Решение № 4449 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2019 г.

Решение № 4449 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Йоцова, чрез адвокат Н. Хаджигенов, против решение № 2907 от 30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 676/2019 г. по описа на Административен съд – София град, Първо отделение, 69 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за задържане рег. № 2895 от 28.12.2018 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ - СДВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, материална незаконосъобразност и постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отмяна на заповедта за задържане. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 06 РУ-СДВР –Р. Манчев, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ковачев, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Е. Йоцова срещу цитираната заповед за задържане, издадена от полицейски орган – младши инспектор при 06 РУ на СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането й за срок от 24 часа. Административният съд - София град след като подборно е обсъдил данните по делото е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което не са налице основания за отмяната й. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми от националното право и данните по делото и в светлината на приложението на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Касационната инстанция намира постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 ЗМВР. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е извършило престъпление. Задържането е било извършено във връзка с данни за съпричастност към извършването на престъпление по чл. 354а от НК - притежание на наркотични вещества, за което е било образувано бързо производство № 230 змк 3441/2018 г., по описа на 06 РУ - СДВР срещу Е. Йоцова, на основание чл. 356, ал. 3 от НПК. Задържането е извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Съдът правилно е посочил, че понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. Тъй като такива са били налице, е било образувано бързо производство № 230 змк 3441/2018 г., по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 52122/2018 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1 от НК. За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая тези условия са изпълнени и оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето. Последните, обсъдени в контекста на останалите данни по преписката и разгледани заедно с правното основание разкриват мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка, поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че образуваното наказателно производство е прекратено, тъй като то е различно от принудителната административна мярка и освен това касаторът не оспорва фактите, като обстоятелството, че наказателното производство е прекратено, не води до отпадане на основанието за прилагане на мярката, тъй като не променя факта, че към момента на задържането на Йоцова са съществували достатъчно данни за възможната й съпричастност към престъпен акт. Освен това, данни, че поведението на Йоцова формално осъществява състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК се съдържат и в постановлението на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство поради малозначителност на случая. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление - извършени са процесуални действия като от жалбоподателката са снети писмени обяснения, във връзка с бързото производство и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът е постановил решение, което кореспондира със закона. По изложените съображения следва да се приеме, че постановеното съдебно решение не страда от сочените в жалбата пороци и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,