. кметът на район "Приморски" уведомил Стефана Георгиева, че зaявлението й заедно с приложените към него документи ще бъдат разгледани от комисията по чл. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища след окончателното произнасяне на Върховния касационен съд с решение по гр. дело № 786/2012 г., насрочено за 10.12.2012 г. С решението на Върховния касационен съд е било отхвърлено искане за отмяна на влязлото в сила решение от 28.12.2010 г. по гр. дело № 1128/2009 г. по описа на Окръжния съд - Варна, с което е било признато правото на собственост на Стефана Георгиева върху идеална част от имот в местността "Старите лозя" (Траката, Евксиновград), община Варна, с площ 500 кв м. Поради наличието на право на собственост върху този имот, съобразно чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 21, ал. 1, т. 7 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, на заседание на жилищната комисия по чл. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, проведено на 21.05.2013 г., било прието решение, с което комисията предлагала на кмета на района да издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение със Стефана Георгиева. Кметът на район "Приморски" издал заповед № 344 от 5.06.2013 г., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 21, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, прекратил наемното правоотношение по заповед за настаняване № 1197 от 18.11.2009 г., както и сключения със Стефана Христова Георгиева договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 18.11.2009 г. По същество административният съд приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собствености тази на чл. 21, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища предвиждат, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, който в случая е районният кмет. Според мотивите на съда, оспореният акт е съобразен с материалния закон, тъй като са налице и двете посочени в него основания за прекратяване на наемното правоотношение. Тъй като изтичането на срока на наемния договор има прекратително действие, осъществяването му обосновавало издаване на заповедта по чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Отделно от това, съществувало и другото, мотивирано в акта, основание по чл. 46, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 21, т. 7 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища - отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище поради притежаването на недвижим имот. Според чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища е необходимо кандидатът за настаняване да не притежава незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно, вилно или курортно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на община Варна, в райони на населените места от 0 до 3 категория включително, в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км от морската брегова ивица, а обстоятелството дали притежавания имот е годен за живеене или не няма правно значение. С оглед липсата на нарушения при издаването на заповедта, административният съд отхвърлил подадена жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението е допуснато противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не е съобразил, че в административното производство не е установен характера на имота, във връзка с който е прието, че Стефана Георгиева и нейният пълнолетен син не отговарят на условията за настаняване в общинско жилище. По преписката не са събрани доказателства, че незастроеният имот е предназначен за жилищно, вилно или курортно строителство, за да се направи извод, че Стефана Георгиева не се нуждае от жилище. В мотивите на решението от 30.04.2013 г. по гр. дело № 786/2012 г. е посочено, че имотът е земеделски, в който случай липсва основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост. Що се отнася до второто основание за прекратяване на наемното правоотношение на Стефана Георгиева и нейния син, то има връзка с преценката за липса на жилищна нужда, поради което не може да се разглежда самостоятелно. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, която гласи, че при изтичане на срока на настаняване, посочен в заповедта, наемното правоотношение може да бъде продължено след издаването на нова настанителна заповед, ако наемателят и членовете на неговото семейство отговарят на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Ако имотът, придобит от Стефана Георгиева има характер на земеделска земя, то жилищната нужда на семейството не е отпаднала, което предполага продължаване на срока на наемното правоотношение. Настаняването обхваща и сина на Стефана Георгиева, който като чл. на семейството на заявителя, остава в него, ако отговаря на критериите за настаняване (чл. 14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища). Като не е взел предвид нарушението на задължението на административния орган по чл. 35 АПК за изясняване на относимите фактически обстоятелства, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,