Решение № 9828 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13080/2017 г.

Решение № 9828 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13080/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Р. М., гражданин на Афганистан, е подал касационна жалба против решение № 5576/5.10.2017 г. по адм. дело № 8084/2017 г. по описа на Административния съд- С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10387/25.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че М. Р. М., гражданин на Афганистан, по вероизповедание мюсюлманин-сунит, етническа принадлежност - пащун, е напуснал страната си на произход нелегално в края на 2015 г. Влязъл нелегално в Иран, където престоял 20 дни, след което отново нелегално е преминал в Турция, а оттам - в България. Преминал през Сърбия и други страни, като достигнал Германия, откъдето бил върнат обратно в Р. Б.. С молба вх. № 35/6.01.2017 г. М. Р. М. поискал предоставяне на международна закрила. На 13.01.2017 г. с него било проведено интервю, на което той заявил, че е напуснал Афганистан поради страх от талибаните. Посочил, че в селото, в което живеел, помагал на местен полицай, като го предупреждавал, когато се появят талибани. Талибаните разбрали, че той ги шпионира и го заплашили, поради което М. Р. М. се другаде, сменяйки няколко пъти местоживеенето си. Впоследствие решил да замине извън Афганистан, защото имал семейство и не можел да се скита сам. С решение № 10387/25.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Р. М. поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че по отношение на М. Р. М. липсват основания за предоставяне на международна закрила и отхвърлил подадената срещу решението на административния орган жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Първоинстанционният съд е направил анализ на бежанската история и основателно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Първоинстанционният съд е направил верен извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. По данни от преписката, М. Р. М. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване по някоя от причините, изброени в чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Самият той е твърди, че в Афганистан не е подлаган на преследване по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, не е членувал в политически партии и организации, не е участвал във въоръжена групировка, не е задържан, съден или осъждан. Съдът преценил като недостоверни съществени елементи от бежанската му история, свързани с причините, поради които е напуснал Афганистан. Съдът счел за неубедително твърдението на М. М., че талибаните само го заплашили, макар да знаели, че той съобщава на полицията за тях. Административният съд взел предвид и обстоятелството, че кандидатът за статут е преминал през България, която е сигурна страна, без да подаде молба за статут и се е отправил към Германия, заявявайки намерение да се там и да доведе семейството си. Данните от бежанската история обосновават идентичен извод и по отношение на искането на лицето за получаване на хуманитарен статут. Не е било установено чужденецът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), в които случаи лицето се нуждае от закрила. Въз основа на представените справки относно положението в държавата по произход следва да се приеме, че макар ситуацията да е нестабилна, да възникват въоръжени конфликти и да има загинали в самоубийствени атентати лица, не може да се приеме, че съществува състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Въз основа на представената справка относно положението в държавата по произход следва да се приеме, че макар ситуацията в Афганистан да е нестабилна, да възникват въоръжени конфликти и да има лица, загинали в самоубийствени атентати, не може да се приеме, че съществува състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива, при което насилието да достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Указание за това е и фактът, че семейството на жалбоподателя е останало в Афганистан, а той се е отправил към Германия с цел да заживее в тази страна и впоследствие да се събере с близките си. При отсъствието на отменителни основания решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд