Решение № 6231 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1940/2009 г.

Решение № 6231 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1940/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Донка Кирилова Петрова от гр. София срещу решение № 1059 от 2.12.2008 г. по адм. дело № 1523/2007 г. на Административен съд Бургас, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Жека Петрова, Донка Петрова и Мария Митева против заповед № КД-14-02-1404 от 11.10.2007 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас. Със същата заповед на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта на гр. Царево, община Царево, като е коригирана границата между имот 48619.503.334 и имот 48619.503.355, съгласно скица-проект за промяна на кадастралната карта от лицензирано лице, въз основа на влязло в сила решение на ВКС, протокол за трасиране, означаване и координация на граници и заявление № 94-10964 от 27.09.2007 г. подадено от Александрина Божанова. Съдът е стигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорената заповед. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил доводите в жалбата, с която е сезиран както и относимите за настоящото административно производство доказателства. Установява се по безспорен начин, че заповедта е издаване на основание влязло в сила решение по гр. дело № 2412/2005 г. на Върховния касационен съд, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ, предявен от Александрина Божинова, Красимир Дуков и Величко Божинов против Кирил Петров, че в кадастралната основа на плана на гр. Царево от 1986 г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между имоти пл. № 678 и № 679 в кв. 55, като вярната имотна граница между тях минава по зелената линия на скица № 3 на вещото лице Захариева и съвпада с регулационната граница между парцели IV-364 и V-364 по плана от 1960 г. Единственият довод в жалбата, с която е сезиран съда, е че пред Върховният касационен съд по цитирано дело е образувано производство по молба на Кирил Петров за отмяна на влязлото в сила решение, поради което жалбоподателят счита, че едва след приключване на това производство следва да се издаде заповед на посоченото правно и фактическо основание. Съдът е обсъдил довода и е приел, че заповедта е издадена на основание влязло в сила решение, в което е посочена скица, установяваща границата между процесните имоти на лицензирано вещо лице, която е неразделна част от решението, а с оспорената заповед точно е възпроизведена скицата. При тези данни, посоченото фактическо основание в заповедта е в съответствие с правното основание, на което се е позовал административния орган. Производството по отмяна на влязло в сила решение е извънреден способ, поради което след като административният орган се позовава на влязло в сила решение на Върховния касационен съд, с което е разрешен спора за собственост между страните на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.), налице са законовите основания за попълване на кадастралната карта с процесните имоти по границата, отразена в скицата. Касационната жалба отново съдържа оплаквания, които вече са били направени пред първоинстанционния съд, но след като са анализирани относимите за спора факти и е наложен обоснован извод, който не е опроверган от касатора, то настоящата инстанция изцяло възприема решението на съда като законосъобразно. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което