Решение № 4040 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2019 г.

Решение № 4040 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Еко трейдинг къмпани" ООД, гр. София, срещу решение № 2519/11.04.2019 г. на Административен съд София град /АССГ/ по адм. д. № 3584/2018 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р- 22002217000926-091-001/08, 11, 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 296/23.02.2018 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС на дружеството за м. 09. 2014 г. и м. 10. 2014 г. за невнесен данък, начислен по фактури, издадени от "Боваро" ЕООД общо в размер на 26 057, 56 лв. главница и съответните лихви за забава. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради противоречие със съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът не е изложил собствени фактически констатации и правни изводи. Твърди, че не е обсъдил доводите му за нищожност на ревизионния акт, като отново излага съображенията си по същество в тази насока. Възразява срещу наличие на субективната страна по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за ангажиране на солидарна отговорност на дружеството за дължимия и невнесен от доставчика данък. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на РА. Иска присъждане на разноски. Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез юрк. Калоферова, в с. з. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваният пред АССГ ревизионен акт е осъществена по отношение на "Еко трейдинг къмпани" ООД отговорност по чл. 177 ЗДДС за данъчни периоди м. 09. 2014 г. и м. 10. 2014 г. като са му определени задължения в размер на 26 057, 56 лв. главница и съответните лихви за забава по фактури № 1000000001/01.09.2014 г. и № 2000000001/04.08.2014 г., и дебитно известие /ДИ/ № 2000000002/05.08.2014 г., издадени от "Боваро" ЕООД с предмет съответно: покупка на различни видове МПС, прехвърляне право на собственост върху недвижим имот съгласно НА 12484/04.08.2014 г. и увеличение на данъчната основа по реда на чл. 26, ал. 3 ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че касаторът е приспаднал данъчен кредит в общ размер от 37 860 лв. по посочените по-горе данъчни документи, издадени от "Боваро" ЕООД, като е констатирано, че доставките на недвижим имот и МПС са реално извършени и са включени в дневник продажби и СД на доставчика, като фактурите от м. 08. 2014 г. са отразени през м. 10. 2014 г. От анализа на оборотните ведомости и банковите сметки на двете дружества ревизиращият екип е приел, че се касае за фиктивно движение на пари, без да се установява реално извършени плащания по доставките. От изготвена от ревизираното дружество справка за задълженията му към трети лица приходните органи са приели, че задължение към прекия доставчик по фактура № 1000000001/01.09.2014 г. в размер на 82 811, 98 лв. е било съществуващо към 30.11.2014 г. Прието е, че към месеците, в които доставчикът е включил процесните фактури и ДИ в СД и дневник продажби същият не е имал парични средства за плащане на дължимия ДДС, което обстоятелство и това че данъкът няма да бъде внесен в бюджета, не може да не е било известно на ревизираното дружество, предвид, че то самото не е платило задължението си към "Боваро" ЕООД. В резултат на извършена на доставчика ревизия, приключила с влязъл в сила РА, са определени задължения по ЗДДС за внасяне за м. 09. 2014 г. и м. 10. 2014 г., които приходните органи са констатирали, че не са внесени към дата на издаване на настоящия РА на "Еко трейдинг къмпани" ООД. Преценено е, че ревизираното дружество и доставчика са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ДР на ДОПК към датите на отразяване на процесните данъчни документи в дневника за продажбите на "Боваро" ЕООД, съответно в дневника за покупки от "Еко трейдинг къмпани" ООД и включването им в СД по ЗДДС за м. 09. 2014 г. и м. 10. 2014, поради установеното, че в резултат на изкупуване на дяловете от предишния собственик, едноличен собственик на капитала на процесния доставчик е синът на едноличния собственик на ревизираното дружество. След извършена в хода на предходното ревизионно производство експертиза за определяне на пазарната стойност на недвижимия имот, по фактура № 2000000001/04.08.2014 г. и дебитно известие № 2000000002/05.08.2014 г., във връзка с покупката на който, от ревизираното дружество се търси отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС, е прието, че отклонението на договорената от пазарната цена е ЗЗ%, или 1/3 от цената, доколкото определената от експерта пазарна стойност на имота към датата на нотариалния акт е 160 125, 00 лв., а вписаната в НА е в размер на 105 366, 08 лв. без ДДС. В хода на настоящата ревизия, след извършена експертиза, е била определена пазарната стойност и на моторните превозни средства по фактура № 1000000001/01.09.2014 г. в общ размер на 118 517, 00 лв., като е установено, че с изключение на две от закупените МПС, за всички останали е налице отклонение на договорената цена от пазарната оценка над ЗЗ%. Във връзка с тези констатации, органите по приходите са приели, че e изпълнен фактическият състав на чл. 177, ал. 3 ЗДДС относно задължението за знание, доколкото доставките са извършени по цени, които значително се отклоняват от пазарните, а предвид и безспорно установеното, че дължимият от доставчика данък по процесните доставки не е внесен, е направен извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на "Еко трейдинг къмпани" ООД по чл. 177 ЗДДС. При горната фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки, обуславящи ангажирането на солидарната отговорност на ревизирания по чл. 177 ЗДДС, в качеството му на получател по облагаеми доставки, за които той е ползвал данъчен кредит. Счел, че е изпълнено и условието по т. 2 от чл. 177, ал. 3 ЗДДС, тъй като безспорно е установено, че облагаемите доставки са на цени, които значително се отличават от пазарната. За този извод се е позовал на двете съдебно-оценителни експертизи, изготвени в хода на ревизията, като с подробни аргументи в мотивите си не е кредитирал проведената съдебно-оценителна експертиза. Посочил е, че в тази хипотеза законът презумира знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. В обобщение е достигнал до извод за законосъобразност на РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая между страните е безспорна установеността на първия кумулативно изискуем елемент от горепосочения сложен фактически състав - наличието на облагаеми доставки, по които получателят "Еко трейдинг къмпани" ООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или косвено с дължимия от доставчика и невнесен данък. Не се спори и че прекият доставчик "Боваро" ЕООД не е внесъл данъкът по процесните доставки. Противно на доводите на касатора, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по ал. 3 на чл. 177 от ЗДДС за прилагане на презумпцията за знание по ал. 2, а именно: сделките заобикалят закона и със сключването им са постигнати неправомерни резултати, като цената на договорените услуги значително се отличава от пазарната. Правилен е изводът на съда, че спрямо "Еко трейдинг къмпани" ООД е приложима презумпцията за знание по ал. 2 на чл. 177 ЗДДС, с оглед осъществената съпоставка между цените по облагаемите контролирани доставки и пазарната цена по сделките между независими търговци за процесните продажби на недвижим имот и МПС. Съобразно заключението на вещото лице по проведената в предходната ревизия експертиза за определяне на пазарната стойност на недвижимия имот, по фактура № 2000000001/04.08.2014 г. и дебитно известие № 2000000002/05.08.2014 г., пазарната цена на имота възлиза на сумата от 160 125, 00 лв., а договорената между страните е в размер на 105 366, 08 лв. без ДДС. Сравнението между посочените параметри сочи, че между тях има значителна отлика по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Същото важи и за доставката на МПС, фактурирани с данъчна основа 80 000 лв. по фактура № 1000000001/01.09.2014 г., при определена от вещото лице в хода на ревизията пазарна стойност от 118 517, 00 лв., с оглед на което обосновано е прието, че спрямо ревизирания е приложима презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Неоснователни са твърденията на касатора за нищожност на РА. Съдържащите се в касационната жалба доводи са идентични с наведените пред първоинстанционния съд, който е отговорил на възраженията, а мотивите на съда изцяло се споделят от настоящия състав. Касае се за две различни ревизионни производства, развиващи се на различно основание. Извършената за същия период ревизия на касатора касае определяне на собствените му задължения по ЗДДС като обхваща начисления данък и приспаднатия данъчен кредит и макар и да обследва същите доставки установява задължения различни по основание от процесните. Ревизионното произовдство за ангажиране на отговорността на "Еко трейдинг къмпани" ООД по чл. 177 ЗДДС има за предмет чужди задължения за дължим и невнесен от доставчика данък по издадени от него фактури, по които ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит. Несъстоятелни са възраженията на касатора за липса на мотиви на оспорения съдебен акт. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка. Обсъдил е изготвената в съдебното производство оценителна експертиза и аргументирано е посочил недостатъците й, поради които не я кредитира. Представените от ревизираното дружество заверени копия на застрахователни оценки и доклад от независим лицензиран оценител за определяне на пазарната стойност на доставените МПС правилно не са били кредитирани от съда, както и от приходните органи, предвид, че не са подписани от изготвилия ги екип и сертификата им за оценителска правоспособност не съдържа печат на Камарата на независимите оценители в България, което и според настоящата инстанция разколебава доказателствената им стойност. При установеност на всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки по чл. 177 ЗДДС, обуславящи ангажирането на солидарната отговорност на получателя, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспорването на процесния РА е неоснователно. Като е отхвърлил жалбата срещу него, той е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 646 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение