Решение № 13538 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6816/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България ЕООД в несъстоятелност със седалище в гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Р. Хаджиева срещу решение 1749/29.02.2024 г., постановено по адм. дело 813/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 32 15730/13.01.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което не е приет декларирания от дружеството код по ТАРИК 7212 30 00 80 по митническа декларация MRN 19BG001007012906 R8/09.12.2019 г. за стока Галванизирани стоманени ленти с широчина по малка от 600 мм. с общо нето тегло от 23385 г., подробно посочени в касационната жалба и е определен нов код 7212 30 00 20. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е събрал доказателства за компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, въпреки възраженията му в първоинстанционната жалба. В тази връзка излага оплакване, че съдът е следвало да изиска и доказателства, от които да установи компетентността на органа, издал заповедта за възлагане и заповедите за изменението й, доколкото в жалбата се твърди, че са издадени от заместник директора, без да са налице условия за заместване, поради което е следвало да се изискат и доказателства за отсъствието на титуляра. Касационният жалбоподател счита, че след като съдът не е изпълнил тези задължения, приетото от съда, че не налице компетентност на органа, издал обжалваното решение при липса на доказателства, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се излага и оплакване за необоснованост на обжалваното решение, а именно, че е липсвало основание за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал.1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ) Спред касатора митническият орган е бил длъжен преди да приеме декларацията, да провери документите, да се увери в тяхната достоверност и едва тогава да допусне вноса. Твърди се, че при възникнало съмнение за невярно деклариране, митническият орган би могъл да приложи текущ контрол, който много по категорично би установил действителното съдържание на химичните елементи в процесната стока, което от своя страна би довело до установяване на правилния ТАРИК код. Това е така според касатора, защото при текущ контрол митническият орган би могъл да упражни някое от правата по чл. 46, § 1 от Регламент (ЕС) от 9 октомври на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митническия кодекс) и по специално да вземе проби от процесната стока и да ги подложи на анализ. Вместо това, касаторът сочи, че митническият орган е извършил последващ контрол, при това след значителен период от време, което е ограничило правото му на защита, доколкото липсата на взети проби при вноса затруднява извършването на лабораторно изследване върху конкретната стока. В касационната жалба се твърди, че не е спазен срокът за извършване на последващ контрол, като двете заповеди ЗТД 1000 566/08.08.2022 г. и ЗТД 1000 627/07.09.2022 г., са незаконосъобразни и същите не са връчени на проверяваното лице., а и същите не били мотивирани, тъй като не са посочени причините за удължаване на срока. В тази връзка е налице позоваване на чл. 84в, ал. 7 ЗМ, която предоставя възможност за удължаване на срока за извършване на последваща проверка само при наличие на обоснована необходимост , каквато в случая не е била налице. Относно доклад BG001000/1/4 от 21.10.2022 г. за извършен последващ контрол на декларирането, касационният жалбоподател твърди, че не е издаден в законоустановения срок не по късно от 14 -дневен срок от изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 ЗМ и поради тази причина не можело този доклад да се ползва с материална доказателствена сила. Не е осигурено правото на изслушване на жалбоподателя по смисъла на чл. 22, § 6 от Митническия кодекс във връзка с чл. 8 от Регламент (ЕС) 2016362/2022 г., 5/2447. Във връзка с това оплакване за необоснованост се сочи, че на жалбоподателя е било изпратено съобщение по чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Митническия кодекс, но никъде в него не е посочено правото му на достъп до документите и информацията, които органът възнамерява да използва като основание в своето решение. Позовава се на съдебна практика на ВАС по адм. дело 6362/2022 г. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон касационният жалбоподател счита, че в решението за ново тарифно класиране, се съдържат съществени неточности, които също влияят на законосъобразността на процесния административен акт, но не са обсъдени от първоинстанционния съд, както и не е взето предвид от съда, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с целта на закона и е направен неправилен анализ относно химичния състав на процесната стока и не става ясно защо износителят на стоките GALVA METAL. San.Ve Tic.A.S., Република Турция., издал сертификата MILL TEST CERTIFICAT, приложен към митническата декларация, като в тази връзка в касационната жалба подробно са посочени конкретните възражения за това. Подробни оплаквания са посочени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на митническото решение или ако е необходимо след отмяната на съдебното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд гр. Бургас. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В депозирани писмени бележки от 11.11.2024 г. на адв. Р. Хаджиева са развити доводи по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуалния си представител юриск. К. Гелова е депозирала на 10.10.2024 г. писмени бележки и моли да се остави като обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд подробно е описал установената по делото фактическа обстановка, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящето съдебно решение. Според първоинстанционния съд обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент на чл. 19, ал. 7 ЗМ във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от 9 октомври 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). За процесната митническа декларация съдът е приел, че е подадена в компетентното митническо учреждение и по нея се е произнесъл директорът на ТД Митница София , който е компетентния митнически орган в границите на неговата териториална и материална компетентност съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Митническия кодекс във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ във връзка с чл. 5, т. 39 от Митническия кодекс, съобразно предоставените му възможности. В тази връзка съдът е приел, че изложеното възражение на жалбоподателя за нищожност на митническото решение поради липса на компетентност, е неоснователно. В тази връзка е прието от съда, че оспореният административен акт е издаден от И. Д. заместник директор на ТД Митница Бургас , като съгласно заповед О 5043/30.12.2022 г., издадена от директора на Агенция Митници на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител, с която Д. е оправомощена да изпълнява задълженията на директор на ТД Митница Бургас . Съдът е направил извод, вследствие от доказателствата по делото,че при постановяване на митническото решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е посочил, че оспореното решение е издадено след извършена последваща проверка, чиято правна уредба се съдържа в чл. 84 и сл. от ЗМ при спазване на правилата за това. Контролът за тази проверка съдът е посочил, че е осъществен въз основа на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържание по чл. 84в, ал. 3 ЗМ, както и е спазено изискването по чл. 84д ЗМ. Съдът е посочил и наличие на заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства, за което е бил съставен протокол, подписан от проверяващите служители и представител на дружеството. В решението на съда се сочи, че процесната проверка е завършила с изготвянето на констативен доклад, съдържащ информация по чл. 84л, ал. 1 и 2 ЗМ, както и е отразено, че на всеки етап от проверката на дружеството е дадена възможност да представи доказателства по твърдените факти и обстоятелства, доказателствата са приобщени от органа и е коментирал тяхната относимост и достоверност към предмета на проверката. Без значение според съда е неспазването на сроковете, но това не води до незаконосъобразност на административния акт. Административният акт, предмет на оспорване пред съда е посочено от съда, че е обективиран в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. За неоснователни са приети от съда възраженията на жалбоподателя за извършени нарушения при проведения последващ контрол, като е отбелязано, че никъде в чл. 48, параграф 1 от Митническия кодекс не е въведено задължение преди извършване на последващия контрол да е налице съмнение за нарушаване на митническото законодателство, тъй като този контрол е възможен винаги след вдигане на стоката. Такова изискване според съда липсва и в ЗМ чл. 84 ЗМ. Според съда противно на възраженията на жалбоподателя, правото му на защита не е нарушено, доколкото на всеки етап от административното производство митническият орган е дал възможност на дружеството да представи доказателства по твърдените от него факти и обстоятелства, а и на 07.10.2022 г. е било проведено заключително обсъждане на резултатите от извършената проверка, на която са присъствали и представители на дружеството, указана му била и възможността да представи писмено становище по предварителните констатации, от която дружеството се е възползвало. Изложено е от съда, че е спазена от административния орган и процедурата, регламентирана в чл. 29 във връзка с чл. 22, § 6 от Митническия кодекс, като жалбоподателят е бил уведомен за предстоящето издаване на неблагоприятния за него акт и също му е предоставен срок за възражения. В обжалваното решение е прието, че неправилно жалбоподателят е твърдял за необходимост от извършване на лабораторен анализ на допуснатите за свободно обращение стоки, тъй като в хода на последващия контрол за стоките има представени от жалбоподателя документи от производителя на стоките, от които се установява химичният им състав. За неоснователно е прието от съда и възражението на жалбоподателя, че не е спазен срока за извършване на последващия контрол и съдът се е позовал на относимите за това разпоредби от ЗМ, преповторени и в жалбата. Направен е извод, че последващият контрол е извършен без твърдените от жалбоподателя нарушения, нито е нарушено правото му на защита и да участва в производството, за което са изложени подробни мотиви от съда. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че декларираният код по ТАРИК 7212 30 00 80 не е коректен, тъй като предвид химичният състав стоката е следвало да се класира в код по ТАРИК 7212 30 00 20 откислен алуминий , плакирани или покрити чрез горещо поцинковане с цинк и/или с алуминий, но не и с други метали; химически пасивирани, съдържащи тегловно: 0,015 % или повече, но не повече от 0,170% въглерод, 0,015 % или повече, но не повече от 0,010% титан и не повече от 0,045% ниобий, не повече от 0,010% титан и не повече от 0,010 % ванадий; на рулони, на разкроени по размери листове и на тесни ленти . Съдът е приел, че като основание за промяна на тарифния код установено по делото, че GALVA METALSAN. VE TIC.A.S., Република Турция не е производител на декларираните за свободно обращение стоки, като в тази връзка съдът е приел, че правилно митническият орган е извършил сравнение между сертификатите за фабрично изпитване, издадени от посоченото турско дружество и сертификатите, представени от жалбоподателя с приемо предавателен протокол от 15.09.2022 г., като е установено несъответствие разлика в химичния състав. За установено съдът е приел, че в химичния състав на процесната стока се съдържа алуминий, чието процентно съдържание е в границите от 0,015% до 0,100%. С оглед на химичния състав на стоката, съдът е приел, че отговаря на код по ТАРИК 7212 30 00 20. Предвид изложеното съдът е приел, че определянето на посочения код от митническия орган е извършено при съобразяване на доказателствата, които жалбоподателят е представил в административното производство анализни сертификати, издадени от производителя и въпреки дадените указания на жалбоподателя да представи доказателства за потвърждаване на химичния състав на стоката Съдът от данните по делото е приел, че химичният състав по приложените с митническата декларации сертификати и тези от производителя е видно наличие на алуминий в стоката, което я класира в различен код по ТАРИК в сравнения с декларирания код. Съдът е посочил също, че за кода по ТАРИК, приет от митническия орган е била налична непреференциална тарифна квота 098610, поради което митническият орган е приложил ставка на вносно мито 0% и не е начислил мито и ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. В касационната жалба се твърди, че съдът не е събрал доказателства за компетентността на органа, издал оспореното митническо решение, но това оплакване е неоснователно. Установено е безспорно по данните от делото, че със заповед ЗТД 1000 -561/05-08.2022 г. е възложено на издателя на акта И. Д., която е заместник директор на ТД Митница Бургас да изпълнява функциите на директор на същия, поради отсъствието на титуляра В. С.. Съдът изрично е посочил в решението си, че със заповед ЗТД 1000 409/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас , изменена с две последващи заповеди ЗТД 1000 566/08.08.2022 г. и ЗТД 1000 627/07.09.2022 г., са връчени на жалбоподателя и е започнала и извършена проверка в рамките на последващия контрол и на основание чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84, ал.1, т. 2 ЗМ на декларираното и митническо оформяне на подадената от Галва Метал България ЕООД митническа декларация, описана по горе. Компетентността на органа, издал процесното решение произтича от чл. 19 от ЗМ. Посочените заповеди надлежно са били връчени на дружеството, както и е искано съдействие от дружеството по чл. 84г, ал. 1, т. 5 и 6, и ал. 3, вследствие на което са представени декларации по чл. 84 г, ал.1, т. 7 ЗМ. Правилно съдът е приел, че е налице компетентност на органа, издал оспореното митническо решение съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ, за което са изложени подробни мотиви в съдебното решение, както и са спазени законовите срокове при извършване на последващата проверка на митническата декларация.. Установено е по делото, че последващата проверка е завършила с доклад, който е връчен на жалбоподателя. Неоснователно е и следващото оплакване в касационната жалба, че липсвало основание за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал.1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), а на текущ контрол, тъй като за последващия контрол следва да се предхожда от обосновано съмнение за нарушение на митническото законодателство, а в процесния случай не е имало такива данни. Такова изискване в ЗМ, респ. в Митническия кодекс на Съюза липсва, поради което и това оплакване се явява несъстоятелно и ненамиращо опора в закона. От това следва и извода, направен и от решаващия съд, че не се изисква при извършване на последващ контрол да е налице основателно съмнение у митническите органи за нарушение на митническото законодателство. Правомощията на митническия орган за извършване на такъв контрол след вдигане на стоките, са посочени в чл. 48, § 1 от Митническия кодекс и в него липсва изискване за извършването му да е налице основателно съмнение за нарушение на посоченото законодателство. Такава е и регламентацията и в чл. 84 ЗМ. Оплакването за неспазване на срока за извършване на последващия контрол също е неоснователно и не отговаря на данните по делото предвид, че с изрични заповеди този срок е продължен до допустимия по закон чл. 84в, ал. 5 ЗМ видно от заповед ЗТД 1000 627/07.09.2022 г. Неспазването на посочения срок не води до съществено нарушение на процесуалните правила, поради което то не може да доведе до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователно е оплакването на касатора, че не му е осигурено право на изслушване по смисъла на чл. 22, параграф 6 от Митническия кодекс във връзка с чл. 8 от Регламента за изпълнение, тъй като митническият орган е уведомил дружеството жалбоподател за провеждане на административното производство, дал му е възможност за становище, поради което е дадена възможност за защита, респ. твърдяното право на изслушване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно практиката на СЕС решаващият критерий за тарифното класиране на една стока трябва да се търси в обективните й характеристики и качества, определени в Комбинираната номенклатура. Не се спори, че процесната стока e декларирана като Галванизирани стоманени ленти с широчина по малка от 600 мм. Установено е, че износителят Галва Метал Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети Турция не е производител на процесната стока, поради което правилно митническият орган, а впоследствие и съда не са приели представените от износителя сертификати за стоката, тъй като той само ги е разрязвал и разкроявал. Впоследствие Галва Метал България ЕООД е представил сертификати от TEZKAN GALVANIZL YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TIGARET и е установено, че химичният състав в сертификатите, които са приложени при вноса на стоката са различни от тези на производителя. В сертификатите на производителя е видно наличието на алуминий и това определя класирането й в друг код 7212 30 00 20 Откислени с алуминий , а не декларирания 7212 30 00 80 Други . Следва да се посочи, че с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 за налагане на окончателни защитни мита срещу вноса на някои стоманени продукти, тези мерки се състоят в откриване на тарифни квоти във връзка с някои продукти, като такава квота за процесната стока е с 098609 с код по ТАРИК 7212 30 00 20 не е подадено искане с процесната митническа декларация. Видно от нея е посочена непреференциална квота 098609. Комисията е разпределила квотата и за процесния внос, съобразно подаденото искане на датата на подаване на митническата декларация от "Галва Метал България" ЕООД - чл. 49, § 2 и чл. 50, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 . Страните по делото не спорят за процесната непреференциална квота, митническият орган се е съобразил с искането на подателя на митническата декларация, поради което с акта си не е начислено мито, въпреки промяната на кода по ТАРИК от 7212 30 00 80 на 7212 30 00 20. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като постановено при правилно прилагане на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно искането за изследване на химичния анализ на внесената стока и това оплакване на касационния жалбоподател е неоснователно. При постановяване на митническото решение, впоследствие и възприето и от решаващия съд тарифирането на процесната стока е станало въз основа на представени от декларатора доказателства. От сертификата на производителя на стоката е установено наличие на алуминий в химичния състав на стоката, поради което и това е определило и неговото тарифиране на код по ТАРИК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна на решението, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Агенция Митници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение