Решение № 6139 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2015 г.

Решение № 6139 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. В. И. срещу решение № 633/18.03.2015 г., постановено по адм. д. 3677/2014 г. по описа на Административен съд-Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Варна, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 633/18.03.2015 г., постановено по адм. д. 3677/2014 г. на Административен съд-Варна е отхвърлена жалбата на П. В. И. против Заповед № К-628 от 06.11.2014 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.), с която му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) му е прекратено служебното правоотношение за длъжността полицай в група "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" /СИГМА/, на сектор "Специализирани полицейски сили" от отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР - Варна. Административният съд е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото служителят е нарушил виновно т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, което е установено от дисциплинарнонаказващият орган при спазване на предвидената процедура. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно без допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР (отм.) правомощия, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанциония съд, че са налице предпоставките на чл. 224, ал. 2, т . 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В случая е установено по категоричен начин, че жалбоподателят през месец септември 2013 г. е дал съвети и разяснения на М. И. В. и В. К. Д., обещал им помощ и средства и им предоставил документи за самоличност с техни снимки, но с личните данни на други български граждани - Н. М. М. и С. Г. Ф., като с тези документи В. е закупил на изплащане за И. телефонен апарат "Самсунг Галакси S4" с IMEI ****** и телефонен апарат "Самсунг Галакси S4 мини" с IMEI ****** от офис в гр. Варна на "Германос Телеком България" ЕАД - София, с продавач М. В. В., а Д. е закупила на изплащане за И. мобилен телефон апарат "Самсунг Галакси S4" от офис на "Глобул" находящ се в магазин "Пикадали" - Младост в гр. Варна. Закупените телефони са предадени на И., като той обяснил на В., че ще занесе закупените телефонни апарати на човек, който да заличи IMEI - номерата им, за да не могат да бъдат проследени. Първоинстанционният съд е обсъдил както събраните доказателства, които пряко установяват тези факти, така и аргументите и обясненията на жалбоподателя за възникналата ситуация, като е приел, че не е основателен доводът му, че е отказал да дава обяснения в хода на дисциплинарното производство, поради това, че не е приключило наказателното производство срещу него и той не е имал възможност да разгласява информацията от същото. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни, за разлика от защитната версия на П. И. Неоснователни са твърденията на касатора, обосноваващи нарушено право на защита. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка. П. И. е посочил свой защитник след запознаването с обобщената справка, като е посочил във възраженията си, че неговият защитник не се е запознал със същата. Административнонаказващият орган не е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като след изразяване на желание да бъде защитаван от свой колега, съгласно чл. 230, ал. 4 ЗМВР (отм.) в административното производство е представляван от такъв. Твърденията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизслушване на служителя във връзка с нарушението не намират опора в нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно - наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Служителят И. представя писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание. Тези обяснения са взети предвид от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, както същото е отбелязването в административния акт. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на писмени обяснения относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителката на защита не е накърнено. Следователно правилно АС - Варна е приел, че не е налице нарушено право на защита. Възражението на касатора, че липсва яснота относно несъобразяването на дисциплинарнонаказващия орган с изразеното становището на дисциплинарноразследващия орган, която липса не е попълнена от изложени мотиви, е неоснователно. При квалифициране на деянието и преценката на наказанието дисциплинарнонаказващият орган не е обвързан от становището на дисциплинарноразследващия орган, като в случай, че не възприеме установеното при проверката, органът е длъжен да изложи самостоятелни мотиви за това, в какво точно се изразява нарушението, кои са нарушените норми и защо е преценено, че поведението на наказания служител противоречи именно на тези текстове. В разглежданата заповед това е направено. Изложени са съображения за причините, поради които констатациите в становището на дисциплинарноразследващия орган не са възприети от органа. Изложена е мотивировка на изводите за несъвместимост на описаните в заповедта действия на служителя с морала и противоречието им с етичните норми на поведение, след като в становището, изготвено от дисциплинарноразследващия орган, такава квалификация на действията на И. не е направена. Неоснователни са и доводите, че при постановяване на оспорената заповед са нарушени изискванията на чл. 229 от ЗМВР. Както бе посочено жалбоподателят е дал писмени обяснения, а при определяне на вида и размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Изводите на АС-Варна за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните в съдебната фаза доказателства, които са обсъдени задълбочено и последователно. Изрично следва да бъде посочено, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс, а не поради образуване на досъдебно производство за същите обстоятелства. В този смисъл основните съображения и на решаващия съд са по повод тези фактически установявания, а не за фазата на която се намира производството по Наказателния кодекс. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Следователно касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е направил разноски пред настоящата инстанция, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 400.00 лв. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,