Решение № 10687 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2015 г.

Решение № 10687 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" против решение № 3655 от 26.05.2015 г., постановено по адм. д. № 2576/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Л. А. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 1/30.01.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", с която служебното правоотношение на Л. А. М. е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 и 2 Закона за държавния служител (ЗДСл.) За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на съда, че спрямо служителката не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл., е незаконосъобразен и е направен в противоречие със събраните по делото доказателства. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Л. М. е назначена за първи път на държавна служба в Агенцията по заетостта, като служебното й правоотношение е прекратено преди изтичане на едногодишния изпитателен срок и има прослужено време 4 месеца и 4 дни. След това жалбоподателката е назначена в министерството на икономиката и енергетиката, където работи 3 месеца и 14 дни, като на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. служебното й правоотношение е прекратено преди изтичане на едногодишния изпитателен срок. На 01.07.2014 г. М. е назначена в изпълнителна агенция "Железопътна администрация", където работи 7 месеца и един ден, като на 30.01.2015 г., считано от 02.02.2015 г., с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл. преди изтичане на едногодишния изпитателен срок. При тези факти изводът на Административен съд София град, че по отношение на жалбоподателката не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл., е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно цитираните норми, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. В случая е налице именно хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл., която императивно разпорежда, че при прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов едногодишен срок. По делото по безспорен начин е установено, че и в трите администрации, в който работи служителката служебното й правоотношение се прекратява преди изтичане на едногодишния изпитателен срок. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. При негативна преценка органът по назначаването с едностранно волеизявление прекратява служебното правоотношение, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Смисълът на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. е, че държавният служител се изпитва на нова длъжност, с други задължения и отговорности и новият административен орган не може да бъде обвързан с чужда преценка. Цитираните в обжалвания съдебен акт решение, постановено по адм. д. № 6947/2012 г. по описа на Върховния административен съд и решение, постановено по адм. д. 12631/2011 г. по описа на Върховния административен съд са неотносими към настоящия правен спор, тъй като се отнасят за лица, които не са назначени за първи път на държавна служба, а имат прослужено време като държавен служител повече от две години и служебното им правоотношение не е прекратявано преди това на основание чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. Позоваването на ответника по касация, в писмената защита, на практика на Върховния административен съд в противния смисъл са неоснователни. В преобладаваща част от цитираните решения лицата са работили в предходни администрации и имат стаж като държавни служители повече от една година в една и съща администрация, а решенията по адм. д. № 8065/2013 г. и адм. д. № 6734/2014 г. са относими при прекратяване на служебното правоотношение и назначаване на друга длъжност в същата администрация в срока за изпитване, без да е налице прекъсване на служебния стаж. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се осъди Л. А. М. да заплати на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" сумата 1800 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,