Решение № 15313 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2020 г.

Решение № 15313 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу решение № 13 от 01.06.2020 г. по административно дело № 123/2020 г. на Административен съд Русе, с което е отменена негова заповед № 302/29.01.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – П. Грозева в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановена е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. Съдът е изяснил спора по същество, като установената фактическа обстановка не се оспорва от страните, а въз основа на събраните доказателства е формирал правилни изводи. Обоснован и съответен на закона е изводът, че доколкото инициативата за прекратяване на служебното правоотношение е била на служителя същият е разполагал с правото да оттегли уведомлението за прекратяване на служебното правоотношение до момента на издаване на заповедта от органа по назначението. При това в случая оттеглянето е направено на 28.01.2020 г. – преди издаване на заповедта на 29.01.2020 г., при което към момента на постановяване на заповедта не са били налице фактическите основания за това и съответно и правните такива, посочени в заповедта. При така установеното настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. Същото е и обосновано – изводите на съда са формирани въз основа на събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът аргументирано е изложил правните си изводи. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не са изложени от касатора. Наведените доводи за липсата на законова уредена възможност за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение в Закона за държавния служител и приложимостта на разпоредбата на чл. 326 от Кодекса на труда са неоснователни. Липсата на изрична правна уредба не обосновава липсата на възможност служителя да оттегли заявлението си преди издаване на заповедта за прекратяването му от страна на органа по назначението доколкото възможността за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на служителя е свързана единствено с неговата воля и при липсата на забрана за оттегляне на заявлението няма пречка това да бъде сторено. Наведеният довод, че към момента на издаване на заповедта възможността за назначаване на служителя в друга администрация по реда на чл. 81а, ал. 4, изр. второ от ЗДСл не е била преклудирана е ирелевантен към предмета на спора, а също е неоснователен доколкото за приложението на цитираната разпоредба е необходимо държавният служител да продължава да има това качество.. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като същото е в минималния нормативно определен размер и направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение