Решение № 2831 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10213/2018 г.

Решение № 2831 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10213/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Кътев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Калчев, против Решение № 1372 от 15.06.2018 г. по адм. дело № 990 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-46 от 6.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба, вх. № 1012-15-37 от 9.02.2018 г. срещу отказ за заверка на осигурителна книжка, изх. № 4004-15-63#1/24.01.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив и същият е осъден да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски, в размер на 100 лв. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и материалноправни нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт- гр. Пловдив, в писмен отговор по делото е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Пловдив е Решение № 1372 от 15.06.2018 г. по адм. дело № 990/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-46 от 6.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба, вх. № 1012-15-37 от 9.02.2018 г. срещу отказ за заверка на осигурителна книжка, изх. № 4004-15-63#1/24.01.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 183 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съгласно него, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. След като е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че правилно е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка за периода 1.07.1993 г. -31.12.1994 г. По делото не се е установило какви са били отношенията/правоотношенията между Г. Кътев и едноличния търговец, при който се твърди, че е полаган труд – облигационни, трудовоправни или други, не се е установило дали такива въобще са съществували. Безспорно се е установило от представените листове формат А4 /л. 22-38 от първоинстанционното дело/, озаглавени "Ведомост", че те носят подписа единствено на Г. Кътев, като липсва дори печат на ЕТ /заверката "вярно с оригинала" е с новия печат на ЕТ, след поемане на предприятието от неговия наследник. От представените декларация и писмени обяснения, дадени в хода на проверката от сегашния собственик на ЕТ, се е установило, че те са неясни, противоречиви и дори взаимноизключващи се – веднъж се твърди, че лицето било свидетел на положения от жалбодателя труд като шофьор, който развозвал готова продукция и снабдявал с материали, както и че било свидетел на разплащане между бащата на лицето и Кътев, и оформяне на разплащателна ведомост, като за някои от месеците те били изготвяни лично от това лице /дъщерята на починалия собственик/ и нямало спорове за неизплатени възнаграждения, а втори път се твърди, че освен представените листове от тетрадка формат А4 не била намерена никаква документация за трудово правоотношение между Кътев и ЕТ, нито дори документация, доказваща развиване на търговска дейност от страна на ЕТ през процесния период. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. Неправилно е позоваването в касационната жалба на разпоредбите в Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (ДВ бр. 20/12.03.1968 г. изм. и доп. бр. 48/1975 г.) и Правилника за прилагане закона за пенсиите (ДВ бр. 17/1958 г., изм. ДВ бр. 5/1993 г.) – чл. 101, тъй като същите са неотносими и неприложими в настоящия случай. Те регламентират различни хипотези: в случая предметът на спора касае оспорването на отказ за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка, а не зачитане или незачитане на трудов и осигурителен стаж въз основа на представен документ. С оглед на това е неотносимо към казуса и цитираното в касационната жалба решение на Върховния административен съд. Неправилни са твърденията, изложени от касационния жалбоподател, че съда по съществото не е изследвал задълбочено наличните по делото писмени доказателства. От мотивите на съдебния акт е видно, че той е постановен след обсъждане на точно установени по делото факти и доказателства за тях. Решението, макар и лаконично, е основано на доказателствата, събрани по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Неправилни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът не е изпълнил задължението си да укаже на страната, че за дадените обстоятелства не сочи доказателства, съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, както и да разпита лицето, направило декларациите. Действително, съгласно правната норма на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е длъжен да укаже на страната, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. В случая съдът е указал на страните доказателствената тежест, която всяка от тях носи. Страната е била редовно призована, участвала е чрез своя процесуален представител- адв. Калчев в проведеното открито съдебно заседание, на което са приети нови доказателства, предоставени от административния орган, като е дадена възможност и на Г. Кътев да представи доказателства и направи доказателствени искания. В рамките на съдебното производство не са ангажирани други доказателства или направени доказателствени искания, освен тези, представени пред административния орган. По този начин съдът точно и своевременно е изпълнил задълженията си, като на Г. Кътев са дадени необходимите указания. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Видно от текста на цитираната процесуална норма, преценката за разпит на лица в съдебна фаза на процеса, които вече са дали сведения пред административния орган, е предоставена на съда. Дадена е правна възможност, ако съдът намери за необходимо да ги изслуша непосредствено, която обаче не е правно задължение и фактът, че съдебният състав не се е възползвал от предоставената му възможност, не може да се счете за процесуално нарушение, най- малко за съществено такова. Представените по делото писмени доказателства: констативен протокол от 22.01.2018 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на ЕТ "Кася 3-А. Кацарова", правоприемник на ЕТ "Кася 3-И. Кацаров", листове- формат А4, озаглавени "ведомост", представени в копие с отбелязване "препис", писмени обяснения от А. Кацарова, в качеството й на правоприемник и собственик на ЕТ "Кася3-А. Кацарова" и документи за съдебна и данъчна регистрация на търговеца, не оборват аргументите на административния орган за постановяване на отказ за заверка на процесния осигурителен стаж. Административният съд е направил вярна преценка на тяхната доказателствена стойност, като е приел, че по отношение на така наречените "ведомости" е налице основанието на чл. 183 ГПК за изключването им от доказателствата по делото, както и че обясненията на А. Кацарова са неясни и противоречиви, а документите за регистрация на едноличния търговец са неотносими към предмета на спора, доколкото не е спорно, че такъв търговец съществува. Освен така наречените "ведомости", които не са оригинални, а препис /видно от отбелязването върху самите тях/ и противоречивите обяснения на А. Кацарова, по делото не са представени други доказателства в подкрепа на доводите на Г. Кътев, доказващи наличния осигурителен стаж. По делото липсва издадена и надлежно заверена осигурителна книжка, не е представен трудов договор, липсват данни за реално започната и осъществявана от работника трудова дейност, като предпоставка за възникване на осигурително правоотношение, съгласно чл. 10 от КСО. Липсва писмен акт за встъпване, съгласно изискването на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 1992 г.). Не е представена трудова книжка, която да е оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и която да се ползва с официалната удостоверителна стойност по чл. 347 от КТ. Освен че липсват документи, доказващи наличието на трудово правоотношение между Г. Кътев и ЕТ "Кася 3 – И. Кацаров", липсват и такива, доказващи осъществяването на търговска дейност от страна на ЕТ "Кася 3 – И. Кацаров", ЕИК 115574893, за времето преди 2002 г. Не са налични никакви документи, удостоверяващи упражняването на трудова дейност, която е основание за осигуряване, за изплащането на трудово възнаграждение или за внасянето на дължими осигурителни вноски. Обоснован и правилен е направеният въз основа на това извод, че по делото не е доказан релевантният факт на наличието на трудово и осигурително правоотношение на жалбоподателя с едноличния търговец в процесния период /1.07.1993 г. -31.12.1994 г. / и че това изключва правната възможност за заверка на осигурителната му книжка в желаната от него насока – заверка на осигурителен стаж и доход за този период. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документът по утвърден образец служи като доказателство за придобит осигурителен стаж, когато е издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно условието по ал. 3. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. По делото такива документи не са представени. Анализът на събраните доказателства сочи, че претендираният от жалбоподателя осигурителен стаж не може да бъде установен с редовни документи по чл. 40 от НПОС. Трудовият и съответно осигурителният стаж следва да бъде установен по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, на ТП на НОИ-Пловдив следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, по арг. от 78, ал. 8 ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г. / и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,