Решение № 10553 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2016 г.

Решение № 10553 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2016 г., V о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. С., бул. "К. А. Д." № ... срещу Решение № 20 от 21.04.2016 г. на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело № 154/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед № З-1255 от 27.10.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на М. Г. М., старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", гр. С., и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител служебното му правоотношение е прекратено.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото. Сочи, че съдът се е позовал на неправилна правна норма - чл. 86, ал. 2, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като от мотивите се установява, че става въпрос за чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл. Неправилна счита преценката на съда за неспазване от държавния служител на кръга на служебните задължения. Кръгът на служебните задължения е очертан не само в длъжностната характеристика, но и в нормативни актове като извършването на дейност извън регламентираната осъществява хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл. Съдът неправилно приема, че издаването на принудителна административна мярка само по себе си не може да превиши кръга на служебните правоотношения, без да отчете, че издаването на мярка извън материалната компетентност вече излиза извън кръга на служебните правомощия. Счита мотивите на съда в тази част за вътрешно противоречиви - съдът е преценил правомощието само от външна страна, не и от вътрешна.

Неправилен счита извода на съда, че незаконосъобразността на издаден административен акт сама по себе си не може да обоснове възникването на дисциплинарна отговорност. Съдът е изложил мотиви само относно определени части на оспорената заповед, което прави акта му необоснован.

В нарушение на материалния закон счита извода на съда относно неизпълнението на Указания № 0104-2044 от 02.02.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Неправилно съдът приема, че неспазването на вътрешните правила, поради това, че не са връчени лично и срещу подпис на държавния служител, е смекчаващо отговорността обстоятелство, а не отегчаващо, както приема органът. Съдът не отчел, че органът няма задължение за лично връчване на указанията, поради което и в хода на съдебното производство касаторът не е счел за необходимо да доказва факта на запознаване на служителя с указанията. Счита, че с указанията си за ангажиране на доказателства относно узнаването от служителя на указанията съдът е предрешил делото.

Съдът не е мотивирал извода си относно формата на вината, а и това, което е изложил като мотиви, е неправилно. Съдът неправилно приема, че необсъждането на оневиняващи факти от органа води до извод за вина под формата на небрежност. Съдът не е отчел, че служителят е бил наясно, че издава акт извън материалната си компетентност, но е считал, че няма да настъпят вредните последици, т. е. действал е самонадеяно.

Неправилно счита решението и в частта досежно приетото значение на последиците от извършеното нарушение. Изводът на съда, че от нарушението не се възникнали имуществени последици е в нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Неизплащането на паричните обезщетения не може да се тълкува в полза на служителя. Сочи, че "Л.-Й." ООД е част от свързани търговски дружества, които подават неоснователни искания по реда на чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ).

Неправилни счита мотивите на съда и досежно значението на предишно дисциплинарно наказание. Заличаването на наказанието не значи, че органът не следва да отчита факта на извършването му при преценка на цялостното поведение на служителя.

Касаторът моли съда да уважи касационната жалба. Представя Протокол № ПРО43493 от 30.10.2015 г. за извършена проверка за издаване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, издаден от служители на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Т. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. С.

1. Ответникът по касационната жалба - М. Г. М., счита същата за недопустима - подадена е от лице, което не е било страна в съдебното първоинстанционно производство.

Алтернативно счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че макар да не е съгласен с част от мотивите на съда - относно приетото за извършено дисциплинарно нарушение, с оглед на крайния изход от делото няма право да го обжалва. Счита, че в хода на съдебното производство касаторът не е доказал извършването на твърдяните дисциплинарни нарушения. От мотивите на заповедта не става ясно защо касаторът приема, че с едно деяние са осъществени кумулативно две дисциплинарни нарушения. Излага подробно доводи за неизвършване на вмененото му дисциплинарно нарушение като счита, че съдът или не е обсъдил възраженията му, или превратно е тълкувал тези от тях, които е обсъдил. Счита, че при доказването на факта, че не е запознат с вътрешните правила необоснован е изводът на съда за извършено дисциплинарно нарушение.

Правилни счита изводите на съда за несъобразяване на вида на наказанието с тежестта на дисциплинарното нарушение и последиците от него. Правилно съдът отчита факта, че в заповедта не е ясно изразена и мотивирана формата на вината. Налице е превратно упражняване на власт от органа с оглед на критериите по чл. 91 ЗДСл.

Моли съда да прекрати съдебното производство, алтернативно - да остави без уважение касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М. Д., Адвокатска колегия, гр. С.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Изводът на съда за незаконосъобразност на Заповед № З-1255 е неправилен. Съдът е приложил неправилно закона и решението му е необосновано. При налагане на дисциплинарното наказание органът е спазил процедурата и материалния закон. Това налага отмяна на порочното решение.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Неоснователни съдът счита доводите на ответника за недопустимост на касационната жалба. Безспорно е, както сочи и ответникът, че касационната жалба е подадена от юрисконсулт Н. С. В касационната жалба не е посочено от името на кого лицето по чл. 32, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК подава касационната жалба, но на л. 685 от първоинстанционното административно дело № 154/2015 г. е приложено пълномощно от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която е упълномощен юрисконсулт Н. С. да представлява изпълнителния директор в качеството му на орган по назначаването. Цялото съдебно първоинстанционно производство е протекло с участие на касатора - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", който е бил надлежно представляван именно от юрисконсулт Н. С.

С оглед на това касационната жалба при подаването й от името на юрисконсулта, без да е посочено на кого е пълномощник, е била нередовна по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 2 АПК - посочено е името и адреса на пълномощника, но не е посочено името и адреса на касационния жалбоподател. С оглед на установената нередовност на касационната жалба съдът, на основание чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК е дал указание за отстраняване на нередовността. Същата е била отстранена в срок. Това прави касационната жалба допустима.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение, съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 13.03.2003 г. М. Г. М. е назначен на длъжността "старши инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда", гр. С.

1. На 30.03.2015 г. в Дирекция "Инспекция по труда", гр. С., постъпва искане по чл. 62, ал. 4 КТ от "Л.-Й." ООД за извършване на проверка с цел установяване на възникнали трудови правоотношения между дружеството и 16 физически лица. В искането е посочено, че фирмата не осъществява дейност от 01.02.2014 г., допуснато е закъснение от една година и два месеца и на лицата е изплащано трудово възнаграждение, внасяни са осигурителни и здравни осигуровки за период от един месец.

1. На 30.03.2015 г. М. Г. М. и Н. Ф. А., главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", гр. С., на основание чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ дават предписание на "Л.-Й." ООД за изпращане на уведомления до компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за регистрация на 16 трудови договора.

1. На 07.08.2015 г., със Заповед № З-941, издадена на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", разпорежда образуването на дисциплинарно производство срещу г-н М. за извършено на 30.03.2015 г. дисциплинарно нарушение.

1. На 16.10.2015 г. дисциплинарният съвет, след изслушване на г-н М. и обсъждане на събраните доказателства, приема решение, с което предлага на изпълнителния директор да наложи на г-н М. за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 ЗДСл дисциплинарно наказание "уволнение".

1. На 27.10.2015 г., със Заповед № З-1255, издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 във вр. с чл. 21, ал. 5 ЗДСл и решение на дисциплинарния съвет от 16.10.2015 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" налага на г-н М. дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл прекратява служебното му правоотношение. Органът приема, че с действията си - издадена на 30.03.2015 г. принудителна административна мярка, г-н М. е превишил правата си като е дал предписания за регистрация на 16 броя трудови договори, без да са извършени всички необходими действия и без да са събрани относимите доказателства, както и не е изпълнил служебните си задължения, свързани с постановяването на отказ за издаване на предписание по чл. 62, ал. 4 КТ. Органът приема, че деянието е извършено под формата на груба небрежност и самонадеяност. Отегчаващи вината обстоятелства са: незачитането на обекта на защита по чл. 62, ал. 4 КТ; неспазване на указанията за изпълнение на закона, което води до създаването на предпоставка за нанасянето на вредни последици върху фондовете на Държавната обществено осигуряване; големият брой дадени предписания - за 16 трудови договора; наложено през 2012 г. дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година". Смекчаващо вината обстоятелство е единствено призната от служителя отговорност за издадения акт.

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) приема заключение на съдебна експертиза, която дава заключение, че намиращото се на л. 137 от делото електронно писмо е изпратено на 04.02.2011 г. в 15,29 часа от Дирекция "Инспекция по труда", гр. Д. на електронен адрес doitsilistra@abv.bg. В съдебно заседание вещото лице дава заключение, че "Винаги има възможност да се доработи или да се пипне и това се нарича хакерство, но чак такива вмешателства за такава дребна цел никой не би направил", както и че в приложеното на л. 137 копие на електронното писмо, след "Subject" би следвало да има отбелязани приложени файлове, но на приложеното копие не се установяват;

б) разпитва свидетеля Н. Ф. А., които дава показания, че с указанията на изпълнителния директор, рег. № 0104-2044 от 02.02.2011 г. служителите в дирекцията са запознати на 20.07.2015 г.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената Заповед № З-1255 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът приема, че нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл не е осъществено, защото в случая не е налице липса на компетентност на издалия процесното предписание орган, а липса на материални предпоставки за тяхното издаване. Приема, че сама по себе си незаконосъобразността на един административен акт не може да обоснове възникване на дисциплинарна отговорност. Такава може да породи неизпълнението на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Приема, че г-н М. не е спазил задължението си за качествено изпълнение на поставена му задача, защото при правилна преценка на доказателствата по преписката не би се стигнало до издаването на процесните предписания.

Съдът приема, че органът не е доказал запознаването на г-н М. с указания, рег. № 0104-2044 от 02.02.2011 г., поради което твърдението на органа за тяхното нарушаване не може да се вмени във вина на служителя.

По отношение на субективната страна на деянието съдът приема, че приетата от органа форма на вина - едновременно груба небрежност и самонадеяност, е неосъществима, поради което и с оглед на липсата на доказателства, които да оневиняват служителя, приема, че деянието е осъществено под формата на самонадеяност.

По отношение на приетите от органа вредни последици приема, че не е налице ощетяване на държавните фондове, а само е възникнала реална възможност за настъпването им. В нарушение на чл. 98, ал. 1 ЗДСл съдът счита, че е приетото от органа отегчаващо вината обстоятелства - налагане на дисциплинарно наказание през 2012 г.

Въз основа на така установеното съдът прави извод за извършено от г-н М. дисциплинарно нарушение, за което органът незаконосъобразно е определил най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение", поради което и оспорената Заповед № З-1255 се явява незаконосъобразна и я отменя.

Изводът на съда за незаконосъобразност на Заповед № З-1255 е правилен.

V. По съществото на спора:

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите в тяхна подкрепа сочат, че спора по делото е досежно приложението на материалния закон и обосноваността на фактическите изводи на съда. Макар касаторът да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила фактически не сочи доводи в подкрепа на това твърдение. Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209 АПК, поради което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда този порок на съдебния акт. Доводите на касатора относно другите два твърдяни порока ще бъдат разгледани едновременно.

За да е законосъобразна една заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е необходимо да е установено твърдяното дисциплинарно наказание и наложеното дисциплинарно наказание да е в съответствие с чл. 91, ал. 1 ЗДСл.

1. По дисциплинарното нарушение:

1.1. От обективна страна:

Органът твърди, че с деянието си г-н М. е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 ЗДСл. Съдът приема, че с процесното деяние е осъществено само нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Изводът на съда е правилен.

Дисциплинарната власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на йерархичност (субординация), въз основа на който, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията (ЗА) е изградена държавната администрация. Тази йерархична подчиненост или субординация предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно усмотрение на дисциплинарното наказване. Дисциплинарните нарушения, за разлика от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само като общо съдържание, като във всеки конкретен случай дисциплинарнонаказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения.

В случая деянието, което органът квалифицира като дисциплинарно нарушение, е безспорно установено по делото - г-н М. е издал акт, с който въз основа на искане по чл. 62, ал. 4 КТ е приложил принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ като дал на работодател задължително предписание за изпращане на уведомление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за регистрация на 16 трудови договори. Това значи, че г-н М., в качеството си на контролен орган на инспекцията по труда, е признал за действителни твърдяните от работодателя 16 трудови договора. Безспорно установено по делото е, че г-н М. е издал процесните предписания в нарушение на материалния закон - без да са налице материалноправните предпоставки за тяхното издаване.

а) По нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл:

Както обосновано приема и първоинстанционният съд, издаването на един индивидуален административен акт, без да са налице материалноправните предпоставки за неговото издаване, прави акта незаконосъобразен, а не издаден без правомощие, т. е. нищожен. Разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 ЗДСл визират две самостоятелни категории дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните правомощия. Тогава, когато един държавен служител, който упражнява правомощията на административен орган, има по закон компетентност да издава акт със съдържание като издадения той не излиза извън кръга на служебните си правомощия тогава, когато издаде този акт при липса на законовите предпоставки за неговото издаване. В тази хипотеза той не изпълнява служебните си задължения, защото именно в кръга на служебните му задължения влиза изискването за издаване на акта при наличие на материалноправните предпоставки. Неспазване на кръга на служебните правомощия ще има тогава, когато държавният служител няма правомощието да издава съответен акт, но въпреки това го е издал - например, ако г-н М. беше наредил изплащането на парично обезщетение за безработица на 16 лица, с които процесният работодател твърди, че има сключени трудови договори.

Съдебната практика, на която касаторът се позовава, за да обоснове осъществяване с процесното деяние и на нарушение на т. 3 на чл. 89, ал. 2 ЗДСл касаят хипотези, при които съответният държавен служител е действал извън материалната, териториалната или времевата си компетентност, а не че е действал в нарушение на изискванията за упражняване на тази компетентност.

Никаква вътрешна противоречивост на мотивите на съда в случая не е налице, както твърди касаторът. Вътрешната противоречивост е в доводите на касатора, защото първо, издаването на един административен акт не е право, а правомощие на компетентния орган. Второ. Индивидуалният административен акт няма вътрешна и външна страна, а издавеното му е регламентирано от норми относно компетентността на органа и норми относно материалноправните и процесуалните предпоставки за неговото издаване. И трето. Издаването на незаконосъобразен индивидуален административен акт от компетентен орган не е издаване на акт извън компетентността на органа.

С оглед на горното съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл. Правилно установил фактите по делото и въз основа на тях направил обосновани фактически изводи за характера на процесното деяние - то не осъществява състава на дисциплинарното нарушение неспазване на кръга на служебните правомощия.

Що се отнася до довода на касатора, че съдът се е позовал на несъществуваща правна норма - чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗДСл, то очевидно в случая е налице техническа грешка при изписването на втората цифра от релевантната правна норма - чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл. От мотивите на съдебното решение е очевадно, че съдът е имал предвид именно чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСЛ, а и от касационната жалба е видно, че касаторът напълно и точно е разбрал мотивите на съда.

б) По нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл:

Съдът приема, че с действията си г-н М. е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, тъй като неизпълнил свои служебни задължения. Този извод е в съответствие с извода на органа, но касаторът не е съгласен с част от мотивите на съда. По принцип несъгласието с мотивите на съда, когато това няма отражение върху съдебното решение, не е основание за касационно обжалване. В случая съдът приема за извършено от ответника в настоящото производство дисциплинарното нарушение, т. е. стига до извод, еднакъв с органа, но доколкото поради нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл приема, че целият акт е незаконосъобразен, касационният съд ще обсъди и доводите на касатора относно нарушението по т. 1.

Безспорно е, че служебните задължения на държавния служител са дефинирани в длъжностната му характеристика - чл. 21, ал. 2 ЗДСл, но когато държавния служител е и административен орган, в нормативен акт - законов или административен, са регламентирани правомощията му и предпоставките за тяхното упражняване. Неспазването на предпоставките за упражняване на правомощията на органа е неизпълнение на служебните задължения на държавния служител по начина, по който изисква чл. 21, ал. 1 ЗДСл.

От доказателствата по делото е безспорно, че в случая ответникът в настоящото производство не е изпълнил първо, установените в закон служебни задължения, и второ, служебни задължения, установени в длъжностната характеристика.

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ контролните органи на инспекцията по труда, какъвто безспорно е г-н М., имат правомощието да дават задължителни предписания на работодателите за изпращане на уведомление за сключен трудов договор, когато установят, че не е спазен срокът по чл. 62, ал. 3 КТ. В случая, с оглед на отправено искане от работодател по чл. 62, ал. 4 КТ, г-н М. в установява неизпращане на уведомление за сключени 16 трудови договори. Вярно е, че чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ не съдържа изрично задължение на контролния орган за проверка на достоверността на твърдението за наличие на трудов договор, но първо, разпоредбата има за предмет регламентацията на вид принудителна мярка, а не задълженията на органа, и второ, разпоредбите на чл. 62, ал. 3 и 4 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ не оставят никакво съмнение и за лице, което няма квалификацията на контролен орган на инспекцията по труда, че задължително предписание се издава само за действително сключен трудов договор, което автоматично поражда задължение за контролния орган да направи необходимото, за да се увери в настъпването на този релевантен факт. Само така той може да упражни правомощията си по изискуемия от чл. 21, ал. 1 ЗДСл начин.

Следователно, задължението на г-н М. за издаване на мярката по чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ, само след като надлежно е установил достоверността на твърдението за сключен трудов договор, произтича пряко от закона.

Това задължение изрично е записано и в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от г-н М. Първото от основните му задължения е да "извършва интегриран контрол по прилагане на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, трудова заетост и осъществяване на трудовите правоотношения". Задължението е достатъчно общо, за да включва всяко установено в закон правомощие на г-н М. във връзка с осъществяването на трудовите правоотношения.

Неспазването на произтичащи пряко от закона служебни задължения, посочени и в длъжностната характеристика, осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения.

Съдът приема, че твърдението за неспазване и на вътрешно-служебен акт - Указание, рег. № 0104-2044 от 02.02.2011 г., относно извършени промени в чл. 62, ал. 4 КТ, не е осъществено с процесното деяние, защото по делото не е доказано, че тези указания са доведени до знанието на г-н М. в по надлежния ред - срещу подпис.

Дали г-н М. е нарушил или не е нарушил процесните указания е ирелевантно за изпълнителното деяние на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл с оглед на безспорно установеното нарушение на произтичащите от закона и посочени в длъжностната му характеристика служебни задължения. С оглед на това, както приетото от съда, така и доводите на касатора, свързани с узнаването на процесните указания и тяхното евентуално неспазване от страна на г-н М. не могат да доведат до извод различен от установения от органа и от съда - за извършено от г-н М. нарушение на служебните му задължения.

Касаторът твърди, че мотивите на съда за нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл са неясни в частта досежно приетото по отношение на задължението за докладване на прекия ръководител. Видно от мотивите на съда за нищо неясно не става въпрос. С. е приел, че задължението на г-н М., посочено в длъжностната характеристика - "своевременно и писмено да докладва на прекия си ръководител за административни слабости, пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами и нередности", е относимо не към правомощието на служителя по чл. 404, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 62, ал. 4 КТ, а за "нередности в самата административна единица". Очевидно е от съдържанието на служебното задължение, че става въпрос именно за задължение за информиране на прекия ръководител за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия релевантни за функционирането на службата. С тези мотиви съдът е посочил, че твърдяното в акта нарушение на това служебно задължение в случая не е осъществено, защото доказаното изпълнително деяние не може да се подведе към това служебно задължение.

Видно от изложеното крайният извод на съда за допуснато от г-н М. нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл е правилен и обоснован.

1.2. От субективна страна:

За да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение е необходимо да е извършено от служителя виновно - чл. 89, ал. 1 ЗДСл. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл - пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т. е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца.

Видно от мотивите на Заповед № З-1255 органът приема, че деянието е извършено "при условията на непредпазливост във формите й на груба небрежност и самонадеяност". Така приетата форма на вина е невъзможна и поради това незаконосъобразна. Няма как едновременно г-н М. да не е предвиждал настъпването на отрицателните правни последици от деянието, но да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди (небрежност) и в същото време да е предвиждал настъпването на отрицателните правни последици от деянието и да е мислел да ги предотврати или да се е надявал, че те няма да настъпят (самонадеяност).

В мотивите органът приема, че "държавният служител е осъзнавал всички обстоятелства по постъпилите искания" и непосредствено в следващото изречение сочи, че "държавният служител е следвало да осъзнава вредните последици". Следователно, за касатора субективната страна на дисциплинарното нарушение не е установена законосъобразно. Съдът не може да си избира коя от формите на вина съответства на фактите по делото. Той може само да установи съответства ли приетата форма на вина на доказателствата, но тогава, когато самият орган не е наясно при коя от формите на вина е осъществено нарушението на служебните задължения е налице незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не е установен субективният елемент на дисциплинарното нарушение.

Тази незаконосъобразност е достатъчна, за отмяната на Заповед № З-1255 като незаконосъобразна.

1. По дисциплинарното наказание:

С оглед на установената незаконосъобразност на Заповед № З-1255 в частта досежно субективната страна на дисциплинарно нарушение без правно значение са доводите на касатора за неправилност на съдебното решение в частта относно определянето на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарно наказание се налага само тогава, когато от обективна и субективна страна е доказано дисциплинарно нарушение. Тогава, когато дисциплинарното нарушение не е доказано от субективна страна не е налице дисциплинарно нарушение, за което се следва дисциплинарно наказание. Само за пълнота на изложението следва да се посочи неоснователността на довода на касатора свързан с изискването на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл - цялостното поведение на държавния служител. Касаторът твърди, че съдът неправилно неотчита наложеното през 2012 г. дисциплинарно наказание на г-н М. Съгласно чл. 98, ал. 1 ЗДСл дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичането на една година от налагането им. Заличаването на дисциплинарното наказание значи премахване на неговите правни последици, т. е. наказанието не е било налагано. Това значи, че не съдът, а органът неправилно отчита като отегчаващо вината обстоятелство наложено през 2012 г. дисциплинарно наказание, което по силата на закона е заличено към датата на издаване на оспорената заповед.

Видно от изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на М. Г. М. направените по делото разноски. Същите, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 43762 от 26.05.2016 г. са в размер на 504,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд