Решение № 2485 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2018 г.

Решение № 2485 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба "Ф-Тех Компютри"ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. "Синчец 10, офис 1, представлявано от управителя Г. С., против Решение № 4497 от 03.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1414/18 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 0185906/17.01.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция на НАП – София, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" – магазин, находящ се в гр. София, стопанисван към момента на проверката от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон чрез потвърждаване на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС; съдът игнорирал липсата на конкретно излагане на фактическите и правни основания за издаването на заповедта; не е установено нарушението, за което е наложена принудителната мярка, а дори да се приеме обратното мярката е непропорционална и в противоречие с целта на закона, с оглед на стойността на процесната контролна покупка-12 лв. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против оспорената заповед бъде уважена, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция на НАП – София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния АССГ е образувано по жалба на касатора против посочената Заповед № 0185906/17.01.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция на НАП – София, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" – магазин, находящ се в гр. София, стопанисван към момента на проверката от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за неспазване на изискванията за форма на административния акт. Обратно на поддържаното в касационната жалба, в акта са изложени мотиви като фактически и правни основания, както за налагане на ПАМ, така и по отношение на срока на мярката. Липсата на мотиви за допуснато със заповедта предварително изпълнение на мярката, няма отношение към такава липса по съществото й. Необосновано в касационната жалба се твърди, че не е доказано нарушението, послужило като фактическо основание за налагане на ПАМ. С нарочен протокол е установено извършването на контролна покупка при плащане в брой, за която не издадена фискална касова бележка. Накрая, неоснователно е оплакването за противоречие на мярката с целта на закона. Целта на закона, послужил като правно основание за издаването на мярката, е да се охранят финансовите интереси на държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред и издаването на процесната заповед изцяло съответства на тази цел; налагането на мярката не за максималния срок е израз на спазване на принципа на съразмерност. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение