Решение № 13665 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2011 г.

Решение № 13665 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадените две касационни жалби - от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и от Валентин Дичев Терзиев от гр. София срещу решение № 183 от 13.01.2011 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 3590/2010 г.

В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, в частта му, в която е отменен РА № 2000905276/23.10.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 431/30.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 374.83 лв. по фактура № 1100000815/29.10.2007 г., издадена от "Алианс Ауто" ООД за покупка на автомобил, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че правото на приспадане на данъчен кредит правилно е отказано с РА на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като не е доказано, че автомобилът се използва за икономическата дейност на лицето. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Валентин Дичев Терзиев, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба -Валентин Дичев Терзиев с адрес: гр. София, ул. "Софроний Врачански" № 35 - оспорва същата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

В касационната жалба на Валентин Дичев Терзиев се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2000905276/23.10.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 431/30.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са за доставки на строителни материали, извършване на строителни работи, доставка на мебели за обзавеждане и оборудване на недвижими имоти, които са подготвени за отдаване под наем и продажба, което е икономическата дейност на лицето. Вместо някои от фактурите са представени фискални бонове, които отговарят на законовите изисквания за реквизитите на данъчните документи. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Минкова.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София-град е бил РА № 2000905276/23.10.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в обжалваната и потвърдена с решение № 431/30.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП част, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 12 806.29 лв. за данъчните периоди м. октомври и м. декември 2007 г.; м. март, м. април, м. юли, м. октомври 2008 г.

За да отмени РА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 374.83 лв. по фактура № 1100000815/29.10.2007 г., издадена от "Алианс Ауто" ООД за покупка на автомобил, първоинстанционният съд е изложил следното в мотивите на постановеното решение:

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Видно от представените по делото доказателства - договор за продажба на нов лек автомобил № 335/09.10.07 г. и свидетелство за регистрация на същия, касае се за автомобил "Дачия Логан комби" с брой на местата 6 + 1. Следователно, този автомобил не е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Не е налице основанието на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на което е отказано с РА правото на приспадане на данъчен кредит. Установено е в хода на ревизията, че основната дейност на лицето е свързана с покупко-продажби и управление на недвижими имоти и осъществяването й налага използването на този автомобил.

За да отхвърли жалбата срещу останалата част от РА, съдът е посочил, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като в хода на ревизията лицето не е представило поисканата му справка за това в кои конкретно обекти /недвижими имоти/ са вложени стоките - предмет на фактурите или са извършени услугите, съответно - не са представени доказателства, че именно тези недвижими имоти след ремонта им и обзавеждането им са били отдадени под наем или продадени, за да се направи категоричен извод, че те не са били използвани за лични нужди. По отношение на фактура № 32/13.03.08 г., издадена от РПС-ДС ООД, с предмет авансово плащане по договор от 13.03.08 г., видно от самия договор се установява, че касае ремонт на дворната площадка, а не ремонт на жилищното помещение, което е отдадено под наем с договор от 20.12.07 г. Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Доверие Брико" АД и "Вестал Х" ООД, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Въпреки дадените указания, същите не са представени.

Така постановеното решение е правилно.

По първата касационна жалба:

Според констатациите в Ревизионния доклад /стр. от 3 до 5 вкл./ ревизираното лице притежава 16 недвижими имота в гр. София и в гр. Варна - двуетажна еднофамилна жилищна сграда в гр. София на адрес: ул. "Софроний Врачански" № 35, едноетажна масивна жилищна сграда на същия адрес, апартамент в гр. София на адрес: ул. "Братя Миладинови" № 38, магазин на същия адрес, ателие № 1 и ателие № 10 в гр. София на адрес: ул. "Антим I" № 36, апартамент и гаражи на същия адрес, както и поземлени имоти в гр. Варна. Отдаден под наем на "Галатекс" АД по договор от 20.07.07 г. е недвижим имот /земя и сгради/ - цех "Апретурен" в гр. Варна, кв. Аспарухово, м. "Вилите". Отдадено под наем е жилищно помещение в гр. София на ул. "Софроний Врачански" № 35 по договор от 20.12.07 г. - обзаведено, магазин в гр. София на ул. "Братя Миладинови" № 38 по договор от 25.04.08 г. Основната дейност на лицето е покупко-продажби и отдаване под наем на недвижими имоти. С оглед така установеното от органите по приходите в хода на ревизията, правилен е изводът на съда, че икономическата дейност, осъществявана от ревизираното лице предполага използването процесният автомобил с места 6 + 1, който не е лек автомобил, във връзка с нея и по-конкретно във връзка извършване на ремонти, обзавеждане и управление на недвижимите имоти.

По втората касационна жалба:

1. За данъчния период м. октомври 2007 г. се обжалва РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по две фактури, издадени от "Кенд К Електроникс" ООД, за доставка на система за домашно кино, дигитална видеокамера, кафе машина и др. и по една фактура, издадена от "ЖАР" ЕООД, за доставка на рутер, преносим компютър, мултифункционална машина и монитор.

2. За данъчния период м. октомври 2007 г. се обжалва РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по една фактура, издадени от ЕТ "Булклима - Н. Арнаудов", за доставка на климатична инсталация.

3. За данъчния период м. март 2008 г. се обжалва РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури, издадени от следните доставчици: "ВИЛАЗ ГРУП" ООД, "Доверие Брико" АД, "Некотерм" ООД за доставка на тръба за слънчев колектор и "РПС ДС" ООД за авансово плащане по договор от 13.03.08 г. Процесната фактура с № 280006843/17.02.08 г., издадена от "Доверие Брико" АД, не е представена. Представени са две фактури, издадени от същия доставчик с други номера и с дата 09.07.08 г. Процесната фактура № 208061/17.02.08 г., издадена от "ВИЛАЗ ГРУП" ООД, също не е представена. Представеният фискален бон е нечетлив и от него не може да се установи какво точно е доставено.

4. За данъчния период м. април 2008 г. се обжалва РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по следните фактури:

• фактура № 33/02.04.08 г., издадена от "РПС ДС" ООД, която не е представена;

• фактура № 209417/16.04.08 г., издадена от "ВИЛАЗ ГРУП" ООД, която не е представена. Не е представен и фискален бон за стойността на тази фактура и от същата дата. Представени са фискални бонове, издадени от същия доставчик, но към други фактури и от други дати.

• фактура № 2004/23.04.08 г., издадена от "Астрон" ООД, за доставка на латекс и грунд.

5. За данъчния период м. юли 2008 г. се обжалва РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по следните фактури:

• фактура № 10/25.06.08 г., издадена от "Аха Клима" ЕООД, за доставка на климатичен комплект "Мидеа" и монтаж,

• фактура № 708/25.06.08 г., издадена от "РУДИ АН" ЕООД, за доставка на корпусна мебел и матраци,

• фактура № 5945/25.06.08 г., издадена от "К - 2 Подови настилки" ООД, за доставка на балатум и первази

• фактура № 20030337/26.06.08 г., издадена от "Кенд К Електроникс", за доставка на кафемашина, микровълнова фурна, хладилник,

• фактура № 6021173163/26.06.08 г., издадена от "Практикер" ЕООД, за доставка на офис-стол, диван, хавлиени кърпи, възглавници, олекотени завивки и др.,

• фактура № 71/01.07.08 г., издадена от "ЕМИКА" ЕООД, за изработка и монтаж на дограма и первази,

• фактура № 756/18.07.08 г., издадена от "НИПО" ЕООД, за изработка и монтаж на кухненско обзавеждане,

• фактура от 09.07.08 г., издадена от "Доверие Брико" АД, за доставка на стол, стойка за чадър, чадър, маса, свещник и др.,

• две фактури, издадени от "Домо Ритейл" ЕООД, за доставки на телевизори и готварска печка

• три фактури, издадени от "Мебелна къща Лазур" АД, за доставки на мебели.

6. За данъчния период м. октомври 2008 г. се обжалва РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури с номера 391/09.10.08 г. и 395/17.10.08, издадени от "ВЕСТАЛ Х" ООД и една фактура с № 280011379/20.10.08 г., издадена от "Доверие Брико" АД, които не са представени.

По фактурите, за които по-горе е посочено, че не са представени нито в хода на ревизионното производство, нито в производството пред първоинстанционния съд, въпреки дадените указания, а също така и с касационната жалба, правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Само към една от липсващите фактури е представен фискален бон, но същият е нечетлив и от него не може да се установи какво точно е доставено.

Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по останалите фактури на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Фактурите за изработка на дограма и кухненско обзавеждане, както и за техния монтаж, би следвало да се придружават от договор, чертежи и спесификации и в него или в друг документ, установяващ извършването и приемането на работата, би следвало да е посочено на кой адрес е извършен монтажът. Такива доказателства, чрез които да се докаже, че дограмата и кухненското обзавеждане са монтирани в обекти, които са отдадени под наем или продадени, не са представени. Изброените подробно стоки по останалите фактури биха могли да се използват както за лично потребление, така и за обзавеждане и оборудване на жилище, което след това е продадено или отдадено под наем. Именно поради тази причина, за да може да се установи, че не са предназначени за задоволяване на лични потребности на лицето, в хода на ревизията е поискано от ревизираното лице да изготви справка, в която конкретно да посочи кои вещи в кой обект се намират, след което тези обекти да бъдат проверени. Такава справка не е изготвена. Доказателства, установяващи твърденията в жалбата, жалбоподателят не е представил и в първоинстанционното производство. Правилни са изводите на съда и по отношение на фактурата с предмет авансово плащане по договор, касаещ извършване на строителни работи на дворна площадка.

С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК решението на АС-София-град следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение