Решение № 16289 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2011 г.

Решение № 16289 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против Решение № 2408/18.05.2011 г., по адм. д. № 974/2011 г. на Административен съд София - град. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът погрешно е приел, че издателят на процесната заповед не е приложил правилно втората алтернатива от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В конкретния случай според касатора са създадени изкуствени условия, необходими за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Екстийм груп" ЕООД с. Уши, общ. Трекляно, обл. Кюстендил чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в писмения си отговор по повод жалбата изразява становище за неоснователност на същата по изложените в нея съображения. Счита за правилни и обосновани изводите на административния съд в обжалваното решение, че създаването на четири отделни фотоволтаични централи в съседни имоти от различни собственици, не означава във всички случаи да е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 1975/2006 г. на Комисията от 07.12.2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на селските райони. По отношение на втората предвидена хипотеза по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на Мярка 312 - "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. счита, че в преписката липсват каквито и да е данни да са изследвани и обсъждани обстоятелствата относно изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различните проекти или установено ползване на обща инфраструктура, финансирана по ПРСР. Според него се касае до четири самостоятелни проекта за изграждане на фотоволтаични централи, всеки от които може да функционира самостоятелно. По изложените от него съображения намира касационната жалба за неоснователна. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него правилно административният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № 01-РД/2815/25.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като постановена в противоречие с материално-правните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 4431 от 28.12.2010 г. по адм. д. № 974/2011 г. на административния съд е отменена като незаконосъобразна Заповед № 01-РД/2815/25.08.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по жалба на "Екстиим груп" ЕООД и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона, като ДФ "Земеделие" е осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски по делото. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че при издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в това, че административният орган не е мотивирал във фактическата част на заповедта в какво точно се състои изкуственото създаване на условия, необходими за получаване на помощта, наличието на функционална несамостоятелност или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, както и защо органът е приел, че действията на "Екстиим груп" ЕООД са в противоречие с целите на мярката. Първоинстанционният съд е констатирал, че в оспорената заповед не е направено разграничение на двете правни основания, предвидени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като не е посочено кое от тях е приложено или и двете основания за отказа са налице, с оглед на което е прието, че липсата на мотиви лишава съда от възможност да извърши контрол по законосъобразност и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Анализирал е съдържанието на понятията "изкуствено създадени условия" и "функционална несамостоятелност" по смисъла на § 1, т. 30 и 31 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. като е приел, че по смисъла на цитираните разпоредби в редакцията на нормата в сила от 18.05.2010 г. "изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ, L 368 от 23.12.2006 г.) а "функционална несамостоятелност" е изкуствено разделяне на производствените и технологични процеси в различни проекти или установяване на обща инфраструктура финансирана по ПРСР, с цел осъществяване на предимство при финансирането, в противоречие с целите на Мярка 312 - "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Според административния съд от дадената нормативна дефиниция на двете понятия е видно, че същите са бланкетни и във всеки отделен случай административния орган следва да изложи конкретни съображения и прецени в цялост фактическия състав на правната норма. С обжалваната заповед за да откаже плащане, административният орган е следвало да се мотивира подробно във фактическата част на мотивите, както и да изложи съображения в какво се състои изкуственото създаване на предпоставки, съответно на функционална несамостоятелност и защо приема, че същите са в противоречие с целите на програмата. Ограничение в това отношение е извършено единствено в контролен лист за съответствие с критерии за допустимост и данни от работен лист към контролен лист КЛ2, който документ обаче е част от производството по проверка на допустимостта на искането, докато такова разграничение липсва в оспорената заповед, което препятства съдебния контрол за законосъобразност спрямо оспорения административен акт. С обжалваното решение е преценено още, че създаването на четири отделни фотоволтаични централи в съсобствен имот само по себе си, при липсата на други констатации и доказателства за евентуална свързаност между заявителите, не означава задължително наличието на изкуствено създадени на условия по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на приложимата Наредба № 29/11.08.2008 г. и на чл. 5, т. 3 от Регламент /ЕО/ 1975/2006. В мотивите на атакуваното съдебно решение са обсъдени възраженията на административния орган, че преценката му е по целесъобразност и е преценено, че се касае за оперативна самостоятелност, която също е предмет на съдебен контрол, съобразно разпоредбата на чл. 169 от АПК. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след детайлно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд правилно е установил, че на дружеството - заявител е извършен преглед на документите при подаването им и предварителна проверка, при което не са констатирани нередовности, след което са направени множество проверки, като на 19.01.2009 г. е съставен контролен лист за съответствие с критериите за допустимост, на 26 и 30 януари 2009 г. е извършена повторна проверка на КЛ2, на същата дата - 30.01.2009 г. е изготвен отчет на съответствието, при което се е стигнало до извод, че в резултат на извършените проверки проектът съответства на критериите за допустимост. Съставен е и контролен лист за посещение на място и е установено съответствие между представените от кандидата и реалните данни; на 19.08.2010 г. е дадено заключение, че всички документи са налични и съдържат необходимите реквизити, като е изготвен и контролен лист "Минимален и максимален размер на инвестицията по КЛ1" и работен лист 22 на ЦУ за проверка за наличие на процедура за избор на изпълнител и най-малко три съпоставими независими оферти. В мотивите на обжалваното решение административният съд точно е отразил, че по всички проверени точки е установено съответствие, но необосновано е изведено заключение, че кандидатът е създал изкуствени условия, необходими за получаване на финансова помощ. Обосновано съдът е констатирал, че в текста на процесната заповед не са изяснени двете хипотези, при които се отказва финансиране и не са изложени съображения в какво се проявяват двете отделни основания за отказ. Основателно се е позовал на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., според който финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство, в противоречие с целите на мярката. В § 1, т. 30 и т. 31 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 понятията "функционална несамостоятелност" и "изкуствено създадени условия" са дефинирани, но при практическото им приложение в случая същите не са конкретизирани, изхождайки от установените фактически обстоятелства в конкретния случай. С оглед на това правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган не е разграничил и обосновал на кое от двете основания се основава отказа да бъде финансирано заявеното подпомагане. Върховният административен съд споделя изцяло мотивите, изложени в атакуваното съдебно решение, че създаването на четири отделни фотоволтаични централи в съсобствен имот от различни съсобственици, не означава във всички случаи, че е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. на Комисията от 07.12.2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на селските райони. Административният съд правилно е констатирал, че целта на мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" и съгласно приложимата наредба е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони и насърчаване на предприемачеството в тях. В конкретния случай четирите отделни фотоволтаични централи биха произвеждали повече енергия и биха създали повече работни места, с което се насърчава и предприемачеството в съответния селски район. По отношение на втората хипотеза, визирана в нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за евентуална функционална несамостоятелност на проекта в преписката липсват каквито и да е данни да са изследвани и обсъждани обстоятелствата относно изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различните проекти или установено ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР. В случая четирите проекта са за различни обекти, всеки от които може да функционира самостоятелно със завършен производствен цикъл, земята върху която са изградени централите вече е закупена а по ПРСР, не се финансират вече извършени разходи. Законосъобразно е и изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, че основанията за процесния отказ подлежат на съдебна проверка и не се отнасят до изключена от съдебен контрол целесъобразност. От тук Административният съд София - град е извел верен и обоснован извод за отмяна на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила като е върнал преписката със задължителни указания на административния орган. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли. От ответника по касационната жалба не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което искането му за присъждане на разноски също се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение