Решение № 4195 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7707/2019 г.

Решение № 4195 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7707/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез проц. представител юрк. Н. Иванова, против решение № 429/25 март 2019 г., постановено по адм. д. № 948/2018 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Карапетрова против заповед № 66-00-200/14 юни 2018 г. на кмета на община Сливница, с която на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за сметка на Агенция "Пътна инфраструктура" е учредено право на прокарване на възникнали сервитути при реконструкцията на ЕЛЕКТРОПРОВОД ЕЛ 20 kV РЕКОНСТРУКЦИЯ ОТ КМ 26+748 ДО КМ 27+589 L = 930 м в землището на Сливница за реализацията на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път І-8 "Калотина-СОП" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447. 20" през ПИ с № 67372.1.138, № 001138 по одобрен ПУП-ПП, находящ се в землището на Сливница, със засегната площ 0, 281 дка, собственост на наследници на М. Паунов, за което се дължи обезщетение в размер на 151 лева. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. По делото не се спори, че М. Карапетрова е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с № 67372.1.138, върху който в полза на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е учредено право на прокарване на възникнали сервитути при реконструкция на електропровод. С оглед посоченото основание за издаване на заповедта, правилен е изводът на съда, че липсват предпоставките за приложение на процедурата по чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Видно от писмо вх. № 94-00-3093/29 септември 2017 г., М. Карапетрова не е изразила несъгласие с предложението за сервитут, а единствено е поискала допълнително информация относно мястото, границите, вида и срока на учредяването му. Верен е изводът на съда, че с оглед учредяването на сервитут в полза на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са относими разпоредбите на чл. 64 и сл. ЗЕ в относимата редакция. Съобразно чл. 64, ал. 4 ЗЕ, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки за възникването на сервитута- да има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута да изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Предвид чл. 64, ал. 6 ЗЕ, определянето на обезщетение се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ. По делото липсват доказателства решението на комисията по чл. 210 да е надлежно съобщавано на собственика на имота. Противно на твърдяното в касационната жалба, това обстоятелство се потвърждава и от процесуалния представител на община Сливница, който в съдебно заседание от 25 февруари 2019 г. пред първоинстанционния съд заявява, че не разполага с доказателства за връчване на оценката по чл. 210 ЗУТ, както и че не е изплащано обезщетение на М. Карапетрова. За пълнота следва да се посочи, че предвид чл. 193, ал. 8 ЗУТ отново е необходимо да е изплатено обезщетение по чл. 210 ЗУТ на правоимащото лице, за да се издаде заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ за учредяване на сервитут. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника М. Карапетрова следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав