Решение № 6610 от 20.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 710 от 27.10.2022 г., постановено по административно дело 356/2022 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх. 02-260-6500/1254 от 10.03.2022 г., в частта за извършените намаления и е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба Г. Хубенова, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Съдът е приел, че изпратеното в хода на съдебното производство становище от 18.04.2022 г. на издателя на акта, представено по делото на 27.06. 2022 г. след постановяване на акта и в хода на образуваното съдебно производство и заключението на допуснатата по делото съдебно техническа експертиза не отговарят на изискванията за мотиви на административния акт, тъй като становището е изготвено в хода на съдебното производство и адресатът на акта не е бил запознат с изложените в него фактически основания, лишен е от възможността да ангажира доказателства опровергаващи доводите на органа още на етап административно производство, както и към момента на подаване на жалбата срещу оспорвания акт. Поради това не е налице хипотезата на ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС. Решението е правилно. АС обосновано е приел, че фактическите основания за издаване на акта трябва да са изложени в самия акт или в други подготвителни документи по издаването му, съгласно ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС и същите следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато актът е издаден по искане на адресата, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган по основателността на отправената претенция на съответното лице. В процесния случай това изискване не е изпълнено надлежно от органа, поради, което обосновано АС е приел, че обжалваното уведомително писмо не отговаря на разписаните в чл. 59,ал. 2, т. 4 АПК изисквания. Правилно решаващият съд е приел, че в оспореното уведомително писмо не са изложени конкретни фактически твърдения, липсва и конкретизация на материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане в съответния размер по всяка една от посочените в писмото схеми и мерки, за които ответникът е заявил подпомагане. Правилно АС е извел извод, че липсата на надлежни мотиви води до невъзможност съда да извърши съдебен контрол за законосъобразността на акта. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда в хода на съдебното производство, след конституиране на страните и насрочване на делото в открито заседание. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение, който не е прекомерен предвид разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение