Решение № 8078 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2014 г.

Решение № 8078 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Валери Матеев Ненков от гр. Свищов, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Красимир Данков, срещу решение № 671 от 09.01.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по административно дело № 883/2013 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ № 235 от 16.07.2013 г. на ВНД началник на РУ "Полиция" - гр. Свищов, с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано подновяване на разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Началникът на Районно управление "Полиция"- гр. Свищов, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Валери Матеев Ненков срещу отказ № 235 от 16.07.2013 г. на ВНД началник на РУ "Полиция" - гр. Свищов, АС Велико Търново е приел за установено и не е налице спор по фактите, че административното производство е започнало по заявление с вх. № 2846/26.04.2013 г. от жалбоподателя до началника на РУ "Полиция" - Свищов, за подновяване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Същият представлява компетентен за целта орган, предвид разпоредбата на чл. 87 във вр. с чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Към заявлението са били приложени, съгласно изискването на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, писмени документи. Изготвена е също и докладна записка от 26.06.2013 г., от която става ясно, че за лицето няма данни за регистрирани противообществени прояви, не е осъждан. Въз основа на представените докладни е изготвено становище относно основателността на направеното искане за подновяване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие от физическо лице, в което е прието, че Ненков не е доказал по несъмнен начин и не е обосновал необходимостта от подновяване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. С писмо от 30.04.2013 г., изпратено по пощата до касатора, е дадена възможност за посочване на допълнителни мотиви относно отправеното искане. В отговор на това писмо касаторът е посочил, че е управител на търговско дружество и дейността му е свързана с носене на големи по размер парични суми, както и че е преподавател, изнася лекции и често пътува нощем през планински проходи, а така също и че е ловец и притежава ловно оръжие. Посочил е и че е станал свидетел на инцидент за нападение на друг човек. Въз основа на събраните по делото данни, АС - гр. Велико Търново е приел за законосъобразен извода на административния орган, че твърденията на лицето не са подкрепени с доказателства, които да доказват необходимост от ползването на лично огнестрелно оръжие за граждански цели. В мотивите е посочено още, че не се доказва по категоричен начин съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото на лицето, което да обосновава ползването на лично късоцевно огнестрелно оръжие, съобразно разпоредбата на чл. 6 от ЗОБВВПИ. Съдът е приел, че наличието на предходно издадено разрешително не освобождава лицето от задължението му да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за носене на оръжие. Решаващият съдебен извод е, че в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да се обоснове нужда от самоохрана, е необходимо да съществува застрашаване на конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. Поради липса на подобни данни съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. От друга страна - въведеното твърдение, че оръжието е необходимо във връзка с осъществяваната дейност във фирмата, на която е управител, не обосновава необходимост от издаването на заявения от жалбоподателя акт. Съдът е приел, че сочените от лицето аргументи биха могли да обосноват необходимостта от носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, което обаче се придобива по друг ред. Така постановеното решение е правилно. Върховният административен съд нееднократно е имал възможността да отбележи, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. /В този смисъл виж Решение № 15598 от 07.12.2012 г. по адм. дело № 9699/2012 г., Решение № 4165 от 26.03.2013 г., по адм. дело № 11104/2012 г., Решение № 12257 от 11.10.2012 г. по адм. дело № 2869/2012 г. и др./. Правилно първоинстанционният съд е приел, че със закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период, каквито мотиви прозират в тезата на жалбоподателя. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. По делото нито се твърди, нито се доказва лично Ненков или чл. на семейството му да са били обект на конкретни заплахи или да са били жертва на престъпления или посегателства срещу личността и имуществото им в това им качество. Следователно липсват каквито и да е основания за самоотбрана на лицето. Самата мотивировка на искането в тази насока сочи на чисто хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. Действително съществува хипотетична възможност лицето или чл. на семейството му да се окаже жертва на престъпление, но подобна възможност съществува за всеки субект, независимо от неговото занятие и място на стопанска дейност, поради което такава опасност е ирелевантна за спора. Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС - гр. Велико Търново е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила . Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение: