Решение № 13691 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2013 г.

Решение № 13691 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Никола Дельов Тодев от гр. София срещу Решение № 6637 от 05.12.2012 г., постановено по адм. дело № 6420/2012 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 и се иска отмяна на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Боянова, изразява становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявения от Никола Дельов Тодев срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 4000 лева в резултат на: 1. действия, докладни записки, справки, писма и др., накърняващи доброто му име в обществото по пр. № 30654 и пр. № 30834 от 2006 г. по описа на 01 РУП - СДВР, пр. пр. № 11722/2007 г. по описа на Софийска районна прокуратура; 2. изготвено мнение от служители на 01 РУП - СДВР за принудителното му лечение без правно и фактическо основание; 3. неоснователното изпращане на материалите по вх. № 30654 и № 30834/2006 г. от 01 РУП - СДВР на Софийска районна прокуратура поради липсата на извършено от ищеца престъпление; 4. подписания от ищеца на 23.04.2007 г. протокол за полицейско предупреждение без наличието на основания за това; 5. незаконосъобразното изпращане на доноси и клевети по адрес на ищеца в СРП с докладна записка на служители от 01 РУП- СДВР на 09.02.2007 г.; 6. незаконосъобразното бездействие на служители от 01 РУП - СДВР, изразяващо се в неизпращане на преписката от 01 РУП в СРП въпреки многобройните указания, давани от СРП; 7. бездействие от страна на служители на 01 РУП - СДВР, изразяващи се в неизпращане на СРП на два броя жалби срещу ищеца от м. август 2006 г. до м. 02.2007 г. С Решение № 248 от 11.01.2013 г., постановено по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 6637 от 05.12.2012 г. по адм. дело № 6420/2012 г., като в мотивите на решението на стр. 10, втори абзац, втори ред от същия да се чете изразът "бездействията, описани в п. 7" вместо израза "бездействията, описани в п. 6 и п. 7", както и на стр. 10, във втори абзац, осемнадесети ред от същия да се чете изразът "описаните по п. 1 до п. 6", вместо "описаните по п. 1 до п. 5". За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не са налице законово изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Един акт, респ. действие или бездействие, е незаконен когато противоречи на закона или на друг нормативен акт или когато такива действия не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Вярно е, че за употребените термини "актове", "действия" и "бездействия" няма легална дефиниция, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Също така под "действие", съответно "бездействие" следва да се разбира всяко такова, извършено, или неизвършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение, или съответно неизпълнение, на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди във връзка с издадени актове от служители на 01 РПУ на МВР - София, техни действия и бездействия във връзка с прокурорски преписки, заведени по жалби срещу ищеца във връзка с неуредени наследствени взаимоотношения. Но всички тези действия, както и издадените актове на държавните служители от системата на МВР са извършени в съответствие с техните правомощия, дадени им по закон - НПК, ЗМВР, ЗЗ, поради което е правилен извода на съда, че в случая не е доказана първата, основна и водеща предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт или установено незаконно действие/бездействие на служители от 01 РПУ - СДВР. Тъй като, за да бъде признато право на обезщетение по реда на специалния закон, следва да са налице всички изискуеми от нормата на чл. 1, ал. 1 предпоставки и отсъствието на която и да е от тях води до отхвърляне на претенцията за обезщетяване, а липсва един елемент от фактическия състав, то решаващият съд правилно е отхвърлил иска. Решението, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение