Решение № 3295 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2009 г.

Решение № 3295 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Величков Стоилов от гр. Пловдив против решението от 3.04.2009 г. по адм. дело № 6899/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ЕР на НЕЛК № 0451 от зас. № 036 от 25.07.2008 г. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Атанас Величков Стоилов от гр. Пловдив против експертно решение (ЕР) № 0451 от зас. № 036 от 25.07.2008 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични болести, потвърждаващо ЕР № 1923 от зас. № 131 от 13.07.2007 г. на Специализирана ТЕЛК "Психиатрична" - Пловдив, в частта за определената диагноза на заболяването: Шизофрения. Параноидна форма. Ремисия с астения, и в частта за определената степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 50 % за срок от две години. За да постанови решението си, Административен съд София-град е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт при спазване на административнопроизводствените правила на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРМЕРРКМЕ), приет с ПМС № 97 от 31.05.2005 г., и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), в сила от 11.06.2005 г. Позовал се е на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, съгласно което заболяването на лицето е психично и с оглед на състоянието му се следва 50 % ТНР. Възражението на жалбоподателя за издаване на оспореното експертно решение от незаконен състав на НЕЛК е преценено като неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 36, алинея 1 от ПУОРМЕРРКМЕ, съгласно която в извършването на клиничния преглед и при вземането на решение участват всички членове на ТЕЛК. За специализираните състави на НЕЛК, издаващи експертни решения в административни производства за контрол върху експертните решения на ТЕЛК, не съществува нормативно установено задължение в аналогичен смисъл. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината и първоинстанционният административен съд законосъобразно на основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК е назначил вещо лице - лекар, специалист по психиатрия. Установено е, че касаторът е претърпял черепно-мозъчна травма (ЧМТ) при катастрофа през 1982 г., която е довела до пристъпи на главоболие. Психичното заболяване е регистрирано много по-късно през 1998 г. без да е установена пряка връзка с ЧМТ. Дефинитивно излекуване не може да се постигне, но чрез поддържаща терапия и консултации с психиатър може да се постигне възстановяване и задоволително качество на живот на пациента. При спазване на чл. 58, ал. 1 от НМЕР съобразно установения дефицит на увреждането следва да се определи степен на ТНР 50 % на основание част втора Психични болести, раздел III Дълготраещи психози с най-малко 6-месечна продължителност; психози от кръга на шизофренните или афективни (ендогенни) психози, т. 2.1. Хронични състояния при ендогенни психози (например непълноценност на контактите, понижен виталитет, афективно нивелиране), с умерени затруднения при социалната адаптация. Оспорените експертни решения са издадени при спазване на изискванията за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,