Решение № 7590 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7613/2015 г.

Решение № 7590 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7613/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, подадено от [фирма] срещу Заповед № РД-348/21.05.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и глава десета от Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми /Наредбата/, на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/ продуктова такса в размер на 807 441,15 лева.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна поради съществени нарушения на административно производствените правила, противоречи на действителното фактическо и правно положение, постановена е в противоречие с процесуалните и материално правните разпоредби на закона, необоснована е и е без мотиви. Жалбоподателят иска да бъде прогласена за нищожна оспорената заповед или евентуално да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител-юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

С оспорената Заповед № РД-348/21.05.2015 г. на МОСВ на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС, чл. 59, ал. 2 от ЗУО и глава десета от Наредбата, на [фирма] като организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми е наредено да заплати на ПУДООС продуктова такса в размер на 807 441,15 лв., поради това, че организацията през отчетната 2014 г. е оползотворила не посочените от нея 2237,366 тона, а 2 087,366 тона излезли от употреба гуми. Съответно на това постигната цел по оползотворяване не е 66,69 на сто, а 61,66 на сто от количеството гуми пуснати на пазара от членовете на организацията, което е по малко от минимално заложената в чл. 8, ал. 1, т. 1 от НИТИУГ цел по оползотворяване от 65 на сто.

Няма спор между страните, а се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателства по делото, че [фирма] е организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми/ИУГ/; в това й качество е длъжна да постигне целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата - оползотворяване на не по-малко от 65 на сто от количеството гуми, пуснати от членовете на организацията на пазара на Р. Б. през 2014 г.

Няма спор между страните, че [фирма] внася в МОСВ доклад, с вх. № 26-00-978/27.03.2015 г., изготвен от специализирано одиторско предприятие. В доклада е декларирано, че количеството гуми пуснати на пазара от организацията през 2014 г. възлизат на 3385,083 тона; посочени са начините и количества на оползотворените ИУГ- 2237,366 тона, което в процентно съотношение е 66,09 на сто оползотворяване от общото пуснато на пазара количество гуми.

С. З. № 264/27.04.2015 г., министъра на околната среда и водите назначава комисия която да извърши проверка, при необходимост и на място, на представените доклади по чл. 40, ал. 2 от Наредбата, от организации по оползотворяване и въз основа на проверката и констатациите комисията да предложи лицата, които следва да заплатят продуктова такса при неизпълнение на целите по рециклиране и оползотворяване на излезли от употреба гуми.

С изх. № 95-00-1085/04.05.2015 г., констатациите, изводите и предложенията на комисията по отношение на [фирма], са следните:

Съгласно предоставен отчет за изпълнение на целите по чл. 8, ал. 1 от Наредбата - организацията по оползотворяване е предала 650 тона за рециклиране; 60,175 тона за регенериране; 601 тона за изгаряне и 925,431 тона за пиролиза, или общо 2237,366 тона излезли от употреба гуми за оползотворяване.

В изготвен годишен отчет за оползотворяване /обезвреждане на излезли от употреба гуми на [фирма]-Р., се сочи, че от името и за сметка на [фирма] - са получени през 2014 г. 925,431 тона отпадък, в ефективен процес на оползотворяване към 31 декември 2014 г. са 775,431 тона и е останал отпадък невъведен в ефективен процес на оползотворяване към същия период- 150 тона.

Въз основа на тези констатации извода на комисията е, че през отчетната 2014 г. от [фирма] са оползотворени не 2237,366 тона, а със 150 тона по-малко/останали на склад към 31.12.2014 г. при "Пиролиза БГ"/т. е. 2087,366 тона, поради което постигната цел по оползотворяване не е 66,09 на сто, а 61,66 на сто.

Предложението на комисията е, че поради констатираното неизпълнение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата - [фирма] зо бъде включено в заповедта по чл. 56 от наредбата за заплащане на продуктова такса.

Докладът е одобрен от министъра на МОСВ и със оспорената заповед, на сочените в нея основания, е определено [фирма] да заплати продуктова такса за гуми, в размер на 807 441,15 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна:

Обжалвана заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му и не е нищожна, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Безспорно е, че [фирма] е лице, по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗУО, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, в случая - Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми /сочена по-горе като Наредбата/.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от наредбата дружеството жалбоподател, като лице, пускащо на пазара гуми, изпълняващо индивидуално задълженията си, до 31 март на текущата година следва да докаже постигането на целите по чл. 8, ал. 1 и изпълнението на задълженията по чл. 15 ЗУО, като изготви и представи на министъра на околната среда и водите отчети съответно по чл. 45 или 50, както и доклад с фактически констатации.

Спор между страните по констатациите няма- дружеството -жалбоподател е предало по договор на "Пиролиза БГ" 925,431 тона отпадък, в ефективен процес на оползотворяване към 31 декември 2014 г. са 775,431 тона и е останал отпадък невъведен в ефективен процес на оползотворяване към същия период- 150 тона.

Спорът по делото касае въпроса: с предаването на количеството излезли от употреба гуми за оползотворяване на трето лице - постигната ли е целта на задълженото дружество по чл. 8 от Наредбата или същата следва да се счита за постигната когато лицето приело гумите за оползотворяване- реално е извършило тази дейност.

Според Закона за управление на отпадъците - чл. 59, ал. 6 - организациите и лицата, изпълняващи индивидуално задълженията си, не се освобождават от отговорност за заплащане на продуктова такса, ако техен подизпълнител не е изпълнил възложени му задължения. Ирелевантни са причините за това неизпълнение - например късното им предаване/през месец декември на съответната година/ и технологичната невъзможност за оползотворяването им в рамките на последния месец от година.

Не може да бъде споделен довода на жалбоподателят, че административният орган при издаване на оспорената заповед е нарушил основен принцип на последователност и предвидимост /чл. 13 АПК/- доколкото при една и съща фактическа обстановка, за различните години 2013 и 2014 г. е издал диаметрално противоположни административни актове.

Видно от представеният по делото доклад на министерска комисия за проверка на одиторските доклади, подадени от организации по оползотворяване на излезли от употреба гуми за 2013 г. - за [фирма] безкритично е прието, че общият процент на оползотворени излезли от употреба гуми е над минимума от 65 на сто, а именно 66,30 на сто, така както е посочено в одиторския доклад. Въз основа на тази констатация комисията е предложила "Е." да бъдат включени в заповедта по чл. 58 от Наредбата за доказано изпълнение по чл. 8, ал. 1 от същата.

За 2014 г.- нарочно създадената със заповед на министъра на МОСВ комисия по чл. 18, ал. 9 ЗУО, в унисон с предоставените й по закон правомощия в детайлно разработената процедура по доказване изпълнението на цели /чл. 42 и следв. от Наредбата/, е извършила самостоятелна проверка на констатациите на представения от "Е." доклад; анализирала е и представеният от подизпълнителят - "Пиролиза БГ" - доклад по чл. 47 и отчети по чл. 50 от Наредбата, както и констативен протокол от извършена проверка на място- и въз основа на всички тях е прието, че към 31.12.2014 г. - 150 тона излезли от употреба гуми, предоставени от [фирма] на "Пиролиза БГ"- не са оползотворени.

Ето защо не може да се приеме, че административният орган спазвайки първият основен принцип за законност /чл. 4 АПК/- и издавайки административен акт/оспорената заповед/за целите, на основанията и по реда, установени от закона- е нарушил соченият от жалбоподателят принцип на законност и предвидимост.

Затова, след като съгласно чл. 46 от Наредбата целите на лицата, изпълняващи индивидуално задълженията си, се считат за изпълнени, когато:

1. е представен доклад по чл. 42 съгласно срока по чл. 40, ал. 1;

1. е налице изпълнение на заложения процент в чл. 8, ал. 1 съгласно сроковете по § 2 от ПЗР, а именно ежегодно - правилно административният орган констатирайки, че "Е." за 2014 г. е оползотворила 61,66 на сто от пуснатите на пазара гуми, не е постигнала целта по чл. 8, ал. 1 от Наредбата - минимум 65 на сто.

Видно от изложеното, обжалваната Заповед № РД-348/21.05.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която [фирма] е определено и задължено да заплати продуктова такса за оползотворяване на излезли от употреба гуми е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с разпоредбите и целта на Закона за управление на отпадъци поради което жалбата на [фирма] като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и във връзка с направеното искане жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 450 лева разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение