Решение № 11144 от 6.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Б. Борисова срещу решение 247/14.02.2022 г., постановено по адм. д. 3051/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед на което се иска неговата отмяна. Не са претендирани разноски. Ответната страна Л. Нойков излага съображения за нередовност и неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Р. Петкова, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, обсъди наведените от страните доводи и възражения и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение административният съд е отменил по жалба на Л. Нойков Решение 769/19.10.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), Пети специализиран постоянен състав. С решението си КЗД е установила, че Л. Нойков длъжностно лице при Агенция по вписванията (АВп) е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) въз основа на признак увреждане ; е наложила на същото лице имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл. 47, т. 3, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр и му е дала препоръка на основание чл. 47, т. 11 от ЗЗДискр. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че намира приложение разпоредбата на чл. 7, т. 2 от ЗЗДискр и не е налице дискриминация спрямо лицето Р. Петкова по защитен от закона признак увреждане , съответно оспореното пред него решение на Комисията е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Настоящият състав намира, че административният акт е постановен от компетентен административен орган - специализиран състав на КЗД, в специално производство по реда на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр, в установената от закона форма. На следващо място споделя крайния извод на решаващия съд за материална незаконосъобразност на решението на КЗД при корекция на мотивите. Преписка 560/2020 г. по описа на КЗД, по която е постановено отмененото от първоинстанционния съд решение 769/19.10.2021 г., е образувана по сигнал на адв. Ц. Ботева с оплаквания за извършена от Л. Нойков - длъжностно лице при АВп дискриминация по признак увреждане спрямо Р. Петкова. Сигналоподателят твърди, че Нойков е отказал да впише в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) Петкова като управител на Нати-Ко ООД, [ЕИК], защото последната е [заличен текст]. Като доказателство по преписката е представено нотариално заверено съгласие от 09.07.2020 г., с което Р. Петкова заявява съгласие да бъде управител на дружеството Нати-ко ЕООД. Нотариусът е извършил удостоверяване, че поради [заболяване], съгласно чл. 579, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 189, ал. 1 от ГПК е положен [заличен текст] на Р. Петкова в качеството й на декларатор. Отказ 20200720170333/22.07.2020 г. е издаден от длъжностното лице по регистрацията на основание чл. 24, ал. 1, във вр. чл. 21, т. 5 от Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с изложени мотиви, че лицето, заявено за вписване като управител на Нати-Ко ООД, не е декларирало образец от [заличен текст] и не отговаря на изискванията на Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическите състави на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Следва да се вземе предвид също така, че нормата на чл. 141, ал. 3 от ТЗ, предвиждаща в ТРРЮЛНЦ да се представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа от управителя, има изричен характер и изключения от приложението й не са предвидени. При издаване на отказа за вписване Нойков е съобразил представеното нотариално заверено съгласие, но е констатирал липса именно на образец от подписа на управителя. Подписът е саморъчно изписване на името на издателя на документа. При законово изискване за представяне на образец от подпис, същият не може да бъде заместен от образец от десен палец, независимо че и подписът и отпечатъкът от палец биха позволили идентифициране на лицето, което ги е положило. За действията пред АВп, законодателят е предвидил по-строги правила от тези относими за подписване на частен документ по ГПК. Настоящият касационен състав намира, че [заболяване] на Р. Петкова има характеристиката на защитен от закона признак увреждане от вида на физическите такива. От анализа на представените пред Комисията доказателства обаче не може да се направи заключение, че Р. Петкова е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други заявители на обстоятелства за вписване в ТРРЮЛНЦ. Тъкмо обратното се установява от представените към преписката откази ( 20141105103039/06.11.2014 г., 20131028162262/29.10.2013 г.; 20110126163457/19.02.2011 г.; 20130821125806-2/23.08.2013 г.; 20130201134925/04.02.2013 г.). Доколкото предмет на оплакването за дискриминация в процесния случай е отказът да бъде вписана като управител Р. Петкова, а приложените откази са постановени при сравними сходни обстоятелства и условия, като при всички се констатира именно липса на положен подпис в заявлението за исканото вписване, то може да се направи извод, че длъжностното лице по регистрацията е действало по отношение на Петкова съобразно утвърдената от АВп практика, приложима в случаите когато не са представени всички документи съгласно изискванията на закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното действие от длъжностното лице по регистрацията е в кръга на неговите задължения по прилагането на закона, в рамките на обхвата на проверката по заявлението за вписването и не може да се приеме, че представлява дискриминация. В случай че сигналоподателят счита, че дадена норма е дискриминационна, би могъл да я атакува по друг ред. С оглед горното не е възможно да бъде направен извод за осъществена проява на дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр поради недоказването на задължителните елементи на същата - по-неблагоприятно третиране на Петкова в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства по признака по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр увреждане и причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и установения признак. При така формирания от настоящия касационен състав извод за липса на неравно третиране, неотносимо се явява изключението, предвидено в чл. 7, т. 2 от ЗЗДискр, на което се е позовал АС-Пловдив. Текстът гласи, че не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. По съответствието на атакуваното решение на КЗД с административнопроизводствените правила административният съд не е изложил съображения. Касационната инстанция е обвързана от предмета на проверка, определен в касационната жалба на КЗД, с оглед на което не може да изследва въпроса за допуснати процесуални нарушения от Комисията в акта. Все пак настоящият състав обръща внимание, че като страна пред първоинстанционния съд е конституирана Р. Петкова, в следствие на което същата е конституирана като ответник и от настоящата инстанция. Преписка 560/20202 г. е образувана по сигнал и допълнение към него, подадени от адв. Ц. Ботева, а впоследствие в титулната част и мотивите на Решение 769/19.10.2021 г. на Комисията фигурира адв. Ц. Ботева, в качеството й на пълномощник на Р. Петкова като жалбоподателка. Това е довело до неправилно конституиране като заинтересована страна в първоинстанционното производство на Р. Петкова. Последното се споделя само за пълнота на изложението и не променя крайния резултат по делото. По изложените съображения, правилно съдът е приел като краен резултат, че не са налице основания за определяне на отказа на Л. Нойков като дискриминационно отношение по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр, обективирано по причина на притежаван от Р. Петкова защитен признак "увреждане". Изложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на претенция за разноски от ответниците, такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение